В последните няколко дни си мисля все за нещата, които искам. И знаете ли какво...? Всички смятаме, че това, което искаме не е това, което ни заобикаля. Че това, от което имаме нужда е нещо далечно и недостижимо. И естествено, за да го постигнем са нужни страшно много усилия, тръшкане, безсънни нощи и изхабени нерви. Защото това, което искаме не е това, което имаме.
Аз обаче, се питам – от какво всъщност имаме нужда? Хубаво е от време на време човек да си задава този въпрос. И въпреки че всеки знае, за себе си, от какво има нужда, за да бъде щастлив, понякога хората не се замислят, а следват чуждите амбиции и мечти, мислейки си, че това е нещото, което и те искат. Не изключвам възможността да са прави и наясно със себе си, но...
Разбира се, не е нужно и да гледате само напред и нагоре, за да видите светлината. Така по-вероятно е да пропуснете да погледнете встрани, където винаги е било това, което ви прави щастливи. В крайна сметка, на човек му трябва нещо, което да го кара да се чувства полезен и значим. Дали ще е нечия любов, дали ще е добре свършена работа, или пък даденото на някой бездомник левче... И не е нужно да отидете на края на света, за да се почувствате добре. Просто понякога спирайте за секунда и се замисляйте – това ли е, което исках...? Защото често човек обикаля целия свят в търсене на това, от което има нужда, за да се върне и да го намери вкъщи...
1 коментара:
Защото истинската светлина от която се нуждаем е около нас. Е вътре в самите нас. (:
Публикуване на коментар