Поглед през моите очи... и сърце.

You wanna... love me?

2012-02-28T17:44:00.000+02:00

Пак започнахме да си говорим за любов, така ли? Интересно... Любов, секс, секс, секс, други, секс, секс, секс, любов и секс. Темите за разговор имат горе-долу определена последователност с теб. (Но и като цяло, разговорите с мъж протичат по този начин... с жена "любов" и "секс" си разменят местата). А след всеки разговор следва дълга пауза. Свикнала съм. Говори ми... ;)

Правотата в Правото

2012-02-27T23:51:00.000+02:00

Винаги, когато съм страшно ядосана и ми се иска да се разкрещя на някого или на всички, не мога да кажа нищо. Сякаш нещо стои в гърлото ми. И знам, че каквото и да кажа, мълчанието ми ще е два пъти по-силно, но все пак... бунтът в мен се надига все по-бързо. И невъзможността да изкрещя това, което напира и е чакало толкова време, за да излезе, ме ядосва още повече. Бясна съм.

Когато трябваше да избирам къде да продължа образованието си, не помислих за чужбина, не исках. Избирайки университета, в който съм, не мислех, че някога ще поискам да уча извън България (защото каквото и да ми говорите, университетите в България са един дол дренки и това, че се местите, няма да промени нищо... пак ще ви късат, пак ще ви ощетяват, пак ще ви взимат парите и ще ви карат да се чувствате като последните будали). Да ме извиняват колегите ми, които от такива се превърнаха повече в приятели, но все повече си мисля, че изборът ми беше грешен. Обожавам града, обожавам хората му, това е моят втори дом. Но не мога да се примиря... просто не мога. Да ме извиняват и малкото свестни преподаватели в този университет, които реално са се поинтересували от студентите си и са им помогнали, но няма човек там, който да заслужи уважението не на 130 човека, а на 1! Защото всеки крие главата си в пясъка и аха я е извадил, аха са го... И аз трябва да се чувствам доволна от това, което получавам, защото все пак е нещо и защото "можело да бъде и по-зле". Така ли? Съгласна съм, може. Видях и виждам, че може... Всъщност то винаги е зле! И някой си, големец, дава "обективната" си оценка и сравнява моя труд с труда на онзи, който не знае от къде изгрява слънцето. Или пък сравнява моя труд с... ами да, с липсата на такъв. Моля? Извинявайте ме, колеги, но ако сте хора на място, поне ще се постараете да си заслужите завъртулката в графата. Нищо лично, просто биз... образование.

Най-лошото е, че цялата тази смрад се разнася и обхваща почти целия университет, като рак. Страхувам се, че скоро няма да остане незасегнато място. Идват разните ми светила и ни говорят за справедливост, чест и правота, а в същото време те задължават да си купиш учебника им, който скромно продават от багажника на колата си, за скромни суми разбира се. Учебника, Разбира се, не е никак пълен с грешки и никак не ти идва да се забършеш с него в първия удобен момент. Не. А, да... РАЗБИРА СЕ, учебникът е жизнено важен за вземането на изпита. Успех! А тези, чиито родители нямат грешни пари за даване... ами тях кучета ги яли. Ако завършат, завършат... и без това трябва да се прави оборка. О БОР КА!

Така... до къде стигнахме? Да се оплачеш тук не е вариант. Никой не чува, както казах по-рано. А който чуе, се прави на възмутен и започва да обещава невъзможното. Да, невъзможно е, защото всичко накрая стига до задънена улица. Сещам се, че имаше едни хора, които управляваха ли, какво правеха в университета и аз не знам... декани ли, ректори ли... Нещо ми бяга от паметта. Както и да е. Да поискаш помощ от колеги също не е вариант. Няма да помогнат за общото благо, страх ги е. Че ще трябва да учат май... така и не разбрах, не ми обясниха. Ами то май... не останаха варианти. Хм, странно...

Много неща няма да напиша тук, защото не искам. Не мисля, че е редно да гледам монитора, когато е по-добре да видя нечии очи насреща. Никога не съм крила мнението си и смятам, че така е най-правилно спрямо хората покрай мен. Извинявам се, ако съм засегнала някого, но това е позицията ми. Може и да е твърде наивно с оглед времето, в което живеем, но смятам, че когато учиш или преподаваш "науката за доброто и справедливото" би следвало да си справедлив и да имаш поне малко чест и съвест. Някъде се казваше, че доброто никога не остава безнаказано. Може и да е така, но вярвайте ми, лошото също се наказва. Не знам как се случва, но всичко се връща. И ще се върне на когото трябва.

Ако не друго, то поне едно сигурно нещо научаваш покрай следването си по Право - да бъдеш прецакван. А може би и това е част от учебния план? Какво ще кажете? За да си по-подготвен за реалния живот... не за друго.

Имало едно време един сутиен...

2012-02-23T16:16:00.000+02:00

Bruno Mars & Travie McCoy - Billionaire

Жена с пари била като луд с картечница. Много добре казано! :D
Това е историята на едно момиче, което нямаше никакво намерение да тръгва по магазините...

След като съм една от малкото решили да си карат учебната практика в районния съд и районната прокуратура в родния си град, две седмици без колегите ми се струват като мъчение. Направо сте ужасни! Много лошо ми влияете, не мога без вас вече! :D Та освен ходенето в съда, по дела, други интересни занимания не ми се очертаваха. И все още е така де... Но! Както каза Петя днес: Има едно НО ли? Имааа...
Днес в 10 часа приключихме с делата. Някои бяха особено интересни, между другото... Като това за стадо прасета, които едно момче спокойно си пасяло в нива с царевица, докато друг един любезен чичко не дошъл да му се "скара" и му избил 2 зъба... :P Или пък за семейните драми на едно семейство, в което жените едва не се избили (горките мъже). Днес пък бяха довели един пияндурник, който шофирайки пиян, блъснал няколко други коли, до колкото разбрах - паркирани. Тъй като господина не искал да дойде, полицията отишла в дома му, за да го докара до съда. Докато чакахме Съда да влезе, чичата не престана да крещи и да обяснява първо как иска наааай-голямата присъда, да се свършвало и да си ходел. После реши, че не е виновен и, че нищо не е направил... "Две водки съм изпил! Двееее водки! Ко съм напрайл?!"
След това започна да обяснява как следващия път (явно мисли да повтаря), когато полицията отидела да го вземе, щял да им излезе с брадвата и да ги насече на парчета... :D Хорър филма беше започнал! Изпадахме да се хилим, въпреки че той сигурно не се бъзикаше... :D

В крайна сметка всичко приключи и се разотидохме. Времето беше чудесно, както и все още е.
Тогава Ирена реши, че може да изтегли малко пари от касичката-овца, за да си купи чисто и просто един мърляв, обикновен и евтин сутиен. Това, драги мои читатели, беше повратният момент! :D От тук нататък Ирена се самозабрави и преобърна де що магазин имаше.

На мъжете с любов! :D

На път за магазина за бельо, тя се натъкна на чисто нов магазин за джунджурии - обеци, мъниста, герданчета, гривнички, пръстени и тъъъъй нататък. Много лошо, че го забеляза... много. :D Вътре се изгуби в малките блестящи топчета и висулки, а накрая излезе с пълна торбичка боклуци и 8 лв по-малко. Алелуя!
Излизайки от там, Ирена спря поглед на отсрещния магазин, от който се предполагаше, че трябва да излезе само с един сутиен. НО... Оказа се, че скоро магазинът ще бъде затворен и повечето от нещата са на половин цена... Ох, медец й капна на малкото женско, лакомо сърчице. :D Всичко беше толкова шарено, мекичко и евтино, че... женската й природа заговори. А нали знаете кога жените си затварят устата? Никога! :D Нещата не се стекоха точно по план, нооо... Да, има НО! :D Но все пак пораженията не бяха много. Хубаво, че има намаления... (whew) Докато плащаше, Ирена си хареса още един сутиен, разбира се! Но нека благодарим на Бог, че нямаше размер... :D
На път към къщи тя мина и през големия хранителен магазин, но там нямаше какво толкова да й хване окото. Размина се само с парче готова мусака, пакет превръзки и чорапи с едно бясно куче... :D Нищо работа.

Обхваща ме страх като си помисля какво може да сътвори една жена в момент на слабост... :D По-скоро какво може да унищожи... всичко по пътя си + парите в портфейла си. Затова държа колкото е възможно по-малко пари в себе си! НО... :D Понякога сме безсилни пред вътрешното си Аз. А всичко започна от идеята за един сутиен... :X

Яките пухчета... :D Как да не ги купя?!

Heartless

2012-02-21T00:28:00.000+02:00

Обичам го, не го обичам. Обичам го, не го обичам... Обичам го, не го обичам? Въпросите вече не са това, което бяха...
Все едно дали той ме обича. Аз. Аз. Аз! Ей това е неизвестното. Егоистка... нали? Всъщност кой е Той? Вече и аз не знам... Честно казано, няма значение кой е... важното е да усетя нещо. Вече закърнях.

Revelation

2012-02-19T14:10:00.000+02:00

Говоря си предимно с представители на силния пол тези дни. По принцип не употребявам този израз - "силния пол", но да кажем, че тези, с които си говоря са си заслужили да ги наречеш така. Говорим си и си мисля... Всички знаем, че има разлика в мисленето на мъжете и жените, и то в много отношения. Всички обвиняват мъжете, че са непостоянни, несериозни, залъгват жената, не знаейки какво искат. Всъщност това е далеч от истината. Мъжете се влюбват силно и държат да имат това, което искат. Ако го получат се кротват. Ако не го получат, търсят да запушат дупките от липсата с всичко друго, което им се изпречи пред очите. И обикновено отварят нови дупки, направо пробойни... А образът на тази, която ги е жегнала, се появява периодично да им напомня, че не са я забравили. И може би да ги настърви още повече да бягат от нея...

Жените са други. Те просто не знаят кого обичат. Жената се лута постоянно между няколко лица. Между този и онзи, а може би и другия...? И държи на всичките, като още повече се забатачва в избора си. Не избира един, защото обича да получава внимание от всички наведнъж. Харесва й да вижда влюбените им погледи и да знае, че тя е причината за тях. В сърцето на жената винаги имало място за още един... Така казват. И вече започвам да им вярвам...

И все пак... Като че ли всичко започва от една неосъществена любов, или една провалена, или една недовършена... Всичко започва от там. Защото може би все чакаш нещо да я възроди, или да я повтори... А какво става накрая?

Скок

2012-02-03T21:01:00.000+02:00

Хората са много странни същества. Цели светове се крият в очите им. Погледнеш ли в тях, още повече ще се объркаш. Очите им са като малки вратички, през които или можеш да избягаш, или ще се заклещиш някъде по средата на бездънната им дълбина. И все копнеят да намерят по едни такива вратички, подобни на своите... Може би, за да споделят необятността. Знам ли...

И аз копнея... Да се хвърля в тъмнината на две необятни очи. И знам, че някой ден ще го направя, не бързам. Но и не рискувам... Защо? Това ме гложди и се чудя защо оставям всичките тези вратички след себе си... Не поставям точки, а многоточия. И с всеки следващ край, те се трупат и трупат... докато не започна да се спъвам в тях. Просто са станали толкова много... А колко на място би била една голяма и тежка точка сега!

Мисля, че ме е страх. От това да изплувам на повърхността на очите, които вече не ме виждат както преди, и да се гмурна в други... Страх ме е да изляза от сладката вода, която ме дърпа надолу толкова време, и да се потопя в солените вълни. Вероятно защото ще е болезнено... солта ще полепне по раните, които упорито се мъча да прикрия... Но морето лекува, казват. А всичко ли лекува? Мен ще излекува ли? А него? Нека и него...

И така... ще се приготвя за скок. Почти съм готова... Само чакам да видя най-тъмните дълбини. Онези малки вратички, в които се изгубваш и вече не си същия. Почти съм готова...

Точка

2012-01-31T23:46:00.000+02:00

Тези дни доста неща ми минаха през главата. Минали неща. И разбрах, че много съм се променила. Хората променят другите около себе си, така се получава... И мен имаше кой да ме промени. И колкото и да презирам виновниците, в същото време им благодаря от цялото си сърце. Защото събудиха нов човек. Различен и по-непримирим от преди. Преди, когато съм била адски добра. Не съм прощавала, но съм махвала с ръка, отминавайки лицата, които всъщност са заслужавали шамар. Заслужавали са плесницата, която аз получих, за да живеят до края на неблагодарния си живот с нейната следа по лицето си. Да им напомня, че лицемерието не се толерира, особено от приятелите им. Хубаво, че сте се възползвали и сте взели каквото съм имала явно в излишък. Радвайте се на "славното" си минало, гордейте се с постъпките си! Аз ви съжалявам, защото виждам, че не сте станали ХОРА, а сте си същите мишки.

Хората винаги са ме харесвали, смятали са ме за мила, добра, толерантна, търпелива. Рядко има човек, с когото наистина да не се разбирам. Всички си мислят, че ще прощавам грешките им, или че няма да надигна глас. Но това всъщност би бил поредният ми компромис със себе си. А аз такива вече не правя. Всъщност това е великият извод от цялата тази драсканица в момента... Не съм склонна на компромиси със себе си. Точка. Мога да бъда и груба, и ми се получава много добре.

Засади дърво

2012-01-24T22:10:00.001+02:00

Казват, че през живота си човек трябва да засади поне едно дърво. На дали ако някой друг го засади вместо мен ще се смята, но все пак... Мога да помогна с нещо по въпроса.

И така... в тон с предстоящия ми изпит ще си поговорим за опазването на околната среда. Оказва се, че притежавайки дори и един блог, все пак по някакъв начин замърсяваме околната среда. Как? Чрез сървърите, които поддържат всички тези лични пространства. Всеки сървър пък се нуждае от електричество, което, както знаем, е добре да се ограничи като консумация. Международната организация I plant a tree и ITSTH (компания, произвеждаща софтуер) са започнали инициатива за засаждане на едно дърво за всеки блог. Така всеки блогър може да се включи, допринасяйки за опазването на околната среда. От 22.04.2010 г. до момента са засадени 710 дървета, които са неутрализирали 12.216853 тона въглероден диоксид.

Аз си пожелах дървото, което ще засадят от мое име и от това на блога ми, да е акация. Дано дръвчето да порасне и някой ден да омайва с чудния си аромат и красивите си цветове. :)

Ако желаете да се включите, щракнете на зеленото бутонче. Необходимо е да си изберете дръвче и да пишете в блога си за инициативата. ;)

Зелена салатка със синьо сиренце

2012-01-21T19:33:00.000+02:00

Знаете ли какво ви липсва най-много през зимата? Аз ще ви кажа. Зелената салата, която толкова обичаме да хапваме през лятото. Поне на мен ми липсва. Да, сега се намират много зеленчуци, но избягвам да ги купувам, защото някак не мисля, че са много натурални. Понякога обаче, наистина ми се прияжда... Е, днес беше такъв ден и реших да си направя една зелена салатка. Обикаляйки магазина обаче, ми попадна едно пакетче синьо сирене и реших да се почерпя за първия си минал изпит. ;) Ето какво се търкаляше в купата:

- зелена салатка (1 бр)
- 1/2 краставица
- 2 домата
- малко лук (моят не беше пресен)
- синьо сиренце (моето беше датско :P. Не знаех, че правят и мухлясали неща там...)
- маслини (моите бяха зелени с пиперка)

Накълцвате зарзавата, натрошавате сиренцето (до колкото е възможно, защото е мазничко) и мятате 4-5 маслини. Овкусявате както желаете, аз лично си слагам всичко - солчица, оцет и олио/зехтин. Воала! :P

P.S. Освен със салатката, реших да се поглезя с още нещо и си купих нова книга. Но за това... друг път. ;)

Do I smell birthday cake?

2012-01-17T23:52:00.001+02:00

По празниците се сетих, че съм изпуснала рождения ден на блога си. Но, айде... не е голяма работа, нали е жив още, това значи повече. :) Днес обаче ми напомниха, че е чукнал 13 месеца. Хареса ми. Не вярвам в числото 13 и значението му, но все пак... звучи добре. Та може да се каже, че това е едно Ч.Р.Д за "Поглед през моите очи... и сърце". Дано да имам повече муза и поводи, за да го поддържам дишащ, защото определено си отворих еднa нова врата чрез него. Не ми се иска да я затварям. :)

Like a footprint in the sand

2012-01-15T23:38:00.000+02:00

Любовта е опиат. Всъщност няма как да знам, защото не съм опитвала подобни неща. Но нея съм опитвала... Направо съм грабила с ръце от кошницата й. Алчно. Заривах пръсти в кадифените й вътрешности, както правеше Амели във филма. И дяволски ми харесваше. Явно и на г-ца Любов й е харесало, защото все още усещам как е обвила тяло около пръстите ми, впила се е и не пуска. А може би трябваше да го е направила отдавна.

Любовта е като ваканция. Може да е дълга, може да е доста кратка. Зависи колко я искаш и на какво си готов, за да я преживееш. Дали не трябва да кажа да я преживееш качествено... Въпреки че, случвало се е и да ни измами хитрушата. Ти си мислиш: "Няколко месеца ще е интересно...", а то отиде години. Или пък си мислиш, че "Това ще е!", но тя нещо не е съгласна и скъсява почивните дни и те връща на работа, за да си прочистиш мислите и да започнеш наново. Ако можеш. Защото след ваканция винаги е най-трудно да се върнеш към реалността... и да започнеш отначало.

Любовта е като да оставяш стъпки в пясъка. В сухия са безформени и бързо се размиват с останалите песъчинки. Не са дълготрайни. Сухият пясък е неопитен и не знае как да ги задържи за дълго. А и може да те убоде някоя мида отдолу. Да оставиш стъпки в мокрия пясък е малко по-различно. Те са отчетливи и красиви. За да се получат добре трябва да натиснеш малко повече, но си заслужава. Пясъкът е напоен със солта на моретата, които ежесекундно го заливат, напомняйки му колко е самотен. Той знае това и е готов да оставиш отпечатъка си в сърцето му. В голямото му, солено сърце. Той знае цената на самотата, затова няма да те засипе, за да не избягаш, а ще те остави свободна. За да не те изплаши и да те остави да се порадваш на красивият ви отпечатък. Затова и той е толкова траен. Това е тайната.

Любовта всъщност е много неща. Може би е време да започнем да ги преоткриваме... във всичко. Вземете си почивка и отидете на красиво място. Поръчайте си силно питие и се оставете да ви замае. А преди да се сбогувате с всичко това, постарайте се да оставите отпечатък... някъде или у някого.

Г-н Мускул

2012-01-14T19:37:00.001+02:00

Pete Philly - Girls Wonderful (може да го сменим на Boys Wonderful за случая :P )

Торба, пълна с картофи, портокали, кус-кус и Тубофло за отпушване на канали (за да не ми трябва лодка следващия път като се къпя). Портфейл в другата ръка, която се опитва да си намери и ключовете с овце в един от джобовете. 5 етажа тъмни студентски коридори и наченки на задъхване + лека кашлица. Да не забравяме и супер секси анцуга, който определено е виждал и по-добри времена, косата, която след 8 часа сън беше възприела една нейна определена посока тип "отнесена от вихъра", и която не знам защо не вързах, ярко жълтата ми блуза, с която приличам на пате и липсата на какъвто и да е грим. Намирам ключовете и се отправям към вратата - 409 (тази година имахме късмет). Вдигам поглед и виждам най-приятното нещо, което ми се изпречва пред очите в последната една седмица, т.е. откакто съм пристигнала - г-н Мускул. Ама не в кавички, а съвсем истински. Damn! Всъщност бяха двамата ми съседи, но вторият не е важен... дори се чудя как съм го забелязала :D. Честно казано дори не забелязах какъв цвят са и боксерките на г-н Мускул, които всъщност бяха единствената дреха на него. Май бяха зелени... май. Облегнал се на стената, тъкмо издишваше дима от запалената си цигара. В същата секунда релефа на коремните му мускули, за който определено се беше потрудил, като че ли ми проговори: "Здравей."
-Ъъъ, здрасти. - смотолевих бързо, поглеждайки към лицето на г-н Мускул, откъдето всъщност дойде поздрава. Сигурно съм изглеждала жИстокУ (както се шегуваше един колега)! През цялото време докато се мъчех да набутам ключа в малката дупка на вратата, се чудех дали да не погледна за последно в другата посока. Само за малко... да не си помисли, че съм груба или сухарка, нали разбирате... :P Да, обаче скромното ми вътрешно АЗ отново взе превес и не ми даде дори да извърна и едното си оче, мамка му!

Ех... Сега си мисля, че открих още една добра страна на общежитията, и че е много хубаво да имаш такива мили и приятни съседи... :P Сигурна съм, че са и много услужливи. Кой знае, може скоро да проверим тая работа. Все пак, на човек винаги му липсва поне един тирбушон за бутилката вино. ;)

"Мъже"

2012-01-14T01:43:00.003+02:00

The Weeknd - Trust Issues Pete Philly - Let It Go

Нали ви показах книгата, която си купих преди няколко дни, и която трябваше да прочета след сесия? Е, пак не се стърпях и я прочетох. :) Определено има интересни заключения. На някои, особено на мъжете (нормално за тях), може да им се видят глупави, но доста жени биха се припознали в някои от историите. Понеже реших да си извадя най-интересните за мен моменти, сега мога и бързо да ги споделя с вас. Доста са, но мисля, че си заслужават. На някои определено съм се смяла с глас... :P

"Мъже" - Цвета Стоева

„После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, Гастон някакъв от „Красавицата и Звяра“. Чакаш го нетърпеливо до вратата, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статусът на фамилията ти – на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.“

“Истинският мъж се различава от всички останали по това, че ще те промени завинаги. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще напръска обилно с мухозол по ъглите и ще убие всички пеперуди в корема ти. Хладнокръвно, но внимателно, така че дълго, след като си тръгне, мястото до теб да бъде свободно.“

„Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Не държи на количеството, защото е сигурен, че когато можеш да си легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.“

„Натискам червеното копче. И просто ей така, след 15 минути двоумене и 15 секунди разговор имах среща с човека, когото гонех от главата си една година. Методично, упорито и с много търпение. Мъжът, който разби сърцето ми – натроши го на атомчета, разпръсна ги в кръг и изтанцува танца на „никога-не-ме-забравяй“ върху тях. Дяволски ритуал!“

"Стоя пред вратата на ресторанта. Още една минута и ще го видя - същия като преди или съвсем различен. Ще видя ръцете, които търсех във всички останали. Ще чуя гласа, който ми се счуваше у всеки друг. Ще се усмихна на мъжа, който ме направи половин човек.
Бутам вратата. Ето го - на три маси разстояние. Гледа ме и се смее. Моята любов. Моят кошмар. Моето недовършено самоубийство. Целувам го по бузата. Тудуп - тудуп!
Няколко часа по-късно сме у тях. Не си спомням какво сме си говорили, нито как се озовах тук. Пътят към ада е постлан с безразсъдни намерения. Съвестта ми започва да се надига. Настъпвам я с крак и тя изхрущява. ... Тудуп - тудуп!

„Сега обаче всичко е различно. Отдавна бях опаковала чувствата си към него в картонена кутия, облепена с тиксо. После я пъхнах в найлонова торбичка, завързах я и я погребах в най-дълбокото на най-дълбокото море. Под три пласта пясък, екзотични риби и корали. Титаник пасти да яде. Ама пасти с опаковките! Вече бях имала други любовници – с по-големи и по-твърди, с по-дълга ерекция и по-нежни ръце, с чувство за хумор, което разтегляше устните ми в по-широка усмивка. С по-пронизващи погледи и по-красиви тела. Бях имала всичко, но вечно той не ми достигаше.“

"Бях сигурна, че жените са по-нелепата част от човечеството, но тогава какво остава за мъж, който се опитва да прилича на жена?"

