Любовта се чувства и раздава, нищо друго.
От кога копнежът за любов се превърна в просия?
Показват се публикациите с етикет Неопределено лични. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Неопределено лични. Показване на всички публикации
четвъртък, 16 януари 2014 г.
Копнея
вторник, 16 юли 2013 г.
Очакване
От няколко месеца вятърът беше утихнал. Животът й беше един хубав и лъскав сапунен балон, всичко вървеше гладко и нищо не я смущаваше. Нещата дори бяха повече от добре и тя имаше всичко, което й бе нужно - здраве, пари - не й трябваха много, приятели - винаги бяха до нея, удовлетворение от постигнатото и внимание... много внимание, с което не беше свикнала. Тя обаче знаеше, че колкото и слънчево да е времето в малкия й сапунен балон, то скоро това щеше да се промени, защото... просто защото така се случваше. И разбира се, беше права (интуицията й никога не я лъжеше). Но въпреки че очакваше завръщането на същия този вятър, тя все пак не можа да скрие учудването си, когато един ден усети все още лекия му полъх. И знаеше, че се задава буря...
Ами сега? Дали вихрите щяха да понесат сапуненото й балонче напред и нагоре, или щяха да го пръснат на множество пръски? Предстоеше й да разбере съвсем скоро. "И винаги идва в най-неподходящия момент..." - каза си тя. Но имаше ли въобще, когато ставаше дума за него, такова нещо като "подходящ момент"? Хм...
Ами сега? Дали вихрите щяха да понесат сапуненото й балонче напред и нагоре, или щяха да го пръснат на множество пръски? Предстоеше й да разбере съвсем скоро. "И винаги идва в най-неподходящия момент..." - каза си тя. Но имаше ли въобще, когато ставаше дума за него, такова нещо като "подходящ момент"? Хм...
четвъртък, 6 юни 2013 г.
Вкъщи
Ж.п. гарата, влак към вкъщи, 21:05 - ракия и салата (винаги ме посрещат добре), разговори, смях, щурци, спокойствие, мирис на спомени, уют и много музика, нетърпение за утрешния ден... и нощ. На човек не му трябват много неща, за да се почувства щастлив, просто му трябват правилните. Хубава вечер! :)
петък, 12 април 2013 г.
Нов прочит на старата история
Може би сте забелязали, че най-четеният текст в този блог е "Човек обича само веднъж". Никога не съм си мислила, че това е нещото, което най-много тревожи хората. Но явно е. И всъщност мога да напиша много за това, че реално погледнато няма нищо по-нормално от това хората да си задават въпроса - Ще намеря ли въобще някога човек, с когото да споделя живота си? Обаче не просто ей така, защото трябва, ами истински... за когото да нямаш съмнение, че да, той е! И мълчанието ви не отеква като вик в огромна зала. И това, че ще ядете филии с маргарин или супа само с картофи и фиде не притеснява нито един от двамата. И това ще е най-сладката ви вечеря. Да не забравяме и разтворимото Sunny лимон...
И не те е страх да кажеш каквото и да е. И когато и да се обадиш, ще е насреща. Всъщност той ще е там и без да се обадиш, ще почука на вратата ти, за да провери как си. И ще те прегръща. И ще дойде първо при теб, когато е зле. Първо при теб.
Отплеснах се...
Някой някъде беше казал, че е по-добре сам, отколкото в лоша компания. Но фактът е, че дори и най-асоциалният човек рано или късно се замисля и в него се загнездва непреодолимия страх да не остане сам. От тук и желанието да срещнем някой специален човек, когото да завържем за някоя палма на безлюдния си остров и така да си живуркаме щастливо. Че дори може и да си вземем маймуна, ако е съгласен (ма той нали е вързан, кой го пита...).
Та всъщност идеята на този така интересен пост беше да ви каже, че човек не обича само веднъж, или по-скоро не се влюбва само веднъж. Кратко, точно и ясно. И всъщност въпросът не е дали човек се влюбва само веднъж, а колко пъти може да го прави... Това, драги мои, е по-интересният въпрос, на който не знам дали някой може да даде отговор. :) Разбира се, тук ще има такива, които ще искат да ме оборят, че не съм права, както такива имаше и в най-четеният тук пост. Не си правете труда, смисъл няма. Както е казано, няма една истина. А и истините, които човек има сам за себе си, също се променят с времето. Нещо, което ревностно си защитавал до преди, сега смяташ за абсурдно. И бих казала, че това е най-нормалното нещо в нас... Поне е сигурен знак, че не стоим на едно място. Ако не друго...
И тъй де... влюбваме се, и то както казват - точно, когато не очакваш. Напук! Щото си си казал, че не е възможно. И няма нужда от години, за да разбереш какво се случва, дали е това, което си чакал и т.н. Достатъчен е само месец и толкова (дори по-малко, но човек е магаре и все иска да мине време, че да се убеди дали па не се заблуждава...). Не казвам, че е невъзможно човек да обича само един човек през живота си, напротив. Знам, че е възможно. Просто се замислих, че не е редно най-четеният текст тук всъщност да не отговаря на реалността. На моята реалност. Та просто исках да ви кажа - човек не се влюбва само веднъж. И още нещо... този факт все пак не го прави по-щастлив. Както казваше един мой полски приятел: "Shit happens, baybe...".
И не те е страх да кажеш каквото и да е. И когато и да се обадиш, ще е насреща. Всъщност той ще е там и без да се обадиш, ще почука на вратата ти, за да провери как си. И ще те прегръща. И ще дойде първо при теб, когато е зле. Първо при теб.
Отплеснах се...
Някой някъде беше казал, че е по-добре сам, отколкото в лоша компания. Но фактът е, че дори и най-асоциалният човек рано или късно се замисля и в него се загнездва непреодолимия страх да не остане сам. От тук и желанието да срещнем някой специален човек, когото да завържем за някоя палма на безлюдния си остров и така да си живуркаме щастливо. Че дори може и да си вземем маймуна, ако е съгласен (ма той нали е вързан, кой го пита...).
Та всъщност идеята на този така интересен пост беше да ви каже, че човек не обича само веднъж, или по-скоро не се влюбва само веднъж. Кратко, точно и ясно. И всъщност въпросът не е дали човек се влюбва само веднъж, а колко пъти може да го прави... Това, драги мои, е по-интересният въпрос, на който не знам дали някой може да даде отговор. :) Разбира се, тук ще има такива, които ще искат да ме оборят, че не съм права, както такива имаше и в най-четеният тук пост. Не си правете труда, смисъл няма. Както е казано, няма една истина. А и истините, които човек има сам за себе си, също се променят с времето. Нещо, което ревностно си защитавал до преди, сега смяташ за абсурдно. И бих казала, че това е най-нормалното нещо в нас... Поне е сигурен знак, че не стоим на едно място. Ако не друго...
И тъй де... влюбваме се, и то както казват - точно, когато не очакваш. Напук! Щото си си казал, че не е възможно. И няма нужда от години, за да разбереш какво се случва, дали е това, което си чакал и т.н. Достатъчен е само месец и толкова (дори по-малко, но човек е магаре и все иска да мине време, че да се убеди дали па не се заблуждава...). Не казвам, че е невъзможно човек да обича само един човек през живота си, напротив. Знам, че е възможно. Просто се замислих, че не е редно най-четеният текст тук всъщност да не отговаря на реалността. На моята реалност. Та просто исках да ви кажа - човек не се влюбва само веднъж. И още нещо... този факт все пак не го прави по-щастлив. Както казваше един мой полски приятел: "Shit happens, baybe...".
събота, 23 март 2013 г.
неделя, 24 февруари 2013 г.
сряда, 20 февруари 2013 г.
To forget?
What happened to "you should have more faith in me"? I guess, the same thing that happened to all the other things you said. You never believed in them, why you asked me to believe? Why you made me feel guilty that I doubted in you? Now it seems I was right back then... But it doesn't matter now anyway, I believed (in) you. And now you ask me to forget?! ok. I am not going to promise anything, because promises... they don't mean anything to me. I even never liked that word - promise... People who give promises obviously don't have anything else to give. And people who need them... well, they are just desperate. So I am just going to live... and see what happens. I suggest you find whatever is screwing up your head and fix it, because I don't know how the fuck you are going to live with yourself. And don't wait others to make choices for you, to make steps and walk instead of you. You are not a cripple. Or are you...?
събота, 16 февруари 2013 г.
Homesick
I don't know if I am capable of not missing people. I just do... I miss them. Some days more, some days - less. Nothing has changed, but things feel different. 2,780 km is everything that's between us. Some days I don't feel the distance and it's like they are with me. We talk, we laugh. And I actually forget they are not one floor above or under me. And I almost go and knock on their doors...
Then I realize I am not on the 4th floor. I am not even somewhere in that flat and empty place that has no sun at all. I am supposed to be home. But they say Home is where your heart is... so where am I? I guess I am 2,780 km away from home. And I finally feel homesick...
Then I realize I am not on the 4th floor. I am not even somewhere in that flat and empty place that has no sun at all. I am supposed to be home. But they say Home is where your heart is... so where am I? I guess I am 2,780 km away from home. And I finally feel homesick...
вторник, 4 декември 2012 г.
Fireworks
Adele - I can't make you love me
Sometimes things end as fast as they start. Like fireworks on a big holiday. The most important holiday with the biggest fireworks... that's how it felt. It was beautiful, but sad.
And after everything ends you have no other choice, but to live with the memory of it's beauty. Nothing more.
Sometimes things end as fast as they start. Like fireworks on a big holiday. The most important holiday with the biggest fireworks... that's how it felt. It was beautiful, but sad.
And after everything ends you have no other choice, but to live with the memory of it's beauty. Nothing more.
неделя, 2 декември 2012 г.
вторник, 30 октомври 2012 г.
Горчиво
Snow Patrol - Chasing Cars
Тя отново се замисли... И като че ли не само чаят й се стори горчив. От няколко дни много мислеше, прехвърляше през главата си случилото се и това, което я очакваше. Какво искаше? Въпросът, който винаги задаваше на другите, за да им подскаже, че отговорите на повечето житейски въпроси всъщност са много лесни и прости. Но зададеше ли въпроса на себе си, всичко изглеждаше много по-различно... сложно.
Отдавна беше направила плановете си и беше предвидила това, което всъщност зависеше от нея. Има обаче една приказка - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. В този момент той сигурно се превиваше от смях, защото тя беше готова да запрати всичките си планове по дяволите. Само как й се искаше...
Често ни се казва, че не живеем в настоящето, а се блъскаме все между миналото и бъдещето, търсейки нещо... нещо я изгубено, я ненамерено. Вероятно е така, на нея все й се случваше да гледа в миналото. Сега пък студеният февруарски вятър духаше право в лицето й, а тя уплашено стискаше очи, за да не срещне неговите. Защото винаги преживяваше събитията преди да са се случили. И затова не само чаят й беше горчив...
Тя отново се замисли... И като че ли не само чаят й се стори горчив. От няколко дни много мислеше, прехвърляше през главата си случилото се и това, което я очакваше. Какво искаше? Въпросът, който винаги задаваше на другите, за да им подскаже, че отговорите на повечето житейски въпроси всъщност са много лесни и прости. Но зададеше ли въпроса на себе си, всичко изглеждаше много по-различно... сложно.
Отдавна беше направила плановете си и беше предвидила това, което всъщност зависеше от нея. Има обаче една приказка - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. В този момент той сигурно се превиваше от смях, защото тя беше готова да запрати всичките си планове по дяволите. Само как й се искаше...
Често ни се казва, че не живеем в настоящето, а се блъскаме все между миналото и бъдещето, търсейки нещо... нещо я изгубено, я ненамерено. Вероятно е така, на нея все й се случваше да гледа в миналото. Сега пък студеният февруарски вятър духаше право в лицето й, а тя уплашено стискаше очи, за да не срещне неговите. Защото винаги преживяваше събитията преди да са се случили. И затова не само чаят й беше горчив...
