Последно ви разказах за автобусните си преживявания. Вчера пак ми се наложи да отида до центъра на града възможно най-бързо и, ако е възможно, без да получа слънчев удар. За мое щастие освен автобуси, по спирките тук минават и таксита, които возят на цената на билетчетата. Много хора не се качват на тях, но най-вече бабите са заклетите им врагове... Сигурна съм, че тези жени въобще не са се замисляли с какво е по-добре да пътуваш и просто решават, че ако не е автобус, то друго няма да е! Както разбирате от предния ми пост, аз не съм привърженик на шуменските автобуси и веднага се качих в първото спряло до спирката такси. След мен се качиха още две жени и потеглихме към центъра на града. Шофьорът беше много разговорлив – нещо, което обикновено не обичам, но в случая нямах нищо против. Беше ми ужасно горещо, а стъклата на задната седалка, на която бях, се смъкваха само до половината... радвах се на всяка струйка въздух и дори на това, че косата ми се развяваше на всички страни от вятъра.
По принцип не съм от хората, които са попадали на зли, откачени или разгонени шофьори на таксита, но и аз си имам своите моменти... :D Не обръщам особено внимание на приказките – качвам се, пътувам, слизам и това е.
Та вчера почти бяхме стигнали моята спирка, когато реших да си платя. Извадих 2 лева и ги подадох на шофьора, но той нямаше как да ми върне на момента, та зачаках да спрем. Спряхме на спирката, а аз бях готова в момента, в който ми върне рестото да се изстрелям от таксито, все пак бързах. Човека изброи монетите, обърна се да ми ги подаде, аз казах „Лека работа.“, а той ми отвърна: „Приятен ден! Изглеждаш много добре!“. Ъъъъ... Усмихнах се и излязох. Замислих се... Не, това не беше опит за свалка, или каквото си мислите там. Човекът просто искаше да бъде учтив и приветлив, явно искаше да накара пътниците си да се поусмихнат малко, да се почувстват по-добре. Не случайно през цялото време говореше с всички в колата, смееше се и пожелаваше „приятен ден“.
Може би това ще ви прозвучи смешно, или пък глупаво, знам ли... Но всъщност от момента, в който слязох от таксито, денят ми светна. И не само, защото ми бяха казали, че изглеждам добре (кой не обича комплименти? :P), но и защото човек, от когото най-малко съм очаквала, се е държал мило и приветливо. В последно време малко са хората, които ще го направят – да ти кажат, че си хубава, да ти кажат, че денят ти ще мине добре, да ти пожелаят каквото и да е хубаво в ден, който не ти е рожден, да ти се усмихнат... Че аз от хората, от които очаквам, не ги чувам тези неща! И честно казано – да, хубаво ми стана! А някои хора... има какво да учат още.
В същия ден, вървейки по една улица с много паркирали до тротоарите коли, срещнах едно човече, което също остана в съзнанието ми. От прозореца на една от колите, изведнъж изскочи малко русо момченце, може би на 2-3 годинки. Беше обляно в сълзички, но се смееше на висок глас... Погледна ме и продължи да се смее и да ми маха, със сълзичките по бузите. :) Помислих си, да нямам нещо на главата и оня от таксито да ме е баламосвал (мамка му :D), че така се смее това дете?! Е, нямах нищо на главата... детето просто беше щастливо, въпреки че беше плакало, и не се притесняваше да покаже нито едното от двете. Всеки сега си мисли, че ако се усмихнеш на някого по улицата, сигурно ще те помислят за мръднал. Да, но не е точно така... След един час ще си спомнят за вас и ще им се прииска и те да се бяха усмихнали обратно... ;) Затова, постарайте се да направите нечий утрешен ден по-приятен. Мисля, че няма да съжалявате. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар