Дони и Момчил - Утринна сянка
Кажи какво не съм ти дала,
какво не съм могла да ти простя?
Нима и роля съм играла,
за да успея да те заблудя?
Кажи ми как съм те окрала,
какво съм взела без да връщам?
Коя целувка е издала,
че други искам да прегръщам?
Кажи кога съм те ранила,
кога потъпках егото голямо?
При все, че себе си съм аз винила,
дори вината ти да имаш само.
Кажи ми, знам, че се измъчваш.
С реки от яд и думи ме сломи!
Но вместо туй отново се обръщаш -
оставяш на мълчанието си да ме срази.
 |
| ~Colombina |
3 коментара:
Защото на някои хора все не им стига. И 'всичко' им е недостатъчно.
а за някои хора думичката "всичко" има много тясно съдържание, недостатъчно..... непълноценно...... не любов.
Работата май не е в думичката, а в човека. Когато някой реши, че "ти" и "любов" Не Трябва да имате нищо общо, няма много какво да направиш... :]
Публикуване на коментар