„И наистина, за какво ти е един брой ташаци, след като имаш на разположение 4 чифта цици? Винаги насреща. Винаги готови да те изслушат, да се напият с теб и да ти кажат истината право в напоения с ром поглед.“

„... После се умълчаваме. Явно всички започваме да мислим какво ще правим без Y-хромозомата... Идеята за вибратор винаги ми е изглеждала адски недостойна, но може би не е лошо да преразгледам принципите си в един момент.“

„Оглеждам се – и трите ми приятелки са заети с телефоните си – проекции на гаджета, любовници или познати, с които са правили секс. Мислят какво да кажат, задраскват го, после го премислят пак и го изстрелват в SMS, някъде далеч от морето, към точката на тяхното желание. И трите са потънали в своя любовен микрокосмос. А уж този уикенд беше само за нас четирите! Y-хромозомата щяла да изчезне – друг път! Засега е по-упорита и от анаеробна бактерия.“

„Вървя и се чудя откога мъжете станаха задължителност, за да можем да се забавляваме. Преди бяхме само ние и евентуално алкохолът. Но вече не е достатъчно. Защо ни е нужна патерица със закачен член на нея, за да се усмихваме една на друга? ... Ако не можем да дадем сами на себе си това, от което имаме нужда, защо си мислим, че друг ще го направи?“

„... Обичам да ходя в неговия апартамент и всяка сутрин да се заклевам, че повече никога няма да стъпя там. След няколко вечери пак отивам. Докато влизам, сякаш късам полицейската лента, с която запечатват жилищата, когато в тях е извършено убийство. Всеки път убивам нещо в себе си и се връщам отново. Прекрачвам прага на неговото безразличие. Червените стени в коридора, моята гола снимка в неговата спалня, бебешката миризма в леглото му. Тук имам нещо повече от приятел. Имам нещо повече от любовник. Имам нещо, което не мога да назова по никакъв друг начин освен с неговото име.“

„Стоя права и всеки момент чакам да се случи нещо. Да припадна, да ми се пръсне сърцето или в главата ми да зазвучат камбани. От погребалните. Нищо. Нищо не се случва. Един тъп момент във времето, в който не знам какво да кажа. Или просто няма какво.

-А пък може да си легнем тук и тримата – казва той и тупа леглото до себе си.

Надявам се, че това е някаква нелепа шега.“

„Поглеждам през прозореца, за да събера мислите си, и точно тогава го виждам. В новата Фън Шуй сграда срещу нас, тази, която толкова псувах, защото се намърда между мен и гората, на един балкон на около 15 метра от моя простира симпатичен млад мъж по боксерки. Навежда се към легена и хваща някоя дреха с небрежно движение, все едно е простирал цял живот. Все едно за това е създаден. После се изправя, а мускулите на гърба му се опъват като въжетата с мокро пране пред него. Пак се навежда. Боксерките му плътно заемат формата на две перфектни половини. Две половини на един по-добър свят. Мислено благославям всички строители на бетонни постройки в София. Майната й на гората!“

„Спирам на тротоара и се обръщам с цялото си тяло към него. Момчето или е прекалено тъпо, или е съвсем отчаяно. Решавам, че е първото, защото с подобна кола дори и импотентен мъж ще има 4 броя дълги бедра на задната седалка. Оглеждам се в различни посоки, сякаш ме е страх някой да не ме види, вадя визитка от малката си чанта и я пускам в колата му. Или съм прекалено тъпа, или съм прекалено отчаяна. За да се съхраня душевно, решавам, че е второто, и че хората понякога просто правят грешки.“

„В този момент ми хрумва, че жените нямат нужда да ходят на работа, да слагат вратовръзка и да се пробват в голфа, за да бъдат силния пол. Те просто трябва да откажат свирките. Само това. Представям си свят без френска любов - земя от еректирали мъже. Нервни. Недоспали. Обсебени. Опасни. Свят от ходещи курове, които не могат да свършат и само това им е в главата - свирки. “

„Оглеждам се в дъното на чашата си, което значи две неща: първо, алкохолът е свършил, и второ – време е да си тръгвам. Излизам и вървя по осветените улици. Градът е топъл и красив, но няма как да го оцениш. Защото винаги, където и да се намираш, алкохолът свършва и се прибираш вкъщи сам. Винаги.“

„Знаех, че трябва да му кажа нещо успокояващо, но вече нямах думи за него. Може би във всяка връзка има определен брой букви, които можете да изречете. Точно преди минута моите се бяха изчерпали, бях изразходвала и последната и остана само мълчанието.“

„Наоколо няма и помен от друга жена. Не се получи просто, казва ми той и свива рамене. ... Точно в този момент осъзнавам, че дори да не съм идвала с месеци, всъщност през цялото време съм била тук. С подаръците, снимките, спомените, недоизказаните неща.“

Странна, типично женска книга. Доволна съм. :]

На моста

2012-01-13T19:33:00.001+02:00

Boyce Avenue - Find Me

Много пъти съм ходила до Стамболовия мост, минавала съм по него, гледала съм надолу с интерес и дори съм скачала от него. Но никога не съм минавала от там вечер, по тъмно, когато лампите светят, а ако погледнеш надолу към водата, сигурно ще видиш само една черна дупка. И все пак... все си мисля, че това ще е най-красивото местенце в града вечер. Или поне така си го представям...
Както си стоях тази вечер, изведнъж ми се доизлиза. На разходка из нощно Търново. С теб. До моста със светещите лампи и тъмната вода. С цялата неизвестност, която те обзема, докато стоиш там. Вероятно ще е студено и голо покрай нас, нали е зима. Но ще се сгуша в теб. И въпреки че няма да видя, ти ще се усмихнеш, доволен, че отново съм си "признала" колко много те обичам. Никой няма да каже нищо, но то не е и нужно. Реката ще говори вместо нас. И ще бъде хубаво. Там винаги е хубаво. Сякаш си над всичко лошо, нищо, че си само на 28 метра над земята.

Трябвало да дойдеш до Търново тази зима. Трябваше ами! Сега нямаше да разказвам неща, които дори не са се случили. Щяхме да минем по главната улица, под невероятната коледна украса, и щяхме да се снимаме, дори няколко пъти. А не да нямаме и една снимка, нищо, че се видяхме. Щяхме да отидем на моста и да погледаме в тъмнината, сякаш виждаме целият свят пред нас. И щеше да е хубаво, ти знаеш. Но нищо... друг път. Мостът ще си е все там. Само не знам ние къде ще сме... :)

Не се стърпях... :)

2012-01-10T23:20:00.000+02:00

От скоро съм си набелязала няколко книжки, които да си купя. "Книжки" не е точната дума, направо са си големи книги, които уж ще чета след сесия. Да, обаче не се стърпях днес и влязох в една книжарница на връщане от упражнения. Само да погледна... :P Там повечето от книгите, които искам ги има, но всички са от сорта на 15 лв парчето и покрай празниците не ми се отвори парашута да ги взема... Все пак реших да се зарадвам днес и си купих първата книга от списъка... :)

Само като фиксирах червената корица и ми просветна, защото от доста време, каквато и книга да потърся, все я няма... изчерпана, непреиздавана...

За тази книга разбрах от една група във Фейсбук, в която се споделят цитати от книги. Определено е интересно написана, а авторката като че ли е фенка на Буковски, което си проличава в цитатите малко или много... :) Аз лично прочетох ето този откъс от книгата и тогава реших да си я купя: http://e-vestnik.bg/9503

Е, ще видим само кога ще я прочета. Защото нямам търпение, а сесията ми диша във врата... :)

2012

2012-01-02T00:51:00.000+02:00

Не мислех да пиша пожелания за новата година. От година-две вече нямам чак такова желание да честитя, да повтарям 100 пъти едно и също нещо. А и нещо не ми се пише сега... Но все пак си мисля, че годината трябва да започне с някакъв стремеж - към писане (защото в последно време нямам нагласа и муза), към нови цели, към повече успехи и по-малко грижи.

С малко тъга, но с огромно нетърпение и очакване посрещам тази година. Но това е нормално... когато посрещаш и изпращаш... Едно си отива, друго ще дойде.

Много листчета съм залепила на дъската със задачи и цели за тази година. Късметите от баниците пораждат противоречиви чувства... Но всяко нещо с времето си. Така като гледам и хороскопът ми звучи обещаващо и доста в тон с моите планове. И все пак... времето ще покаже.

Като за край мога да пожелая на всички четящи това, една невероятна и бурна година. Нека ви донесе най-вече здраве и усмивки, верни приятели и уют в семейството. Също така любов. Тази любов, която ви разтриса само при един поглед и ви хваща за гушата при всяко "чао"... Любов, която е чудо и проклятие едновременно. Ето това ви пожелавам.
Преследвайте целите си с търпение и постоянство, вярвайте в себе си, за да повярват и другите във вас. Не се заробвайте в работа, защото тя няма свършване, и отделете време за нещата, които все отлагате за друг път. Позволете си удоволствията, от които се лишавате, защото просто не намирате време за тях. Време има за всичко. Срещнете се със стари приятели, запишете се на танци, купете цвете на любимата жена, кажете на мъжа до себе си, че го обичате. Осмислете дните си.

За много години! :]

Нещичко, което определено си заслужава да се види. Живот и здраве, някоя нова година може да бъде посрещната под тази заря... :)

With us it's never off the table

2011-12-30T17:43:00.001+02:00

Chase & Status Ft. Delilah -Time

Ииии ето - нещата винаги се обръщат. Ролите се обръщат - добрият става лош, жертвата става хищник. И те захапва на най-слабото място, когато не предполагаш. Учудващо е, че все още имаш такива слаби места, и най-вече, че те носят моето име. Всъщност за мен не е много учудващо... май ти беше учуденият. Нали казваш, че си надживял миналото. Е, не си.

А това, че ти играя по свирката, е защото така искам. Че си манипулатор, всички го знаем... Но човек, решил да си тръгне, не можеш да го спреш. Аз просто не съм решавала такова нещо...

P.S. - Just so you know... with us... it's never off the table.

---

2011-12-28T17:53:00.000+02:00

Elvis Presley - Are You Lonesome Tonight

Тъжно е. Няма по-отблъскващо нещо от това да видиш и усетиш безразличие. Нещата може би вече се променят, което би трябвало да ме радва като че ли... само дето ме натъжава. Може би идва края на една ера... Като се замисля, ако е така, отнема горе-долу толкова, колкото казват. Трудно е да приемеш, че някой не те обича, но е непоносимо да разбереш, че и ти си станал кух отвътре. Тогава какво следва...? ... От 5 минути не мога да започна ново изречение. Може би просто нищо не следва...

Но това са само предположения. Може и да се заблуждавам.

Бисквитена торта за бисквитени чудовища

2011-12-20T17:02:00.000+02:00

Justin Timberlake - My Love :)

Онзи ден уж щях да ви го пиша този пост, но не знам какво се случи вече... Тези дни много неща се случват и времето тече доста бързо. :) Сега няма да ви напиша кой знае какво, просто онзи ден направих една бисквитена торта, защото ми се доправи и дояде. Купих бисквити "Закуска" - какаови и обикновени, за да има два цвята, нишесте на дядо ви Йоткер - ягода, и прясно мляко задължително (с вода не се получава вкусен крем, а и бисквитите е хубаво да се напоят малко с млекце... ;) ). Всичко останало общо взето си го пише на опаковката на нишестето, а реденето на бисквитите на дали ще е най-трудното нещо, което сте правили през живота си :D - бели бисквити -> крем -> кафяви бисквити...
Накрая е по-вкусно ако споделите с още някого. ;)

Вечерта с Петя си направихме нещо като угощение и мисля, че и двете останахме доволни. :D

Мотото на студентската ни "кухня"... :D

Картофени кифтя (дето викаше баба ми)

2011-12-16T22:40:00.002+02:00

Преди няколко дни една колежка обясняваше как правела картофените кюфтета и, че всъщност било много лесно. Та днес по едно време ми дойде музата и реших да пробвам да направя. Трябва да кажа, че това ми беше първи опит, тъй като вкъщи много рядко се готви точно това, а аз съответно не съм се сещала да си направя до сега в студентски условия. Та така... Да видим какво използвах:

4-5 средно големи картофа (толкова се побраха в тенджерката, и по-хубаво, че останаха много кюфтета... :X )

половин глава лук, нарязан ситно

сирене (150-200гр)

2 яйца

сол, черен пипер, чубрица

Аз сложих и пресен магданоз, защото в магазина имаше и реших да се възползвам. Той е за предпочитане. ;)

галета

Та значи, сварените картофи се белят и намачкват. Моля ви, купете си прибор за мачкане на картофи!!! :D Вилицата не беше най-удобното, но само това се намираше. Така. След това се добавят лука, натрошеното сиренце и едното яйце. Прибавят се и подправки на око и вкус, и този чудесен бъркоч се обърква хубаво, докато, както се казва, се получи хомогенна смес. Аз правих кюфтетата на фурна, по различни съображения (като липса на повече олио и кухня като цяло... :D ), затова тук настъпва момента да си включите фурната, за да загрее - на 180-200 градуса. След това чукваме другото яйчице в една купичка, за да топнем оформените вече кюфтета в него. В чинийка пък изсипвате малко галета, в която да овъргаляте кюфтаците след процедурата с яйцето. После нареждаме кюфтетата в намаслена тавичка и пъхаме във фурната. Пекат се, докато покафенеят леко.

