Кога настъпва онзи момент...? Кога чашата прелива? Или усещаш, че всеки момент ще прелее... Нужна е една капка казват. Тук се изливат реки, а чашата не прелива. Да не би моята да е без дъно?!
Била съм силна... В какво се измерва силата на човек? Ако е в търпение - да, сигурно са прави. Търпя като куче... от любов към стопанина си. Докато накрая не започна да усещам кръвта по раните си, за които ще е твърде късно да зараснат.
Кога настъпва онзи момент, в който искаш да крещиш като луд, но единственото, което излиза от устата ти е просто въздишка? Кога настъпва момента, в който нямаш сила за друго, освен за мълчание (а и то ти коства усилия)? Кога думите се заместват от тишина? Дали моментът не настъпи...?
вторник, 1 януари 2013 г.
Тишина
2 коментара:
Всеки има моменти, когато направоне му се диша дори. Аз си спомням един такъв. Бяхме 2 седмици в Равда на почивка в студентския лагер. Бунгалата бяха на 10 метра от плажната ивица. По цели дни - плаж, море и какво ли не. Вечер - с приятели, седнали в едно малко "капанче" на метри от плажа - бирка, цаца и карти. Изобщо - идилия. Две седмици пълен релакс.
И после настъпи този момент. Моментът на връщането в Шумен. Стъпвайки на перона на гарата, сякаш някой напълни дробовете ми с дим... и мъка. Не исках да влизам в града. Исках да се върна обратно и да се опитам да продължа магията.
Но... Не се получи. Трябваше да се върна в града, за да продължа да съществувам. Да продължа напред и да се опитам да срещна в живота си още такива мигове.
Така е. С всеки се случва да изпада в моменти на тъга по миналото. Но всъщност най-хубавото е това, което изживяваме в момента, това е нашият живот. И той включва на първо място нашите стремежи и мечти.
За мен силен е този човек, който успява да изживее момента, както трябва, и да продължи напред. За слабия моментът е всичко.
Ние винаги продължаваме напред! :)
Публикуване на коментар