Лора Караджова - Спуснати завеси
Връщам се отново. Знам, че ме чакаш. Дори вече се е загнездило едно чувство в теб, че ще се връщам всеки път. Това ме дразни. Може би защото е истина... Това те прави силен и неустоим, поне пред мен. И те кара да си вярваш. На свой ред и аз да ти вярвам. Разбирам всичко много добре, не си мисли, че съм наивна. Просто ми харесва... да съм слаба, а теб да виждам уверен. Мислещ, че ме манипулираш... Манипулираш ме, но с мое разрешение. Както винаги. А ти си мислиш, че си недостижим и вече си ме преживял. И, разбира се, само аз съм тази, която не е преживяла... миналото. Обичам да се усмихвам на заблуждението ти. Знаейки, че и ти ще се върнеш отново. Както винаги правиш. А аз може би ще те чакам и този път...
 |
| by ~Love Flame |
1 коментара:
Да дадеш на някого това, с което може да те унищожи, като се надяваш да не го направи - май му викаха "любов"...
Публикуване на коментар