Ето и какво извадих от печката:

Малко се напукаха, но предполагам е заради печенето и липсата на мазнина.

Може да ви изглеждат като камъчки, но това е само камуфлаж, за да не бъдат изядени бързо! :D

За днес толкова, а утре може и да ви зарадвам с още нещичко... ;)

П.С. Ето и нещо доста сладичко за десерт, нищо, че е за пиене. Само дето черешката му се потопи нейде в дълбините кафеени. :D

Вярвам в теб

2011-12-04T00:02:00.000+02:00

Eric Clapton - Change The World

Казвам ти го с всеки ред,
казвам ти го с всяка дума.
Винаги съм вярвала във теб,
дори когато има нещо помежду ни.
Нямам сили да ти обяснявам
трябва да е ясно до сега.
Всичко съм ти опростила и забравям
лошото, с което ни дели света.
Пропастта не е така голяма,
времето ще заличи
всяка грешка, всяка рана,
която по телата ни личи.
Сенките на стари думи
ни преследват като враг.
Тегнат тежко помежду ни
и препъват ни със крак.
Ала знам, че ще останем
ще допишем този ред.
Казвам ти го с всяка дума -
винаги съм вярвала във теб.

Чудеса?

2011-12-02T22:49:00.000+02:00

Да вярвам, или да не вярвам...? Вечният въпрос. Бих казала вечният реторичен въпрос. Просто не съм от тези хора...

По Коледа ставали чудеса, а тя ужасно бързо наближава. Май и чудесата с нея... А уж не разчитам на тях. И без тях съм си добре.

Обаче кой не се радва на чудеса?! И като ти се падат... защо да не се възползваш? Това значи, че човек много е слушкал през изминалата година. Следователно може да си позволи да бъде непослушен няколко дни...

Втори декември е, а аз вече купувам подаръци. Ще бъде една чудна Коледа... :) И нарушавайки клишето да разчитаме на чудеса, мога да кажа - не разчитайте на чудеса, просто вярвайте в тях. Това е по-добрият вариант. ;)

Песничка-бонус, че съм на кеф... :D

Белият ми ангел

2011-11-30T23:16:00.000+02:00

Пусни преди да четеш... ;)

Белият ми ангел...
Всяка моя мисъл.
Ти ми даваш сили,
когато губя смисъл.
Изтриваш ми сълзите,
изпращаш ми тъгата.
Стоиш до късно с мен
и пазиш до вратата.
Разказваш вицове,
за да се смея силно.
Запалваш свещи,
отваряш ми бутилка вино...
А заспя ли във умора,
завиваш ме с криле.
И сънувам, че в простора
летя, летя като дете.
После се събуждам със усмивка
и слънцето по себе си обличам.

Белият ми ангел...
Безкрайно много те обичам. :]

Беззаглавно

2011-11-07T22:23:00.000+02:00

Adele - Hiding My Heart

Все чета за желанието на хората да дават. И по-конкретно да дават част от себе си на някого... да дават любовта си, нежността си, грижите си на някого. Много самотни души искат да срещнат другарче, което да приеме цялата им любов, купищата им целувки и обръщението „мило“. И всъщност в този момент от живота си, те са готови да дадат всичко това на когото и да е, стига просто той да го приеме. Готови са да дадат „целия си свят“ на някого.

Чета и си мисля... колко познато ми звучи. Като че ли съм чувала тези неща някъде... преди известно време. А, да... вярно, чувала съм ги точно в своята глава. Преди точно една година същите мисли ме бяха обсебили и се лутаха из главата ми като дух, който има някаква несвършена работа сред живите. Мислех си колко много искам да дам света си на някого. Просто да го дам и да приключваме! Все някой щеше да го приеме, а аз щях да съм толкова щастлива... И наистина, дойде един ден, в който дадох света си, или поне част от него на някого. И какво да ви кажа... еми не беше това, което очаквах. И си го взех обратно.

Всъщност въобще не бях щастлива, по-скоро се почувствах нещастна. Че съм заблудила две хубави, очакващи очи, че съм излъгала сама себе си, и че така и не се научих...

От тогава вече знам, че не е важно какво искаш да дадеш – дали целия свят, дали едно късче хляб или прегръдка. Честно казано няма никакво значение. Излезе, че колкото и да давам, ако е за неправилния човек просто ще ми е все едно. И в един момент няма да виждам смисъл да го правя. А тези моменти настъпват много бързо при мен. А за човек, за когото давам душата си, дори и чорапите си да му оставя, ще си струва, защото ще ме направи щастлива.

Така че, няма смисъл да давате цялото си същество на някого, за когото всъщност въобще не ви пука, просто защото няма кой да ви гушка вечер. Изчакайте. Да легнеш до човека, когото обичаш не може да се сравни с нищо и определено си заслужава чакането, колкото и дълго да е то.

По три

2011-11-05T21:19:00.000+02:00

The Weeknd - Trust Issues

Всеки има два живота -
един, във който е добре
и друг, във който да поплаче
когато всичко тръгне зле.

Всеки има две тела -
едно, което никому не дава
и друго дето силно пари
под пръстите на тоз, когото обожава.

И всеки има две сърца -
едно, което да обича
и друго, тънещо в тъга,
щом от него някой се отрича.

При мен обаче, всичко е по три.
Живот и тяло, даже и сърце...
Да ти напомням винаги, че ти
държиш последните във своите ръце.

Нирвана

2011-11-04T16:09:00.000+02:00

The Weeknd - Lonely Star

Ти си моята илюзия,
бягство от реалността.
Музата на моята поезия,
празненство за мисълта.
Всеки допир е пробуждане,
всяко "сбогом" - пустота.
Всеки поглед е възбуждане
на крехките ми сетива.
Думите са ни страдание,
само устните са ни копнеж.
А неизказаното ни желание
е най-сладкия пълнеж.
С всяка глътка ме изпиваш,
преоткриваш пак страстта.
Ти си моята илюзия,
бягство от реалността...

Нямам думи да те пиша...

2011-11-02T16:57:00.000+02:00

The Weeknd - The Zone

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми е празна ниша,
безчувствено и вече онемяло.

Не ми продумва със години,
чудя се дали тупти.
Колко време трябва да отмине,
всичко за да преболи?

С него станахте комбина,
да ми отмъщавате навярно...
А аз превърнах се в пустиня,
брояща бавно времето коварно.

Всеки час е равен на година,
а годините са векове.
А аз очаквам в моята пустиня,
мисълта ми да те доведе...

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми дори не диша -
безчувствено и вече онемяло.

Боже, доведи ме жив [1]

2011-10-26T23:19:00.000+03:00

Sing, sing, sing...

„Боже, доведи ме жив“, „бавни държавни железници“, или просто БДЖ. Няма българин, който да не знае какво се крие зад тази абревиатура (въпреки че преди месец май случайно попаднах и на такъв субект... О.о ). Сега, има хора, които много често се сблъскват с лукса да пътуваш в Български държавни железници, но има и такива, които са се качвали във влак 1-2 пъти, или въобще не са го правили. Е, главно към последните ще бъде насочено днешното ми излияние. Идеята не е да ви откажа да се качите на влак, нооо... и на дали ще ви навия. :D

Българските влакове могат да бъдат чудесно място за прекарване на няколко часа от ценния ви ден. Всъщност, опитът, който човек натрупва, пътувайки с влак на БДЖ, не може да бъде заменен с нищо!

Нека за пример да вземем пътуването от Велико Търново до Добрич – достатъчно продължително, за да почувствате комфорта и да видите лукса на БДЖ. Първо – трябва да сме запознати колко прекачвания и смени ни очакват по пътя. В случая – 3, в Горна Оряховица, Шумен и Повеляново (нищо, че в сайта пише друго). Такааа. Също така хубаво е да знаете, че понякога (10-20 пъти в месеца) линията Търново-Горна е в ремонт и просто „трябва да си фанеш маршрутка до Горна, девойче, няма как“.

Но все пак, рано или късно потегляме. Дори сме в хубав влак, с прилично чисти седалки, с масички и автоматични врати (които хората винаги искат да затварят ръчно и се получава нещо като в приказката „Дядо и ряпа“). На мен, като на редовен пътник, не ми се е случвало да изпускам гара, но ако пътуваш за първи път в дадена посока и не си попитал коя по ред ти е гарата, или пък е тъмно като в рог, имаш голям шанс да я пропуснеш. Затова стоиш постоянно на тръни и оглеждаш всяка тревичка, че да не стане някой гаф. До тук всичко е добре.

Пристигаме в Шумен и правим смяна на влака. Честно казано, при вида на този, с който трябва да пътувам в следващия час и половина, сериозно се замислям дали да не си хвана багажа и да се прибера вкъщи - тъй или иначе сме спрели на шуменска земя... Все пак преодолявам това си желание и се качвам в електричката до Варна. Кафетата от сутринта обаче си казват своето и решавам да посетя тоалетната във влака, докато не сме тръгнали. При положение, че до този момент не бях се възползвала от този лукс, определено беше забавно. Влизайки в малката стаичка, те лъхват множество приятни аромати и се чудиш дали няма да свършиш и нещо друго, освен това, за което си отишъл... Решавам да затворя вратата. Да, обаче оглеждайки я, решавам, че ако я затворя един път, повече няма да мога да я отворя и вероятно ще остана заключена там, докато някой не чуе блъскането и виковете ми. Решавам, че няма да затварям вратата, а само ще я притворя. Тя обаче не е на същото мнение и се отваря постоянно. Явно ще трябва да я крепя с крак. Не ме питайте как се справих по-нататък. Просто ще ви кажа, че не беше лесно да крепиш вратата с крак, държейки кърпички в едната ръка, чантата си в другата, и опитвайки се да преценя кое е най-чистото място от седалката... :X На всичкото отгоре, на кошчето пред мен (да, имаше и кошче) беше застанала една миризливка и ме гледаше умно с малките си очички. Сигурна съм, че ми се смееше... :D

Точно тези влакове обаче, всъщност са ми най-милни, защото наистина можеш да видиш какво ли не. Спомням си едно пътуване в обратна посока, към Търново, където влязох в купе и седнах до един миризливец. В началото не разбрах кой от всички пътуващи ухае толкова приятно, но не след дълго ми станa ясно. През целия път си повтарях: „Той ще слезе на следващата гара. Той ще слезе скоро... Няма ли да слезеш скоро? По дяволите, кога ще слезеш?!“. Накрая човекът слезе в Шумен. Всички миризливци ли са от Шумен...?! Както и да е. Това не беше всичко. В момента, в който той излезе от купето, жената, седяща срещу него, си събу обувките и си опъна крачищата на седалката до мен. Ей това беше завършекът! Браво, лелче, евала!

Също така по стените на въпросните електрички се мъдрят надписи, на които пише, че може да се пренася ръчен багаж до 30 кг, но никой не казва може ли да пренасяш цяло дръвче примерно...

Също така, това е и единственото място, където може да умреш от студ и от жега в същото време. Парното не е пуснато, когато определено има нужда от него, и е пуснато, когато самият ти пътуваш по тениска. За радост самото то се намира под седалките и в един момент направо ти се подпалва... д-то.

Всичко това обаче беше засенчено от един чича, с когото пътувах преди няколко дни в едно купе. Хубаво, че не бях сама, а пътувах с още 2 жени, защото сигурно щях да полудея и да го заблъскам с чантите си... Явно чичата смяташе, че сме достатъчно добро вдъхновение за него, за да започне да си бърка в гащите съвсем без притеснение! Ей това надмина и най-смелите ми мечти... И после защо не мога да спя вечер...

Но да се върнем към пътуването... Скоро стигнахме до Повеляново и за малко да изпуснем гарата. Може би защото спряхме на километър от перона и не можах да видя надписа, или пък защото машинистът тооолкова бързаше да тръгне, че дори не разбра, че все още хората слизат. Между другото, на същата гара един път ми се наложи да скоча от влака тъкмо когато тръгваше. Явно им е практика да бързат...

В следващия влак нямаше изцепки, освен, че една женица много настояваше да ми разкаже за сина си, който се оженил за някаква от Пловдив, обаче тя била голяма вещица. Купили си апартамент, ама после нещо станало и решили да го продават. Жената похарчила половината пари и сега живеели у леля му на сина й. И... Стана ви ясно, че разбрах всичко за родата й до девето коляно. Почти заспах и сигурно щях да си изпусна гарата, ако не беше последна... :D

Иначе, на всяка гара или спирка един хубав женски глас известяваше, че ще спираме, и къде ще спираме. Това вече ми харесва и няма нужда да си държиш багажа, в случай, че трябва да слезеш за 5 секунди от влака (и това съм правила...).

