...

Щастлива съм. ... Имам измамното чувство, че не се движа. А всички други го правят. И нито едно от действията ми не значи нищо. А чуждите значат. Всичко.

Всъщност не е точно така. Въобще не е. Движа се на някъде. Може би просто не знам на къде. Толкова трудно ли беше да ме успокоиш? Реши, че не си заслужава да опитваш. Ок. Убедих се единствено в това, че сам, човек може да се успокои много по-добре, отколкото някой друг ще го направи. Ако въобще го направи... Или поне на мен ми се получава добре. Направо съм задобряла да се самоуспокоявам. Ако ви потрябва някой да ви потупа по рамото и да ви каже, че всичко ще е наред, обадете ми се. Много съм убедителна.

И объркана.

Posted in: