Онзи ден си отварям пощата, и какво гледам... Не, не истинската поща, а e-mail-а за съжаление. Или пък не е много за съжаление... не знам, сега ще прецените. Та отварям аз пощата, която се зареди със скоростта на движещ се застаряващ охлюв, и докато трия натрупаните писма от Топшоп и други подобни магазини, зарибяващи те да си купиш някой нов парцал „много изгодно“, забелязвам, че в папка Спам също ме чакат две писъмца. Бре, не спряха да пращат тези хора! Изтрих всичко излишно и щракнах да видя с какво са ме оспамили този път. Още един Топшоп разбира се! А какво е това другото...? Ъъъ...?
„Само за пълнолетни“, гласеше темата на писмото. Човек би си помислил, че пак искат да му продават виагра, или някакви хапчета за трайно увеличаване на половия орган (абе хора, нямам такива работи аз!), само че тези писма обикновено са на английски. Това си беше на чист български, че дори имаше и всички препинателни знаци! Пък и пишеше „Онлайн работа“. Хм... По принцип знам, че не трябва да отварям такива писма, обаче се зачудих „какво, по дяволите, е това“?! Отворих аз писмото и зачетох...
„Набираме красиви пълнолетни момичета за работа в сайт за еротичен видео-чат.“
Ба маа му! :D Ново 20! Те такова не бях срещала! Прочетох го пак и се сетих за тея каки. Стоят по сутиен пред лаптопа, клатят пищна гръд и се кикотят. Идилия... Почувствах се все едно съм в „Отчаяни съпруги“, където Сюзън се беше хванала на такава „работа“, за да припечели някой допълнителен лев за семейството. По едно време беше започнала да се справя доста добре и чак не й се искаше да изоставя тази „златна мина“.
Виковете от съседната стая ме изкараха от умопомрачението ми. Трясъка на легени беше много звучен – веднага те връща в реалността. Онлайн работа, а?! Не, благодаря. Още не съм се отчаяла толкова.
...............................
СПАМ: 0 писма.
0 коментара:
Публикуване на коментар