Всъщност влаковете могат да бъдат много приятно място. Могат, но далеч не са. И въпреки че се смея на всичките си преживявания покрай пътуванията ми, наистина ми се иска нещата да бяха малко по-други. Честно казано, ако не бяха по-ниските цени, много хора нямаше да пътуват с БДЖ. Но пък кой може да устои на промоцията – пътуваш двойно повече време на същата цена?! В крайна сметка проблемът на нашите железници като че ли са хората. Странно нещо са хората... Хем искат, хем не пазят. Може и да се оправим някой ден. А до тогава – боже, доведи ме жив!

На разходка с лодка

2011-10-20T21:44:00.000+03:00

В TBL блогът ми е сложен в раздел Поезия. Да, обаче често поезията остава на заден план, както в последно време се получава (муза, какво да я прави човек). Но при положение, че няма раздел Мешано и така става. :P Днес блогът ми ще стане още по-омешан, защото в последно време музата ми е свързана не с какво да е, а с готвене. Общо взето, само това го няма тук... :D И понеже тази вечер се изявих на готварския фронт, реших, че няма да е лошо да документирам "произведенията си". Това често е невъзможно, тъй като те бързо изчезват... :D :X Та така... Започваме с нещо лесничко, което учудващо се получи много вкусно. Те моите рецепти ще бъдат все лесни де... :D Все пак е "студентска работа", пък и нямаме кухня в общежитията, така че... ;)

Ето ви и малко приятна музичка... :]

Лодки от тиквички с ориз

Сега набързо ще преплуваме през морето от ориз с една, две (може и повече) лодки от тиквички. Продуктите, които ползвах специално тази вечер бяха:

- 1 голяма тиквичка (готвя само за себе си, но ако има много гладни ще трябват повече :P)
- ориз на око :D (при мен беше почти една чаена чаша, но това зависи и от тиквичките)
- една малка глава лук
- пресен магданоз
- 1 зеленчуково бульонче
- вода - колкото поеме ориза (по принцип е 1 към 3/ориз-вода/, но може и на око да се прецени /то при мен май всичко е на око... :D/)

Такааа... Първо си измиваме тиквичката, режем й двата края и я разполовяваме по дължинааааа. Издълбаваме двете половинки с лъжица (гледаме да не хвърчи много материал, защото ще ни трябва за плънката :D) и нарязваме вътрешността на по-дребничко. Отделно в удобен за вас съд (при мен беше тенджера с цветенца, сигурно мой набор) загрявате малко олио или зехтин, изсипвате наситнения лук, магданоза, вътрешността на тиквичката, а малко по-късно и ориза. Бъркаме, докато последният започне да става прозрачен. Може и да не го чакате много много, пак ще стане. :P След това наливате водата, бъркате и гледате как си къкри спокойно :). Тогава слагаме бульончето и бъркаме пак. Когато водата изври опитайте оризчето и ако още хрупа приятно, налейте му още вода. Когато оризът вече е готов, махнете от огъня. Тук вече идва изключииииииително трудната част! :D Намазнявате с олио една тавичка, в която слагате да полегнат (започнах да говоря като Ути... :D :X) в моя случай двете лодчици, които пък преди това сте напълнили с оризовата плънка. Наливате един пръст вода в тавата и слагате да се пече на 180-200 градуса, докато ви се стори готово. Честно казано, имах чувството, че го пекох цяла вечност, но явно на тиквичката й е трябвало повече време. И воала! Имате си две вкусни лодки, а пък ако си имате и море от вино примерно, ще си е истинска разходка с лодка. :D Само дано успеете да се завърнете благополучно, че морето е опасно... :D :X

Ето и малко снимков материал, да подразним тези, които не са яли :D :

И да не си забравите греблата, че всичко се случва... ;) :D

...

2011-10-20T00:08:00.000+03:00

Щастлива съм. ... Имам измамното чувство, че не се движа. А всички други го правят. И нито едно от действията ми не значи нищо. А чуждите значат. Всичко.

Всъщност не е точно така. Въобще не е. Движа се на някъде. Може би просто не знам на къде. Толкова трудно ли беше да ме успокоиш? Реши, че не си заслужава да опитваш. Ок. Убедих се единствено в това, че сам, човек може да се успокои много по-добре, отколкото някой друг ще го направи. Ако въобще го направи... Или поне на мен ми се получава добре. Направо съм задобряла да се самоуспокоявам. Ако ви потрябва някой да ви потупа по рамото и да ви каже, че всичко ще е наред, обадете ми се. Много съм убедителна.

И объркана.

Мълчание

2011-10-18T22:42:00.001+03:00

Adele - Lovesong

Мълчанието днес ми е приятел.
Посрещна ме с усмивка сутринта.
И каза бързо, връхлетя ме:
"Хайде да мълчим срещу света!"

Присмях се, ала после се замислих -
защо пък да не помълча?
Едва ли някой ще поиска
да му говоря точно пък сега.

Подхванах кавалера под ръка
и тръгнахме сред хората сами.
А те не ме познаваха такава -
объркани отместваха очи.

Очакваха навярно да се смея,
да бъда на компанията им душа.
Ала вместо да ги поразсея,
решила бях да помълча...

Днес вън и вътре в мен е зима,
а въздухът натрапчиво горчи.
Заразно е мълчание да има
и повече, и повече ми се мълчи.

Сделка

2011-10-18T11:23:00.000+03:00

Yiruma - Indigo

Аз съм от хората, които обичат нещата да се случват навреме - когато се каже, да се направи. Самата аз не закъснявам, стига това да зависи от мен. Не обичам и закъсняващи, нито подраняващи... Обичам, когато хората изпълняват това, което са обещали, когато снегът падне през декември, а не през октомври и... всъщност няма какво повече да говорим. Ставам днес, а навън - сняг! Какво е това побъркано време?! Кога сме сключили такава сделка - сняг на 18 октомври + студ + липса на шал и ръкавици (поне ботушите си взех...)?! Явно е едностранна сделка... благодаря за предварителното упражнение, но днес щях да го карам така или иначе, нямаше нужда да валиш! Явно определено не е трябвало да си купувам ботите, които си купих вчера, просто няма да ги обуя. Поне парното ни пуснаха...

Знаеш ли какво, време, щом ще процедираме така, ще поискам и още едно допълнение! Като ще има сняг, тогава искам и Коледа да е след 20 дена, а не след 2 месеца и половина! Чакам да си изпълниш задълженията!

В.Търново

People never leave

2011-10-15T22:34:00.000+03:00

Rainy Mood...

People never leave. They just pretend to. They think they can change everything just by closing the door and going away, far away. And they just fool themselves it's best for them. Actually they think it's best for everyone. But who are they to know that?!
Honestly, it doesn't matter where you are. You can change everything around yourself - have a new haircut, buy new clothes, find a new job... But what's inside of you... is what you can't change with one closed door, or with a thousand miles. That's what you can't understand. And it actually shows that you haven't changed a bit... :)

21

2011-10-11T12:22:00.000+03:00

Тангра - Богатство :]

Датата е 01.10.2011, а годините вече са 21. Много единици се събраха... :P

И докато преди 2 години този ден остана непразнуван, поради простата причина, че не познавах никого в Търново, а бях и далеч от Шумен, тази година нещата наистина бяха запомнящи се. За което мога да благодаря, както първо на майка ми и баща ми, че съм се появила :P, така и на шматките, които направиха празника ми голям купон. :] Благодаря ви, вие сте моето богатство! :P

С тати :P

И Харисън Форд дори ми е зяпнал тортата! :D

И пак с Хари... :D

С Дидка :P

Празничните ледчета! (Приликите с реални хора или... органи са напълно случайни! :D )

Търново бъртдей-общежитие парти! :P

Гостите! :P

Първата бутилка вино. Майсторът го дава ларж и позира, докато се мъчи с тирбушона. :D

Втората бутилка също е оценена... :D

И домашен чийзкейк за десерт! :P

И той беше високо оценен... :D

И бирата - подарък от съседите в другата стая, с които се запознахме. Общежитията са много приятно място за запознанства... :D

И Мара-общата... :D

Мисля, че поставихме добро начало на семестъра. Дано да ми върви до края така - на хубави вечери, с добри приятели и със семейството, много смях и танци! :)

Ей така, за разнообразие

2011-09-27T23:58:00.001+03:00

******************

Доста спорове на тема „Жената или мъжът трябва да направи първата крачка“ съм слушала. Всъщност няма една истина по този въпрос, просто защото някои обичат да правят първата крачка, вместо да чакат друг да я направи. Аз съм на мнение, че в някои ситуации доста по-лесно е просто да дадеш напред, дори с риск да настъпиш другия (ако е много заспал...), но в други е по-добре да се запреш в крачките. Всъщност, не съм от момичетата, които чакат мъжът да направи първата крачка. Те понякога не знаят къде се намират, камо ли да вървят на някъде... А ако аз съм сигурна в това, което искам... защо не?

Само че било хубаво някой друг да поеме инициативата, ей така, за разнообразие... ;) Не аз да говоря, защото ти мълчиш като пукал. Не аз да питам и да ти вадя думите с ченгел. Не аз да се шегувам, а ти да се хилиш като идиот и толкова. Можело да има и друг начин. Като един непринуден разговор между напълно непознати, рано сутрин – еднакво лошо време за един махмурлия и за един човек, станал в четири и половина сутринта. Без имена и телефони. Просто един разговор и нищо друго. А ми усмихна деня, ей така, за разнообразие. :)

Автомобилни страсти 2011

2011-09-24T23:17:00.000+03:00

Вчера и днес в Шумен се проведе рали "Стари столици" за 42 път. Всяка година го гледаме, не пропуснахме и тази. Вчера състезателите караха в околностите на града (на Детелината), а днес - горе на платото. Има хора, които се стичат от други градове, за да гледат - опъват палатки сред горите и нощуват там. Все пак и ние успяхме да си намерим местенце, за да погледаме... ;)

1-ви ден:

2-ри ден:

Проверка на терена, преди да пуснат състезателите.

Заслужава си да се види и на живо. Който се интересува за в бъдеще, може да посети http://www.rallystaristolici.com/ . ;)

Just Adele

2011-09-22T00:03:00.000+03:00

В последните няколко нощи още едно чудо на музиката не ме оставя да спя нормално (просто не спирам да си пея на ум цяла нощ... :X ). За нея се изписа много и се изговори много, или поне на мен така ми се струва. Само че няма много смисъл от думи, просто защото гласът й може да ви каже всичко. Текстовете понякога са много простички, друг път не можеш да разбереш точно какво ти се казва, но винаги има мисъл в тях. Обожавам текстовете й. Да, става дума за Adele. Това момиче ми преобърна слуха, светогледа и душата... Всяка песен има история, всеки текст се отнася за някого или нещо, и именно това ми харесва. Доста от песните прослушах, след като чух историята им. Може би така наистина успяваш да ги разбереш и да ги усетиш по-добре. Затова ще ви насоча първо към интервютата с Адел, а след това може да послушате малко хубава музика... :]

21 TRACK BY TRACK INTERVIEW

There's a fire starting in my heart
Reaching a fever pitch and it's bringing me out the dark
Finally, I can see you crystal clear
Go 'head and sell me out and a I'll lay your ship bare.

I hate to turn up out of the blue uninvited,
But I couldn't stay away, I couldn't fight it.
I hoped you'd see my face and that you'd be reminded,
That for me, it isn't over.

Sometimes it lasts in love but sometimes it hurts instead...

Whenever I'm alone with you
You make me feel like I am home again!
Whenever I'm alone with you
You make me feel like I am whole again!

When the evening shadows and the stars appear,
and there is no one there to dry your tears,
I could hold you for a million years
to make you feel my love...

I won’t go! I can’t do it on my own,
If this ain’t love, then what is?
I’m willing to take the risk!

I don’t know why I’m scared, I’ve been here before
Every feeling every word, I’ve imagined it all,
You'll never know if you never try to forgive your past
And simply be mine.

Should I give up
Or should I just keep chasing pavements
Even if it leads nowhere...?

Just Adele. Nothing more...

Florence & The Machine

2011-09-19T17:57:00.004+03:00

Поглеждайки към етикетите в този блог, установявам, че прекалено малко съм говорила за музика. А тя е другата част от мен. Когато съм тъжна, и когато съм щастлива - тя ме разбира най-добре.

От няколко дни слушам един уникален глас. Може би си спомняте песничката в една от рекламите на един мобилен оператор - You've got the love. Всички си я тананикаха... Е, вчера попаднах на друга песен, но на същата група. Аз не съм от хората, които слушат абсолютно всички песни на даден изпълнител... просто това, което ми хареса. Ако ми харесат повече от 3 песни, значи заслужава специално внимание. Florence and The Machine определено заслужават внимание. Типично британско звучене (честно казано, в последно време все повече ми харесва... странно) от типично британско момиче... :) Клиповете към песните засилват усещането за свобода, неподправеност и читота на духа (What the water gave me). Мога да определя всичко това като странно. Странни песни, странни клипове, странни текстове, странно излъчване... "Странно" е точно това, което искам. И го намерих... ;)

Time after time I think "Oh Lord what's the use?"
Time after time I think it's just no good
Sooner or later in life, the things you love you lose
But you've got the love I need to see me through

The stars, the moon, they have all been blown out. You left me in the dark. No dawn, no day, I'm always in this twilight, in the shadow of your heart...

Here I am, a rabbit hearted girl. Frozen in the headlights. It seems I made the final sacrifice.

I must become the lion hearted girl, ready for a fight. Before I make the final sacrifice.

Lay me down. Let the only sound be the overflow. Pockets full of stones...

No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more crawling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world...

Пее и танцува боса на концертите си... :]

Enjoy the sound... ;)

Умно та дрънка!

2011-09-16T01:10:00.001+03:00

play, play, play ;)

Тази вечер станаха ясни доста неща...

Първо!
Мъжете и комарите си приличат. Много! Може да не ги забелязваш, да не те хапят, а само да се въртят гладно около голото ти деколте, но ако решат да те нападнат... горко ти. И при двата вида основното занимание е да "боцват" каквото им падне и да си ходят. Много често външността им лъже и се оказва, че най-големите всъщност са най-безобидните. А, да... и жените обичат да ги мачкат. ;)

Второ!
Разговор между един мъж и две жени много рядко свършва положително за мъжа.
Всъщност има случаи, в които може и да свърши добре... разговорът. Но, както казахме, много рядко. Не разчитайте на шанса.

Трето!
Въпреки че има противоречиви мнения относно това дали "няма нищо по-еротично от добър разговор", излиза, че все пак някои разговори определено могат да бъдат доста еротични. Но да не изпадаме в повече подробности...

P.S. Обувките с висок ток (предполагам носени от жена, че иначе ще е very very very sexy :D) все още държат класацията за най-еротично нещо.

Четвърто!
Спагетите са новото време. Вместо да си говорите за времето, просто подхванете разговор за спагети. Не можете да си представите до къде ще стигнете и колко дълъг разговор ще стане (ИЗПИТАНО!). Използвайте с мярка, защото водят до изключителни умозаключения, като тези по-горе! :D

http://www.flickr.com/photos/esweetphoto/2925521786/in/photostream/

Пето!
Определено е време да си лягам!

Лекар с нож! И сладки сънища... ;)

Имало едно време...

2011-09-15T17:07:00.000+03:00

Днес е 15 септември. За повечето деца в България това е дата, която се нарежда редом до тази на рождените им дни. И аз бях от тези деца, до преди 2 години. Колкото и да не ми се искаше (а може би малко и ми се е искало), и аз завърших. Днес реших да отида на откриването на учебната година, тъй като миналата не успях, а ми се искаше... Така се случи, че и обещах - нямах извинение дори с ранното ставане :P . И отидох... Седнах на една пейка в дъното на двора - реших, че не е добра идея да се редя с учениците до входа (колкото и да ми се искаше :P). Постепенно дворът се напълни, учителите се показаха, наредиха новите класове - 5-ти и 8-ми, букети се мятаха на ляво-на дясно, усмивки, прегръдки, забравени очи, любов и целувки, бъзици и много смях... Бях забравила колко е хубаво... Университетът е доста по-различен. Не много, но достатъчно, за да ми липсва класната стая... ;) Разбира се, училището беше по-хубаво от когато и да било - все още течеше ремонт, основен. Съучениците ми сигурно ще останат втрещени от новината, че "видиш ли", най-после са сменили дограмата!!! :D Ще им е чисто и ново на сегашните природо-математици, но пък и на нас не ни беше лошо, нищо, че зимата понавяваше откъм прозорците и някои си опъваха завесите, за да не им духа. :D
Иначе всичко си беше там - директорите, учителите, знаменосците, дори и чичо Дечко още е там :). Малко преди края на тържеството на пейките пред мен седнаха ученици с класната си, бяха вече големи - предпоследна или последна година може би. Обсъждаха ходене на поход утре, записваха програма, часове и не на последно място - чудеха се да ходят ли да пият тази вечер... :D Стана ми хубаво, милно, тъжно, всичко наведнъж. Казват, че студентските години са най-хубавите, но ако трябва да съм честна, ученическите ми години са тези, които водят моята лична класация. И класа ми ми липсва, дори и да звучи много сантиментално. Но аз съм си сантиментална по принцип, така че... :D Не знам защо решихте, че точно аз съм човека, който ще ви събира през годините, но наистина ще гледам да го правя, и то колкото мога по-често. Защото е хубаво. :]

Порових се из малка част от снимките, които имам. Дано не се сърдите. ;)

В началото - 8 клас. ;)

Стаята ни все беше като една малка кочинка... :D Но нашата кочинка.

Някои творения от едно кулинарно състезание. :D

Това го знаете... :P

Маскен бал... :P (не ме бийте)

Всеки ден е празник... :D

Да не драскате по пейките, ей! :D

Контролно по биология. Голямото преписване, а учителката реши да ни снима... :D

След друго контролно по биология. Някои са учудващо весели. :D

Хайде стига толкова, че взех да откривам все по-интересни и по-интересни снимки... :X :D

Честит първи учебен ден! :)

Усет

2011-09-14T00:50:00.000+03:00

♪♪♪♪♪

Тук си.

Не мога да те докосна. Дори не усещам дъха ти. И очите ти не мога да видя в тъмнината. Нито пък устните ми откриват пътя към твоите. Ръцете ти все още не са ме сграбчили. Не ме гъделичкаш по врата. Изкушаваш се.

Знам, че си тук. Мислите ти не спират да ме опипват...

Взаимност

2011-09-13T23:14:00.000+03:00

PLAY ME!

Хвърляш ме в размисъл. Постоянно! Хубаво, че те познавам толкова добре, иначе нямаше да мога да рабера и малкото думи, разнообразяващи мълчанието ти. Сигурно щях да полудея...

Да, обаче те познавам. За добро или за лошо... Отказваш ме от себе си, обаче в един момент ти сам не можеш да издържиш. И тогава какво мога да направя...?

Какво мога да направя, когато сам ме търсиш? Да те не ти отговоря...?

Какво мога да направя, когато дори и песните, които ми пращаш крещят името ми, нищо, че имат друго заглавие? Да не ги слушам...?

Какво мога да направя, когато „случайно“ ми пратиш снимка на прегръщаща се двойка? Да се престоря, че си се объркал...?

Да, сигурно ще направя нещо подобно. Защото ти би направил същото. Това е нашата взаимност - дори когато се пренебрегваме... Но вече и това ми харесва... Защото знам, че мястото ми там, от ляво, още се пази.

И какво да направя, ако решиш да ме пренебрегнеш отново... освен да се усмихна? ;)

И този път

2011-09-12T00:38:00.000+03:00

Лора Караджова - Спуснати завеси

Връщам се отново. Знам, че ме чакаш. Дори вече се е загнездило едно чувство в теб, че ще се връщам всеки път. Това ме дразни. Може би защото е истина... Това те прави силен и неустоим, поне пред мен. И те кара да си вярваш. На свой ред и аз да ти вярвам. Разбирам всичко много добре, не си мисли, че съм наивна. Просто ми харесва... да съм слаба, а теб да виждам уверен. Мислещ, че ме манипулираш... Манипулираш ме, но с мое разрешение. Както винаги. А ти си мислиш, че си недостижим и вече си ме преживял. И, разбира се, само аз съм тази, която не е преживяла... миналото. Обичам да се усмихвам на заблуждението ти. Знаейки, че и ти ще се върнеш отново. Както винаги правиш. А аз може би ще те чакам и този път...

by ~Love Flame

Отказването

2011-09-10T23:06:00.000+03:00

***********

Стоя пред отворения си блог и се чудя защо не ми се пише. Толкова ли съм щастлива? Чак толкова? Ясно е, че повечето неща тук се раждат, за да освободят това, което не ме оставя да спя нощем. И не от радост. Може би просто не се случва нищо, което заслужава да бъде записано...

Сигурно няма блогър, на когото не са му минавали мисли да спре да пише. Е, аз поне си го помислих. Само че няма да се случи.

Замислих се обаче, колко трудно се отказваме от нещата, за които сме хвърлили безкрайни усилия, купища време и нервите ни са били опъвани стотици пъти. С всичко е така... Нали знаете – отстрани е лесно да кажеш каквото и да е. Само че, когато знаеш какво ти е струвало, за да направиш това или онова... вече не е много лесно. И се вкопчваш. Защото си съвестен и разумен човек, не може да хвърлиш всичко на вятъра. Да хвърлиш част от себе си... сякаш не е съществувала. Moving on. Мразя ги тези думи вече.

Понякога наистина ми се иска да ставаше лесно... отказването. Да махнеш с ръка и да си преминал нататък. Да не се връщаш назад – хубаво, хубаво, колко да е било хубаво... нали уж „най-доброто предстои“??? Аз уж съм оптимист, би трябвало да вярвам в това. Само че всички знаем, че живота смърди (и да гледаш отстрани е достатъчно, за да го разбереш). И трябва с решителна крачка да продължаваш напред към... към какво? А, да... към хубавото бъдеще. Разбира се.

Разбирате ли, всеки ден се намира нещичко, което да те ритне отзад, заравяйки носа ти в калта. Винаги има нещо, което да те откаже да продължаваш... винаги. Затова е много хубаво, че не може ей така, с лека ръка, да го направиш. Отказването...

It feels so good...

2011-09-07T12:34:00.001+03:00

I keep breaking my own rules playing your love fool
Trying to forget about the consequence
We keep saying we should and yeah we know we could stop
But really what it all comes down to is

It feels so good
It feels so good, when I’m in your arms...

И какво правим, ако не можем да спрем...? И до кога така? Чакам момента, в който ще ми писне. Само че го чувствам доста далеч... този момент.

Любов-отмъщение

2011-09-06T22:46:00.000+03:00

Мой си, знаеш го, и точка!
Казвам ти го без резерви.
Няма да ти дам отсрочка,
стигат ми и толкоз нерви.

Няма маски и клишета,
дръзки думи ще ти отговарят.
Устните не са гишета,
щом поискаш - да отварят.

Да мълча? Това не мога.
Слагам новото начало.
Може и да викам в изнемога,
но ще бъде отмъщението цяло.

"Закуска в Тифани"

2011-08-24T14:50:00.000+03:00

"-Никога не се влюбвайте в диво същество, мистър Бел - посъветва го Холи.

... човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят и кацнат на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв ще ви е краят, мистър Бел. Ако се оставите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето."

Труман Капоти - "Закуска в Тифани"

Човек трябвало да гледа нагоре и само нагоре, за да излиза от дупките, в които постоянно пада през живота си. Така казват. Тогава защо от време на време да не поглеждаме нагоре към небето, влюбвайки се...?

Малък е, но знае! :P

2011-08-24T01:45:00.000+03:00

Който има по-малки брат или сестра знае, че общите игри могат да бъдат мнооооого забавни. :P Въпреки че разликата в годините между мен и брат ми често ме вкарва в размисъл (колко ще съм одъртяла, когато стане на 18... :О ), все пак има моменти, в които успяваме да я стопим (както майка ми установи тази вечер - с не много усилия от моя страна... :D).

Някъде пишеше - "пишлеме йок контра"... Е, вярно е! След цял ден обикаляне из стаите, гоненици, викове, редене на карти, бой с динозаври, гледане на филмчета, разглеждане на книжки, вадене на чаения сервиз на баба ми, за "да си пием чай", бой с топчета и всякакви други предмети в наличност и разфасоване на едно Барби, решихме да излезем да поиграем на двора. Обръщам се аз към брат си, питайки: "Ще излизаме ли навън?", а той очевидно вече измислил какво ще правим ми казва: "Дааа, и ще скачам на мадама!!!". :D It made my day!

