Дойде ред и на четирите ми любими книги. Ето я и класацията... :)
✄ "Тютюн" - Димитър Димов: Още откакто я четох в училище ми стана любима. На съучениците ми не им харесваше особено. На мен и до сега ми харесва много, дали заради това, че главната героиня се казва Ирина и е дъщеря на Чакъра ( :P ), или заради самата история... От книгата лъха драматизъм и дори цинизъм. Скоро може и да я прочета пак. ;)
✄ "Шестото клеймо" - Дан Браун: Като цяло книгите на Дан Браун са ми интересни, имат вглъбяващо действие :). Определено те поставят в едно дълго очакване и напрежение. Първата негова книга, която прочетох беше "Шифърът на Леонардо"... естествено. Да обаче, "Шестото клеймо" ми беше далеч по-интересна и си спомням, че я прочетох на един дъх.
✄ "Обича ме, не ме обича" - Дамян Дамянов: Това е сборник от стихове, любовна лирика. Още преди да имам книгата, бях попаднала на тях и... определено това е моят автор. :) Това е книжка, която чета обикновено, когато съм в момент на размисъл, или когато ми е тежко на сърцето. И винаги ми помага... Това е книгата, с която се преоткрих. Както бях казала преди време, Дамянов има думи за всичко (ако прелистите книжката, ще се убедите в това), затова ще остане вечен...
✄ Това място се дели от "Под игото" и "Престъпление и наказание", коренно различни книги. Първата - спомням си, че ни караха да я четем като малки в училище, а тогава не разбрах нищо от нея. По-късно, когато я прочетох пак, вече разбрах защо е любима на поколения българи. :) Втората - не знам какво ми хареса в нея, но беше интересно как докато я чета се усещах, че говоря, ядосвах се на решенията на героя... :X :D Просто ме грабна със странната си история...
0 коментара:
Публикуване на коментар