неделя, 8 юли 2012 г.
Разчистване
Няма случайни неща. Нещо се чупи, нещо се къса, нещо бива изхвърлено... Това винаги е знак за край. Точка. И за нещо ново. Защото "майната му на старото"! Нещо се чупи, нещо се къса, нещо бива изхвърлено. Отношенията са част от това нещо. И, по дяволите, понякога е хубаво да правиш чистка! Сега разбирам защо чистенето така зарежда с енергия, вместо да изморява. Станала съм по-подредена, не търпя стари боклуци, упорити лекета и червило от женски устни по чашите. А може би щеше да е друго яче, ако използвах червило...
Измих всичко до блясък, излъсках пода и този път не залепих нищо. Нещо се счупи, нещо се скъса, всичко беше изхвърлено.
събота, 7 април 2012 г.
Добре забравеното старо...
Sade - Smooth Operator
Шумен отдавна не е бил толкова хубав. И отдавна не е имало толкова хубав уикенд... Навежда ме на мисълта, че по-често трябва да правя спонтанни неща. Да хвана влака без да съм планувала, за да се прибера вкъщи, обаждайки се едва пред вратата... ;) Ако решите да го правите някой път, погрижете се да имате като добавка и един добър приятел за разходка на следващия ден. Тогава вече ще имате един чудесен уикенд. :] Понякога си мисля, че съдбата прекалено много се намесва в живота ми... Което до момента всъщност е изиграло само положителна роля, не се оплаквам.
Замислих се и колко обичам да се прибирам, когато има кой да ме посрещне, когато старите приятели са тук и като че ли нищо не е мръднало... И само за това си струва да зарежеш всичко - за да видиш познатото лице. :)
Осъзнах, че понякога хората, които виждаш два пъти в годината могат да бъдат много по-близо до теб, отколкото тези, които виждаш всеки ден. Или пък просто е писано винаги да намирате пътя един към друг, независимо колко време е минало и колко много от него сте измълчали. И когато видиш познатото име на дисплея на телефона си, първата ти мисъл никога не е да откажеш разговора. И никога не се чудиш какво ще си кажете след толкова време мълчание, просто защото нищо във вас не е замлъкнало, дори и да изглежда така. Виждате се. Времето минава неусетно, а след това остава кофти чувството, че нещо хубаво се е случило, но е било прекалено кратко...
И все пак... какво му трябва на човек, за да бъде щастлив? Един влак, домашно огнище, стар приятел (с чувство за хумор :P) и малко смях. Действа безотказно. ;)
Шумен отдавна не е бил толкова хубав. И отдавна не е имало толкова хубав уикенд... Навежда ме на мисълта, че по-често трябва да правя спонтанни неща. Да хвана влака без да съм планувала, за да се прибера вкъщи, обаждайки се едва пред вратата... ;) Ако решите да го правите някой път, погрижете се да имате като добавка и един добър приятел за разходка на следващия ден. Тогава вече ще имате един чудесен уикенд. :] Понякога си мисля, че съдбата прекалено много се намесва в живота ми... Което до момента всъщност е изиграло само положителна роля, не се оплаквам.
Замислих се и колко обичам да се прибирам, когато има кой да ме посрещне, когато старите приятели са тук и като че ли нищо не е мръднало... И само за това си струва да зарежеш всичко - за да видиш познатото лице. :)
Осъзнах, че понякога хората, които виждаш два пъти в годината могат да бъдат много по-близо до теб, отколкото тези, които виждаш всеки ден. Или пък просто е писано винаги да намирате пътя един към друг, независимо колко време е минало и колко много от него сте измълчали. И когато видиш познатото име на дисплея на телефона си, първата ти мисъл никога не е да откажеш разговора. И никога не се чудиш какво ще си кажете след толкова време мълчание, просто защото нищо във вас не е замлъкнало, дори и да изглежда така. Виждате се. Времето минава неусетно, а след това остава кофти чувството, че нещо хубаво се е случило, но е било прекалено кратко...