Да играеш на Дама не е толкова интересно, колкото да "скачаш на мадама", но все пак го предпочетохме... :D Още от сега си пролича мъжкото мислене обаче... Кой какво чул - от "дама" на "мадама", че и скачането на място дойде... :P

Не искам да мисля за времето, когато ще бъде на 18-19, нооо... да се пазят мадамите, че е рус, със сини очи и много убедителен, когато иска нещо...!
:D

С дъх на море

2011-08-22T21:12:00.002+03:00

♫♫♫♫♫♫

Май вече ви споменах, че графикът ми за това лято доста се промени от юни насам. Не всичко предвидено се осъществи, но пък може би за хубаво... успях да направя доста други неща. Знаете, че когато дойде лято, имаме три варианта - да отидем на планина, да отидем на море или да си останем вкъщи и да не ходим никъде. Аз си мислех, че ще "избера" последният, но явно много съм слушкала през годината ( :P ), защото и първите две опции бяха отметнати и то с огромни отметки. За планинските си подвизи вече разказах, но за морето все още не съм написала и дума. Може би сега е моментът... И въпреки че няма да мога да разкажа и покажа всичко, просто защото няма да си спомня, мога да започна от началото на август, а именно от пристигането на една шматка в дома ми в Шумен. ;)

Петя на гости:

Освен, че цял ден обикаляхме из града, за да гледаме забележителности и да събираме печати за книжките (100 национални обекта)...

... отидохме и да се попечем малко във Варна, което отбеляза и първия ни плаж за тази година :)

Накрая вече се изчанчихме... :D

Стартът беше даден, а продължението...

Мисля, че няма смисъл да коментирам, просто защото хубавите неща нямат нужда от много думи... А това просто е едно хубаво лято. :]

Да попаднеш в рая

2011-08-10T20:30:00.004+03:00

Enya - Orinoco Flow

Тази публикация трябваше да се случи още преди една седмица. Но тогава все още нямах снимки, а ако ви кажа, че е било хубаво, без да ви го покажа, няма да ми повярвате. Определено еуфорията от пътуването ми преди седмица отмина, но снимките успяват да върнат малка част от нея, така че да ви разкажа за чудните си 3 дни в планината. :)
Преди време ви казах, че копнея да посетя Рила планина, и кой да предполага, че още това лято ще имам възможността да го направя. Определено плановете се занареждаха бързо, бързо, и то доста по-различно от предвиденото. Но мисля, че нямаше как да стане по-добре от това... ;)
Та така... Получих предложение да отида за 3 дни до Рила, като идеята беше да останем в хижа и да отделим един ден за преход до 7-те рилски езера. На кратко беше това. На широко... ето как изглеждаше:

Имаше една книга - "Трима души в една лодка (без да се брои кучето)". Ние определено можем да напишем ново заглавие - "Четирима души в една кола (без да се брои Голямото куче)". :D

Да, пътувахме с куче на задната седалка, което в началото (докато още беше шашнато от идеята) пътуваше в краката ни, но след няколко часа вече беше съвсем наясно какво се случва и започна малко по малко да ни измества от местата ни, опъвайки туловище върху цялото протежение на задната седалка. :D Постепенно колата се превърна в един доста познат за мен свят - космоландия или лиголандия... но предвидливо си бяхме взели чаршаф, за да останем възможно най-сухи. :P

Но и гледката по пътя не беше лоша... ;)

Вечерта, към 22-22:30 може би, пристигнахме в хижата, където щяхме да нощуваме. Колите бяха оставени до друга хижа, а от там пеша за 30-40 минути се придвижихме до нашата. Хапване, пийване и по леглата, защото на другия ден ни очакваше дълъг преход. :) Стаята, в която аз спах беше 13-ка, а леглата всъщност бяха като едно голямо легло, така че определено си беше весело... :D

Хижата имаше и някои забележителности...

... масичка, на която с удоволствие може да похапне човек. :D

На другия ден, в 8, преходът започна...

... с тази пътечка. :)

Беше облачно и хладно, но поне отървахме жегите...

Първата спирка беше хижа "7-те рилски езера", до която всъщност има и лифт. Гледката беше чудесна, а какво още ни очакваше... :)

Много скоро хижата остана в краката ни, а ние потънахме в мъгла... :)

Виждаха се и някои от езерата, които по-късно щяхме да посетим:

Времето се сменяше постоянно и докато беше хладно, стана топло, след това студено и трябваше да извадя якето от раницата. След това отново пекна слънце и така до края... съблечи, облечи, съблечи, облечи. :P

Втората ни спирка беше езерото Бъбрека, което е пето по ред. Тук вече пейзажът не може да се опише лесно... просто трябва да се види.

Следваща спирка - езеро Окото. Честно казано, беше дори по-хубаво от Бъбрека, а според мен беше най-хубавото от всички... :)

Не трябвало да си топя краката в езерото, нооо... малко късничко го разбрах. :D

Там направихме заслужена почивка и след това тръгнахме към последното езеро - Сълзата. То е най-високо, но честно казано не е по-хубаво от предишните. Никой не обърна внимание на езерото, по-скоро гледката от такава височина (около 2500м) беше зашеметяваща! Хубаво, че успяхме навреме да си направим фотосесиите ;), защото за 10 секунди падна мъгла и не се виждаше абсолютно нищо.

Пътят към последното езеро. И вече започваме да се изморяваме... :P

Сълзата

Окото и Бъбрека видяни от последното езеро

Имаше и други красоти...

На връщане умората започна да се чувства, а краката вече искаха почивка, но нямаше как, трябваше да се приберем. А и дъждът ни дишаше във вратовете... Моят врат всъщност вече се беше схванал от вятъра, и по пътя си мечтаех за един аспирин, един аналгин и... може би една ракия за сгряване. :D Повървяхме си доста стабилно на връщане, или просто тогава вече започнах да усещам... всичко, включително всяко камъче под краката си. :P Времето явно беше с нас, защото малко преди хижата започна да ръми и бързо успяхме да се скрием.

Равносметката от този ден беше 17 км и 200 м преход, около 2500 метра височина, спиращи дъха гледки, много пъшкане по баирите и много смях. :P

На другия ден трябваше да се прибираме. А така не ми се искаше... Как и да ми се иска?! Все едно да отидеш в Страната на чудесата, а след това да искаш да се прибереш обратно в обикновения свят... :) За три дни се почувствах като Алиса. И беше чудесно! Ако някога имате възможност да отидете до това райско кътче на България... възползвайте се! Няма друго такова! :]

Извисяване?

2011-08-05T23:28:00.000+03:00

И какво става сега? Аз ли съм или не съм? Не се познавам...

В един момент искаш Ти да си причината за нечия усмивка, всеки друг е просто натрапник в картинката. Сега... Сега просто искаш да видиш тази усмивка, независимо дали Ти си причината за нея. В повечето случаи знаеш, че не си, но просто започваш да се примиряваш с факта. Това ли е „да гледаш философски на нещата“? Не ми харесва. Но пък от друга страна, това си е едно личностно извисяване... Вече си по-малко егоист. Чуждото щастие става почти толкова важно, колкото и твоето собствено. Ех, какво успокоение... станала съм малко по-добра към света около себе си. Уж. И много съм се извисила очевидно. Дори си нямате идея колко...

Безлюбовно

2011-07-28T16:09:00.001+03:00

Не искам вече да те чакам,
любов от сънищата ми реални.
Омръзна ми да те подмятам
из дните си тъй виртуални.

До гуша ми дойде да те преследвам,
да търся силното ти рамо.
Да искам пак да те настигна,
а ти да ме избягваш само.

Това ли си, любов, пародия?
Отричам се от теб греховно!
Притрябвала ми е сърдечната мелодия...
Сама ще си живея... безлюбовно.

Отнесена от вихъра... :D

2011-07-28T01:06:00.000+03:00

De Phazz - Cut The Jazz

[23:27:15] -‘๑’- Рени -‘๑’-: :)

[23:28:05] -‘๑’- Рени -‘๑’-: ъх... искам някой да дойде и да ме отнесе като... кола летяща муха

[23:28:15] -‘๑’- Рени -‘๑’-: и да ме размаже от любов

[23:28:16] -‘๑’- Рени -‘๑’-: :D

...

Комбинацията от приятелка (вече с постоянен интернет :P), мъже, които да ни опъват нервите и добра музика е една от любимите ми. Е, мъжете, докарващи те до тиха лудост не са най-доброто лекарство против скука, но... съдба! :D

Та така... Докато в един момент си мислиш да правиш вуду магии на въпросните, чрез снимките, които имаш дори в излишък :D, в следващия се чудиш как въобще си очаквала нещо да се случи „по нормалния“ начин и всички (разбирай най-вече Ти) да са щастливи поне за малко. В тези моменти си удряш един мислен шамар и се отърсваш от... себе си. Вярно, не е за дълго, но пак е начало... ;)

Та ако тази вечер някой от вас почувства някакво неразположение, боцкане, парене, горещи вълни, болки някъде по тялото... сигурно просто ви се струва и си въобразявате! :D Лека нощ! (devil)

Забравени копнежи

2011-07-27T18:11:00.000+03:00

Joe Cocker - I Put A Spell On You ♫♫♫

Дъхът ти по врата ми,
ръцете ти - във мойте.
Гъдел и усмивка,
а и твоята ще дойде.
Настръхналото тяло,
косите - разпилени.
Отново отначало,
отново си със мене.
Копнежът за милувка,
желание за страст.
Отлагана целувка,
настъпи този час!
Забравени копнежи,
отхвърлени мечти.
Това са твойта нежност
и моите очи...

Сразена

2011-07-26T23:02:00.000+03:00

Дони и Момчил - Утринна сянка

Кажи какво не съм ти дала,
какво не съм могла да ти простя?
Нима и роля съм играла,
за да успея да те заблудя?

Кажи ми как съм те окрала,
какво съм взела без да връщам?
Коя целувка е издала,
че други искам да прегръщам?

Кажи кога съм те ранила,
кога потъпках егото голямо?
При все, че себе си съм аз винила,
дори вината ти да имаш само.

Кажи ми, знам, че се измъчваш.
С реки от яд и думи ме сломи!
Но вместо туй отново се обръщаш -
оставяш на мълчанието си да ме срази.

~Colombina

Направи си овца

2011-07-26T15:36:00.000+03:00

Нали съм фен на овцете, пък и нали понякога ме хващат лудите, та си поиграх днес и... си направих овца. :P Попаднах на идеята в един сайт и понеже всичко, което ми трябваше беше в наличност... нали - направих си овца. :D То май стана овен по-скоро, но... Ето го и снимковият материал, ще се види по-добре:

Ако имаше черен памук, щеше да стане чудесен Свен... :D

Определено ми липсваха годините, когато по цял ден правех подобни неща, но днес се върнах малко назад с моята овца :P. Ако и на вас ви се прииска да си направите я овца, я нещо друго, може да се поровите ето тук - http://krokotak.com/

Отвикнах

2011-07-25T00:50:00.001+03:00

Adele - Don't You Remember

Отвикнах. От доста неща отвикнах.

Отвикнах да се тревожа, дори когато нямам основание. Отвикнах да плача, когато дори нямаше за какво. Отвикнах да измислям специални подаръци, от тези – по-специалните. И да ги правя сама отвикнах, сега ги купувам. Отвикнах да се ядосвам, когато някой закъснява, когато някой си губи времето в глупости и се мъчи да загуби и моето. Сега си губя времето и сама. Отвикнах да получавам рози и да ги суша на слънце. Отвикнах да ми се сърдят, че не излизам (е, почти). Отвикнах и да се сърдя... за какво ли не. Отвикнах да търся тревожно едно лице в тълпата. Отвикнах.

А ми харесваше...

Един по-хубав ден

2011-07-19T17:47:00.000+03:00

Ако някога... :}

Последно ви разказах за автобусните си преживявания. Вчера пак ми се наложи да отида до центъра на града възможно най-бързо и, ако е възможно, без да получа слънчев удар. За мое щастие освен автобуси, по спирките тук минават и таксита, които возят на цената на билетчетата. Много хора не се качват на тях, но най-вече бабите са заклетите им врагове... Сигурна съм, че тези жени въобще не са се замисляли с какво е по-добре да пътуваш и просто решават, че ако не е автобус, то друго няма да е! Както разбирате от предния ми пост, аз не съм привърженик на шуменските автобуси и веднага се качих в първото спряло до спирката такси. След мен се качиха още две жени и потеглихме към центъра на града. Шофьорът беше много разговорлив – нещо, което обикновено не обичам, но в случая нямах нищо против. Беше ми ужасно горещо, а стъклата на задната седалка, на която бях, се смъкваха само до половината... радвах се на всяка струйка въздух и дори на това, че косата ми се развяваше на всички страни от вятъра.

