На моста

Boyce Avenue - Find Me 

Много пъти съм ходила до Стамболовия мост, минавала съм по него, гледала съм надолу с интерес и дори съм скачала от него. Но никога не съм минавала от там вечер, по тъмно, когато лампите светят, а ако погледнеш надолу към водата, сигурно ще видиш само една черна дупка. И все пак... все си мисля, че това ще е най-красивото местенце в града вечер. Или поне така си го представям...
Както си стоях тази вечер, изведнъж ми се доизлиза. На разходка из нощно Търново. С теб. До моста със светещите лампи и тъмната вода. С цялата неизвестност, която те обзема, докато стоиш там. Вероятно ще е студено и голо покрай нас, нали е зима. Но ще се сгуша в теб. И въпреки че няма да видя, ти ще се усмихнеш, доволен, че отново съм си "признала" колко много те обичам. Никой няма да каже нищо, но то не е и нужно. Реката ще говори вместо нас. И ще бъде хубаво. Там винаги е хубаво. Сякаш си над всичко лошо, нищо, че си само на 28 метра над земята.

Трябвало да дойдеш до Търново тази зима. Трябваше ами! Сега нямаше да разказвам неща, които дори не са се случили. Щяхме да минем по главната улица, под невероятната коледна украса, и щяхме да се снимаме, дори няколко пъти. А не да нямаме и една снимка, нищо, че се видяхме. Щяхме да отидем на моста и да погледаме в тъмнината, сякаш виждаме целият свят пред нас. И щеше да е хубаво, ти знаеш. Но нищо... друг път. Мостът ще си е все там. Само не знам ние къде ще сме... :)

Posted in: Неопределено лични