И все пак... какво му трябва на човек, за да бъде щастлив? Един влак, домашно огнище, стар приятел (с чувство за хумор :P) и малко смях. Действа безотказно. ;)
 |
| снимка: Дарик-Шумен |
вторник, 28 февруари 2012 г.
You wanna... love me?
Пак започнахме да си говорим за любов, така ли? Интересно... Любов, секс, секс, секс, други, секс, секс, секс, любов и секс. Темите за разговор имат горе-долу определена последователност с теб. (Но и като цяло, разговорите с мъж протичат по този начин... с жена "любов" и "секс" си разменят местата). А след всеки разговор следва дълга пауза. Свикнала съм. Говори ми... ;)
вторник, 21 февруари 2012 г.
Heartless
Обичам го, не го обичам. Обичам го, не го обичам... Обичам го, не го обичам? Въпросите вече не са това, което бяха...
Все едно дали той ме обича. Аз. Аз. Аз! Ей това е неизвестното. Егоистка... нали? Всъщност кой е Той? Вече и аз не знам... Честно казано, няма значение кой е... важното е да усетя нещо. Вече закърнях.
Все едно дали той ме обича. Аз. Аз. Аз! Ей това е неизвестното. Егоистка... нали? Всъщност кой е Той? Вече и аз не знам... Честно казано, няма значение кой е... важното е да усетя нещо. Вече закърнях.
петък, 3 февруари 2012 г.
Скок
Хората са много странни същества. Цели светове се крият в очите им. Погледнеш ли в тях, още повече ще се объркаш. Очите им са като малки вратички, през които или можеш да избягаш, или ще се заклещиш някъде по средата на бездънната им дълбина. И все копнеят да намерят по едни такива вратички, подобни на своите... Може би, за да споделят необятността. Знам ли...
И аз копнея... Да се хвърля в тъмнината на две необятни очи. И знам, че някой ден ще го направя, не бързам. Но и не рискувам... Защо? Това ме гложди и се чудя защо оставям всичките тези вратички след себе си... Не поставям точки, а многоточия. И с всеки следващ край, те се трупат и трупат... докато не започна да се спъвам в тях. Просто са станали толкова много... А колко на място би била една голяма и тежка точка сега!
Мисля, че ме е страх. От това да изплувам на повърхността на очите, които вече не ме виждат както преди, и да се гмурна в други... Страх ме е да изляза от сладката вода, която ме дърпа надолу толкова време, и да се потопя в солените вълни. Вероятно защото ще е болезнено... солта ще полепне по раните, които упорито се мъча да прикрия... Но морето лекува, казват. А всичко ли лекува? Мен ще излекува ли? А него? Нека и него...
И така... ще се приготвя за скок. Почти съм готова... Само чакам да видя най-тъмните дълбини. Онези малки вратички, в които се изгубваш и вече не си същия. Почти съм готова...
петък, 13 януари 2012 г.
На моста
Boyce Avenue - Find Me
Много пъти съм ходила до Стамболовия мост, минавала съм по него, гледала съм надолу с интерес и дори съм скачала от него. Но никога не съм минавала от там вечер, по тъмно, когато лампите светят, а ако погледнеш надолу към водата, сигурно ще видиш само една черна дупка. И все пак... все си мисля, че това ще е най-красивото местенце в града вечер. Или поне така си го представям...
Както си стоях тази вечер, изведнъж ми се доизлиза. На разходка из нощно Търново. С теб. До моста със светещите лампи и тъмната вода. С цялата неизвестност, която те обзема, докато стоиш там. Вероятно ще е студено и голо покрай нас, нали е зима. Но ще се сгуша в теб. И въпреки че няма да видя, ти ще се усмихнеш, доволен, че отново съм си "признала" колко много те обичам. Никой няма да каже нищо, но то не е и нужно. Реката ще говори вместо нас. И ще бъде хубаво. Там винаги е хубаво. Сякаш си над всичко лошо, нищо, че си само на 28 метра над земята.
Трябвало да дойдеш до Търново тази зима. Трябваше ами! Сега нямаше да разказвам неща, които дори не са се случили. Щяхме да минем по главната улица, под невероятната коледна украса, и щяхме да се снимаме, дори няколко пъти. А не да нямаме и една снимка, нищо, че се видяхме. Щяхме да отидем на моста и да погледаме в тъмнината, сякаш виждаме целият свят пред нас. И щеше да е хубаво, ти знаеш. Но нищо... друг път. Мостът ще си е все там. Само не знам ние къде ще сме... :)
Много пъти съм ходила до Стамболовия мост, минавала съм по него, гледала съм надолу с интерес и дори съм скачала от него. Но никога не съм минавала от там вечер, по тъмно, когато лампите светят, а ако погледнеш надолу към водата, сигурно ще видиш само една черна дупка. И все пак... все си мисля, че това ще е най-красивото местенце в града вечер. Или поне така си го представям...
Както си стоях тази вечер, изведнъж ми се доизлиза. На разходка из нощно Търново. С теб. До моста със светещите лампи и тъмната вода. С цялата неизвестност, която те обзема, докато стоиш там. Вероятно ще е студено и голо покрай нас, нали е зима. Но ще се сгуша в теб. И въпреки че няма да видя, ти ще се усмихнеш, доволен, че отново съм си "признала" колко много те обичам. Никой няма да каже нищо, но то не е и нужно. Реката ще говори вместо нас. И ще бъде хубаво. Там винаги е хубаво. Сякаш си над всичко лошо, нищо, че си само на 28 метра над земята.
Трябвало да дойдеш до Търново тази зима. Трябваше ами! Сега нямаше да разказвам неща, които дори не са се случили. Щяхме да минем по главната улица, под невероятната коледна украса, и щяхме да се снимаме, дори няколко пъти. А не да нямаме и една снимка, нищо, че се видяхме. Щяхме да отидем на моста и да погледаме в тъмнината, сякаш виждаме целият свят пред нас. И щеше да е хубаво, ти знаеш. Но нищо... друг път. Мостът ще си е все там. Само не знам ние къде ще сме... :)
понеделник, 2 януари 2012 г.
2012
Не мислех да пиша пожелания за новата година. От година-две вече нямам чак такова желание да честитя, да повтарям 100 пъти едно и също нещо. А и нещо не ми се пише сега... Но все пак си мисля, че годината трябва да започне с някакъв стремеж - към писане (защото в последно време нямам нагласа и муза), към нови цели, към повече успехи и по-малко грижи.
С малко тъга, но с огромно нетърпение и очакване посрещам тази година. Но това е нормално... когато посрещаш и изпращаш... Едно си отива, друго ще дойде.
Много листчета съм залепила на дъската със задачи и цели за тази година. Късметите от баниците пораждат противоречиви чувства... Но всяко нещо с времето си. Така като гледам и хороскопът ми звучи обещаващо и доста в тон с моите планове. И все пак... времето ще покаже.
Като за край мога да пожелая на всички четящи това, една невероятна и бурна година. Нека ви донесе най-вече здраве и усмивки, верни приятели и уют в семейството. Също така любов. Тази любов, която ви разтриса само при един поглед и ви хваща за гушата при всяко "чао"... Любов, която е чудо и проклятие едновременно. Ето това ви пожелавам.
Преследвайте целите си с търпение и постоянство, вярвайте в себе си, за да повярват и другите във вас. Не се заробвайте в работа, защото тя няма свършване, и отделете време за нещата, които все отлагате за друг път. Позволете си удоволствията, от които се лишавате, защото просто не намирате време за тях. Време има за всичко. Срещнете се със стари приятели, запишете се на танци, купете цвете на любимата жена, кажете на мъжа до себе си, че го обичате. Осмислете дните си.
За много години! :]
Нещичко, което определено си заслужава да се види. Живот и здраве, някоя нова година може да бъде посрещната под тази заря... :)
С малко тъга, но с огромно нетърпение и очакване посрещам тази година. Но това е нормално... когато посрещаш и изпращаш... Едно си отива, друго ще дойде.
Много листчета съм залепила на дъската със задачи и цели за тази година. Късметите от баниците пораждат противоречиви чувства... Но всяко нещо с времето си. Така като гледам и хороскопът ми звучи обещаващо и доста в тон с моите планове. И все пак... времето ще покаже.
Като за край мога да пожелая на всички четящи това, една невероятна и бурна година. Нека ви донесе най-вече здраве и усмивки, верни приятели и уют в семейството. Също така любов. Тази любов, която ви разтриса само при един поглед и ви хваща за гушата при всяко "чао"... Любов, която е чудо и проклятие едновременно. Ето това ви пожелавам.
Преследвайте целите си с търпение и постоянство, вярвайте в себе си, за да повярват и другите във вас. Не се заробвайте в работа, защото тя няма свършване, и отделете време за нещата, които все отлагате за друг път. Позволете си удоволствията, от които се лишавате, защото просто не намирате време за тях. Време има за всичко. Срещнете се със стари приятели, запишете се на танци, купете цвете на любимата жена, кажете на мъжа до себе си, че го обичате. Осмислете дните си.
За много години! :]
Нещичко, което определено си заслужава да се види. Живот и здраве, някоя нова година може да бъде посрещната под тази заря... :)
петък, 30 декември 2011 г.
With us it's never off the table
Chase & Status Ft. Delilah -Time
Ииии ето - нещата винаги се обръщат. Ролите се обръщат - добрият става лош, жертвата става хищник. И те захапва на най-слабото място, когато не предполагаш. Учудващо е, че все още имаш такива слаби места, и най-вече, че те носят моето име. Всъщност за мен не е много учудващо... май ти беше учуденият. Нали казваш, че си надживял миналото. Е, не си.
А това, че ти играя по свирката, е защото така искам. Че си манипулатор, всички го знаем... Но човек, решил да си тръгне, не можеш да го спреш. Аз просто не съм решавала такова нещо...
P.S. - Just so you know... with us... it's never off the table.
Ииии ето - нещата винаги се обръщат. Ролите се обръщат - добрият става лош, жертвата става хищник. И те захапва на най-слабото място, когато не предполагаш. Учудващо е, че все още имаш такива слаби места, и най-вече, че те носят моето име. Всъщност за мен не е много учудващо... май ти беше учуденият. Нали казваш, че си надживял миналото. Е, не си.
А това, че ти играя по свирката, е защото така искам. Че си манипулатор, всички го знаем... Но човек, решил да си тръгне, не можеш да го спреш. Аз просто не съм решавала такова нещо...
P.S. - Just so you know... with us... it's never off the table.
сряда, 28 декември 2011 г.
---
Elvis Presley - Are You Lonesome Tonight
Тъжно е. Няма по-отблъскващо нещо от това да видиш и усетиш безразличие. Нещата може би вече се променят, което би трябвало да ме радва като че ли... само дето ме натъжава. Може би идва края на една ера... Като се замисля, ако е така, отнема горе-долу толкова, колкото казват. Трудно е да приемеш, че някой не те обича, но е непоносимо да разбереш, че и ти си станал кух отвътре. Тогава какво следва...? ... От 5 минути не мога да започна ново изречение. Може би просто нищо не следва...
Но това са само предположения. Може и да се заблуждавам.
Тъжно е. Няма по-отблъскващо нещо от това да видиш и усетиш безразличие. Нещата може би вече се променят, което би трябвало да ме радва като че ли... само дето ме натъжава. Може би идва края на една ера... Като се замисля, ако е така, отнема горе-долу толкова, колкото казват. Трудно е да приемеш, че някой не те обича, но е непоносимо да разбереш, че и ти си станал кух отвътре. Тогава какво следва...? ... От 5 минути не мога да започна ново изречение. Може би просто нищо не следва...
Но това са само предположения. Може и да се заблуждавам.