По принцип не съм от хората, които са попадали на зли, откачени или разгонени шофьори на таксита, но и аз си имам своите моменти... :D Не обръщам особено внимание на приказките – качвам се, пътувам, слизам и това е.

Та вчера почти бяхме стигнали моята спирка, когато реших да си платя. Извадих 2 лева и ги подадох на шофьора, но той нямаше как да ми върне на момента, та зачаках да спрем. Спряхме на спирката, а аз бях готова в момента, в който ми върне рестото да се изстрелям от таксито, все пак бързах. Човека изброи монетите, обърна се да ми ги подаде, аз казах „Лека работа.“, а той ми отвърна: „Приятен ден! Изглеждаш много добре!“. Ъъъъ... Усмихнах се и излязох. Замислих се... Не, това не беше опит за свалка, или каквото си мислите там. Човекът просто искаше да бъде учтив и приветлив, явно искаше да накара пътниците си да се поусмихнат малко, да се почувстват по-добре. Не случайно през цялото време говореше с всички в колата, смееше се и пожелаваше „приятен ден“.

Може би това ще ви прозвучи смешно, или пък глупаво, знам ли... Но всъщност от момента, в който слязох от таксито, денят ми светна. И не само, защото ми бяха казали, че изглеждам добре (кой не обича комплименти? :P), но и защото човек, от когото най-малко съм очаквала, се е държал мило и приветливо. В последно време малко са хората, които ще го направят – да ти кажат, че си хубава, да ти кажат, че денят ти ще мине добре, да ти пожелаят каквото и да е хубаво в ден, който не ти е рожден, да ти се усмихнат... Че аз от хората, от които очаквам, не ги чувам тези неща! И честно казано – да, хубаво ми стана! А някои хора... има какво да учат още.

В същия ден, вървейки по една улица с много паркирали до тротоарите коли, срещнах едно човече, което също остана в съзнанието ми. От прозореца на една от колите, изведнъж изскочи малко русо момченце, може би на 2-3 годинки. Беше обляно в сълзички, но се смееше на висок глас... Погледна ме и продължи да се смее и да ми маха, със сълзичките по бузите. :) Помислих си, да нямам нещо на главата и оня от таксито да ме е баламосвал (мамка му :D), че така се смее това дете?! Е, нямах нищо на главата... детето просто беше щастливо, въпреки че беше плакало, и не се притесняваше да покаже нито едното от двете. Всеки сега си мисли, че ако се усмихнеш на някого по улицата, сигурно ще те помислят за мръднал. Да, но не е точно така... След един час ще си спомнят за вас и ще им се прииска и те да се бяха усмихнали обратно... ;) Затова, постарайте се да направите нечий утрешен ден по-приятен. Мисля, че няма да съжалявате. :)

Отдолу иде шуменски... автобус?

2011-07-04T23:30:00.001+03:00

Били ли сте в град Шумен някога? Ако все още не сте, няма да сгрешите ако дойдете. Тук имаме страхотни местенца, които правят града неповторим. Но за това ще говоря някой друг път...

Някои от вас вероятно вече са били в Шумен. Някои от вас вероятно дори са успели и да се качат на някое от милионните жълти таксита в града. До тук няма проблем. Да, обаче някой да е ползвал градския транспорт наскоро? Ако не сте... НЕДЕЙТЕ!

Като дете и ученичка никога не ми се е налагало да ползвам градски транспорт, защото училището ми винаги се намираше на не повече от 20 минути път пеша. Сега по стечение на обстоятелствата, ми се налага да ползвам от време на време градските автобуси, и вече сериозно взех да се притеснявам за здравето и психиката си...

Заставайки на спирката, заедно с голямата тълпа хора, започваш да чакаш някакво голямо возило, което се очаква да побере целия този народ. Изведнъж проблясват лъчи по предното стъкло на автобуса и всички се юрват напред. Пред теб обаче, спира едно мини автобусче (вероятно малкото на автобуса), което на всичкото отгоре вече е пълно, че дори има и правостоящи. Така. Качваш се и се хващаш здраво за каквото можеш. Здраво! Оказва се, че колкото и здраво да се държиш, никога не е достатъчно... Возенето в шуменски градски автобус може да реши доста проблеми, като разбиване на камъни в бъбреците, отслабване на принципа на онези масажи с вибриращите ленти (мисля че това дори ще е по-ефективно), или пък ако имате някой зъб за вадене, то той може и сам да падне. Само че има и някои проблеми, като това, че може да се удариш в тавана по време на подскоците, да се пльоснеш по очи, или такива чисто женски проблеми – ако имаш силикон, 100% ще се пръсне, пък и да нямаш, усещането не е много приятно... :X Въпреки че признавам, че на мъжете сигурно им е приятна гледка...

Тази вечер, освен всичко това, имах и друга екстра – една изнервена, връщаща се от работа, голяма и ядосана лелка, която очевидно не знаеше за това чудесно откритие - дезодорантът. Толкова се беше засилила да слиза, че се нареди до вратата две спирки преди нейната, разпервайки мощна ръка над главата ми, към перилото, за което и аз се бях хванала. Зачудих се не ме ли видя тая жена...? Както и да еее... Още преди да стигнем спирката женицата реши, че чантата ми тооооолкова й пречи да слезе, че едва не ме наби, след като ми каза да се мръдна навътре, а аз не го направих, защото в същия момент шофьорът наби спирачки и някак не ми се искаше да си обирам карантиите от пода... Женището се изстреля навън със скоростта на светлината, още мърморейки си нещо под носа. Реших да не казвам нищо и само се усмихнах. Хубаво, че никой не може да ми чете мислите... Определено съм щастлива за едно - че през всичките години в Шумен, съм се возила в градския само 3 пъти. Алелуя!

Знам, че ви наговорих куп „хубави“ неща за шуменския градски транспорт, но все пак си има и нещо положително. Кондукторите са толкова разсеяни, че понякога, ама само понякога, забравят да те таксуват. Това пък беше добре дошло за новата ми придобивка, увеличаваща колекцията... :P

Влакове

2011-07-02T23:37:00.000+03:00

Adele - Lovesong

Навярно все ще сме така -
като влакове далечни.
Ще пътуваме тъй по света,
и сякаш вече цяла вечност
измина без да се погледнем.

Да се дочакаме на някоя си гара,
графикът не го предвижда.
И всеки пази снимка стара,
с която в миналото се отвежда.

Жалко е, че тъй се получава,
вероятно занапред ще е така.
Влакове-души се разминават,
на перона с надписа "Съдба".

Щом сърцето поиска...

2011-06-30T23:40:00.000+03:00

- Честно казано вече не си спомням как звучеше "обичам те". Може би времето наистина лекува...
- Хм... аз си спомням. Да ти кажа, хубаво беше... Като си помисля за това и все още ми се преобръща стомаха... нищо, че не съм го чувала от години... :]
- Да, все пак и аз не мога да забравя първия път, когато го чух...

"Обичам те" не може да бъде забравено. И дори да забравиш как е звучало, не можеш да забравиш как те е накарало да се чувстваш. А спестеното "обичам те", когато искате да го кажете, когато ви изгаря отвътре, но решавате да си замълчите... това е най-големия грях. Защото сърцето го е поискало, а вие сте му отказали. Любовта не е дадена, за да бъде пестена и събирана в касичка "за черни дни". Но това никой не го разбира... затова забравяме как звучи гласа й.
И все пак... ако обичате някого, но не искате да му го кажете, защото "така е по-добре"... в грешка сте - не е добре. Просто му кажете "обичам те". Щом сърцето го е поискало... значи е правилно.

"Човек без работа" - ден 10

2011-06-30T15:16:00.000+03:00

В последния ден (на предизвикателството, но оказа се, и на месеца :)) трябва да ви покажа една моя снимка. Тъй като в блога се въртят няколко мои снимки, реших в тази публикация да сложа някоя по-специална... като тази:

Усмихнат ден на всички! :]

"Човек без работа" - ден 9 ♫ ♫ ♫

2011-06-29T10:58:00.000+03:00

Днес ще става дума за музика, или по-скоро тя сама ще говори за себе си... Две песни са нищо, в сравнение с това, което слушам всеки ден, и беше доста трудно да ги избера. Въпреки това, те са много важна част от мен... :]

♫ Robbie Williams - Feel

♫ Aerosmith - I Don't Wanna Miss A Thing

Избрах ви клипове, които са Live, с надеждата да усетите това, което усещам аз, когато ги слушам. Уникални изпълнители! Уникални гласове! Това са концертите, на които бих отишла - техните. :]

"Човек без работа" - ден 8

2011-06-28T17:49:00.000+03:00

10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0 -> Филми, филми, филми... :P За съжаление трябва да си избера само 3, а изборът е огромен. И не мога да кажа, че следващите 3 филма са най-хубавите и стойностните, които съм гледала, защото сигурно забравям много, но определено са част от голямата "Must watch" класация. :)

✿ The Holiday (2006): Гледах го 4 пъти почти един след друг и сега, докато се ровех да го намеря, пак ми се догледа. :P Много хубав романтичен филм, в който действието се върти около две жени, разочаровани от любовните прищявки на Купидон (както бяха писали някъде във fb - "Ако намеря Купидон, ще му натикам стрелата в..." - това описва изцяло положението във филма... :D). По стечение на обстоятелствата те се запознават и разменят домовете си за известно време, а различията в начина им на живот правят преживяванията им още по-интересни... Много добър филм по мое мнение! ;)

✿ Pretty Woman (1990): Не знам да има жена, която да не харесва този филм, и мъж, който да не се дразни от това... :D Това си е пълна класика! И на всичкото отгоре филмът ми е набор... ;)

✿ Pearl Harbor (2001): Какво да кажа тук...? Филмът проследява историята на двама приятели, изправени както пред любовта, така и пред дълга, който ги зове. Просто трябва да се гледа!

Няма как да пропусна и песента...

Тук мога да изредя още много филми като "Зеленият път", "Красив ум", "Хачико: кучешка история" (въпреки че звучи някак весело, това е един от най-тъжните филми, които съм гледала...), "A lot like love (Почти любов)", "Ана и кралят", всички "Мумии", много анимации като "Рапунцел", "Toy Story..." , и още много филми, които в момента не се сещам.

"Човек без работа" - ден 7

2011-06-27T17:31:00.000+03:00

Дойде ред и на четирите ми любими книги. Ето я и класацията... :)

✄ "Тютюн" - Димитър Димов: Още откакто я четох в училище ми стана любима. На съучениците ми не им харесваше особено. На мен и до сега ми харесва много, дали заради това, че главната героиня се казва Ирина и е дъщеря на Чакъра ( :P ), или заради самата история... От книгата лъха драматизъм и дори цинизъм. Скоро може и да я прочета пак. ;)

✄ "Шестото клеймо" - Дан Браун: Като цяло книгите на Дан Браун са ми интересни, имат вглъбяващо действие :). Определено те поставят в едно дълго очакване и напрежение. Първата негова книга, която прочетох беше "Шифърът на Леонардо"... естествено. Да обаче, "Шестото клеймо" ми беше далеч по-интересна и си спомням, че я прочетох на един дъх.

✄ "Обича ме, не ме обича" - Дамян Дамянов: Това е сборник от стихове, любовна лирика. Още преди да имам книгата, бях попаднала на тях и... определено това е моят автор. :) Това е книжка, която чета обикновено, когато съм в момент на размисъл, или когато ми е тежко на сърцето. И винаги ми помага... Това е книгата, с която се преоткрих. Както бях казала преди време, Дамянов има думи за всичко (ако прелистите книжката, ще се убедите в това), затова ще остане вечен...

✄ Това място се дели от "Под игото" и "Престъпление и наказание", коренно различни книги. Първата - спомням си, че ни караха да я четем като малки в училище, а тогава не разбрах нищо от нея. По-късно, когато я прочетох пак, вече разбрах защо е любима на поколения българи. :) Втората - не знам какво ми хареса в нея, но беше интересно как докато я чета се усещах, че говоря, ядосвах се на решенията на героя... :X :D Просто ме грабна със странната си история...