Unwritten :)
Случвало ли ви се е едва ли не да живеете в бъдещето? Всъщност няма нужда да питам. Случвало ви се е, нали? Толкова да се стремите към нещо бъдещо, толкова да бързате да го постигнете, че не ви остава време да мислите за настоящия момент. Мислите ви са само там – в утрешния ден. И „днес“ ви изглежда като една прашинка в сравнение с това, което предстои. Защото знаете, че нещо хубаво ще се случи, а и дори да не е толкова хубаво, ще е нещо, което ще донесе полъха на това дългоочаквано „утре“. Ще бъде един нов вкус, един нов мирис, един нов поглед... различен. И „днес“ ви се вижда дори като една пречка, едно препятствие. И колкото не ви се иска да се сблъсквате с него, толкова ви се иска да го прескочите и да продължите.
Казали са: „Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!“ и „Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата.“ Нима? Това ли е истината – да живея ден за ден? Но ако не гледам напред, как да видя къде отивам? Ако не живея в мечтите си, как трябва да се подготвя за тях? Колкото и умно да звучат всички тези думи в кавички, те не са верни. За мен не са. Не може да живееш само тук и сега. Това си е чисто самоубийство, затваряне в клетка, на която щракваш ключа не един, а дори два пъти. И ни напред, ни назад. Това ли трябва да е прекрасното настояще? Не мисля. Затова и съм се пренесла 2-3 месеца напред. И ми е хубаво. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар