неделя, 9 януари 2011 г.

Човек обича само веднъж

В последно време темите за любовта са ми страшно актуални, а до колкото виждам и не само на мен. Дали заради студената зима, която депресира допълнително, или заради нещо друго, но хората покрай мен говорят само за любов. И не си мислете, че говорят с хубаво за нея... Истината е, че любовта е осакатила повече хора, отколкото вероятно войните са. Иска ми се да кажа, че любовта не е за всеки, както бих го казала за карането на кънки или за скачането с парашут, но някак си не мога. Любовта е за всеки. Тя е като голям купол, който обхваща цялата земя и няма човек, който да не бъде докоснат от нея по един или друг начин. Въпреки това хората, които са я изпитали веднъж остават обезверени, наплашени и несигурни. Наплашени, че никога повече няма да я срещнат. Обезверени, че ще обичат отново. Аз ги разбирам.
Вчера ми казаха: „Сърцето ти винаги ще е на друго място. Все пак човек обича истински само един път в живота си...“ Останах неприятно замислена. Перспективата да не обичам отново истински ме удари като шамар по лицето. Все едно да ти кажат, че от сега нататък ще живееш в клетка, или че ти остават броени часове живот. Някак всичко губи смисъл, а умът ти се съсредоточава в мисълта за обречеността ти, превръщайки я във фикс идея. Честно казано предпочитам да не ми го бяха казвали. Ако повярваш в тези думи, ще поемеш още едно бреме на гърба си. А повярвайте ми, увереността на един човек, може да те накара сериозно да се замислиш, че дори и да повярваш. Да живееш с мисълта, че вече си срещнал голямата си любов, но си я изпуснал, и че повече няма да имаш подобен шанс е много трудно. Все едно ти казват, че вече си получил дажбата си и това е. Край! Да си правил каквото е трябвало с нея... сега ще ядеш трохи, вместо хляб.
Всичко това звучи добре за тези, които все още не са срещнали „голяма любов“. На тях очевидно тепърва им предстои да изживеят най-хубавите моменти в живота си. Какво обаче, да кажат тези, които са преживели всичко това и в тях се е загнездило усещане, което не могат да премахнат, чувства, които не могат да изтрият...? Всички те живеят с надеждата, че приказката ще се повтори и дори ще бъде още по-хубава, защото са чували, че с времето човек открива стойностните неща, среща истинските приятели, ценности, любов. Да, но който и да им е казал това, на дали е знаел, че има хора, които срещат стойностните неща много по-рано от другите. Някои просто не знаят...
И така... всяка моя надежда беше изпотъпкана без капка жал... и то от едни прости думи – че човек обича само веднъж. Ами добре. В такъв случай, преотстъпвам ви мястото си. Аз съм взела своята дажба за този живот.

12 коментара:

Еее, не съм съгласен! Има само едно нещо, от което връщане няма и това е смъртта. И не само физическата, но и емоционалната смърт. Моля те, не изпадай в състояние на емоционална смърт, Рени! Животът ни е толкова пъстър и разнообразен, че винаги те дебне нещо хубаво, бъди сигурна!
Още повече, че ти го казвам аз, а ти знаеш какво имам предвид. Винаги има втори шанс и ти си ДЛЪЖНА да го търсиш и намериш.
И някъде има човек, който ти все още (може би) не си срещнала, но това ще е човекът, който ще ти дари това, което търсиш в любовта.

И още нещо...
Я започни пак да спортуваш, че да видиш тогава как мисленето ти ще се промени! Ааа-маха! На песимистка ще ми се прави!

4ovek obi4a tolkova pyti i tolkova mnogo,kolkoto iska!Nqkoi hora ostavat v syrcata ni zavinagi,dori i da ne sa do nas otdavna,da ni delqt kilometri,godini,nie prodyljavame da gi obi4ame!Vajnoto e vseki da znae i da 4uvstva,4e nqkoi misli za nego,4e se radva,strahuva,boleduva,pritesnqva i kakvo li o6te ne zaedno s nego.Tova e obi4ta... I ne samo....I tq sys sigurnost ne idva samo vednyj!Horata obi4ame sys syrcata si,taka mislq az pone,zatova kolkoto pove4e otvarqme syrceto si i kolkoto pove4e obi4 davame nie,tolkova i 6te polu4avame!Opitaite i 6te vidite!

Третият закон на Нютон ЗА ДИНАМИКАТА гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Важното в този закон да се разбере, че се отнася за един и същи вид сила и само между два предмета. Ако възприемем една истина- че любовта е динамика и втора истина- че участниците в нея са "два предмета", можем да заключим според мен безспорно, че ако тези предмети могат да мразят (образно казано) повече от едни човек през живота си, а всички знаем че е възможно, тогава те със сигурност могат да обичат повече от един човек и то със същата страст,търпение и всеотдайност както при първия.
... или поне така ми се иска...

И на мен така ми се иска. Изскача ми и един друг въпрос обаче... Аз смея да кажа, че не мразя никого, по-скоро бих изпитала безразличие. Тогава как ще се приложи законът върху мен...? :)

Много ми допада мисленето Ви, а и не мога да отрека, че ми е страшно интересно да си пиша с човек, носещ до сущ еднакво име с моето. :)Вие виждате голяма част от мен тук... Исках да запитам дали е възможно да се запознаем виртуално, освен ако нямате нещо против разбира се. Ще ми е много приятно да видя друга Ирена Чакърова, а не тази от огледалото. :)

:)
skype - re_ne_
пак ми прочете мислите!

Леле колко хубаво е написано, това го разбрах! Макар по принцип да не разбирам писанията на "писателката" - има логика и то доста. Но аз наистина гледам доста по ралично на нешата и на любовта и на мъката от нея. не искам да обидя никого но горе написаното ми звучи като лапешка работа и твърдението че човек се влюбва само веднъж и човекът който би повярвал на това. Някой друг който е живял повече знае че може да се влюбиш и 4-5 пъти, но всичко зависи от човека, ако е само ведъж то човека е ограничен.Хора които са живели много по дълго от нас твърдят че е възможно да се влюбиш истински няколко пъти в живота си и аз вярвам че е така. Не говоря за пубертетската любов, според мен има няколко вида любов но това е дъга тема а най-визшата е осмислената любов.Не знам за другите но когато обичам съм готов да жертвам наистина ако е нужно не бъбрек да даря на любимата а живота бих си дал. Колко могат да се похвалят с това, а иначе смелчаци на думи много.

Ще поясня на "критика" гледната си точка. Всеки приема любовта и всичко, свързано с нея по различен начин. Ограничеността за мен не е свързана с чувствата, по-скоро с умственото развитие, ако ме разбираш. Защото известно е, че за любовта няма ограничения, и дори най-празноглавият човек може да се влюби силно. Да, виждам, че хората се влюбват и разлюбват постоянно, свалям им шапка. Може би това също трябваше да е в кавички, защото не приемам за нормално сега да ОБИЧАШ някого, а месец след като се разделите да ОБИЧАШ другия. Този вид любов не е чаршаф, за да я сменяш с лека ръка при всеки нов обект. Може би това трябва да е похвално...? Радвам се, че ти си изживявал неколкократно силна и истинска любов. Но нали знаеш, че не можеш да заповядаш на сърцето си да се влюби. То или го прави, или не. И това не е "лапешка" проява. Другото което е, какво значи "осмислена" любов? И защо тя е най-висшата? Любовта си е любов. Стига да е реална, споделена и искрена, всичко е наред и тя е пълноценна. Тогава вече можем да говорим кой какво би дал за нея...

А дали всъщност всяка любов не е паралел и няма голямата любов това с запитах аз когато ми се случи нещо подобно на твоите размишления... Или поне при скорпионите казват, че е така... всяка любов си е за себе си, можеш да обичаш няколко и всеки си е за себе си.

Доди, от сегашната си гледна точка и от разстоянието на времето, мога да се съглася с теб. И мисля, че е време да напиша нещо ново по въпроса... :)

Аз съм на 100% обедена, че има - "човек обича само веднъж"! Можеш да се влюбваш няколко пъти след това, може да те кефят няколко човека, но за мен да обичаш истински и с цялото си сърце, можеш само веднъж, само един човек! Това мислех на 19, това мисля и сега на 28 години.
В една книга прочетох нещо, което много ми хареса: "Любовта е като меч без дръжка, няма безопасен начин да го хванеш"...

Всъщност вече мога да потвърдя, че човек се влюбва не един път. :) Но имам примери и за обратното, което е напълно нормално. Хора всякакви. И всъщност любовта е едно състояние, което е много податливо на промени, повечето от които зависят само и единствено от нас. Т.е., до някъде любовта е състояние, което човек избира малко или много... но само до някъде. ;)

Публикуване на коментар