понеделник, 4 юли 2011 г.

Отдолу иде шуменски... автобус?



Били ли сте в град Шумен някога? Ако все още не сте, няма да сгрешите ако дойдете. Тук имаме страхотни местенца, които правят града неповторим. Но за това ще говоря някой друг път...
Някои от вас вероятно вече са били в Шумен. Някои от вас вероятно дори са успели и да се качат на някое от милионните жълти таксита в града. До тук няма проблем. Да, обаче някой да е ползвал градския транспорт наскоро? Ако не сте... НЕДЕЙТЕ!
Като дете и ученичка никога не ми се е налагало да ползвам градски транспорт, защото училището ми винаги се намираше на не повече от 20 минути път пеша. Сега по стечение на обстоятелствата, ми се налага да ползвам от време на време градските автобуси, и вече сериозно взех да се притеснявам за здравето и психиката си...
Заставайки на спирката, заедно с голямата тълпа хора, започваш да чакаш някакво голямо возило, което се очаква да побере целия този народ. Изведнъж проблясват лъчи по предното стъкло на автобуса и всички се юрват напред. Пред теб обаче, спира едно мини автобусче (вероятно малкото на автобуса), което на всичкото отгоре вече е пълно, че дори има и правостоящи. Така. Качваш се и се хващаш здраво за каквото можеш. Здраво! Оказва се, че колкото и здраво да се държиш, никога не е достатъчно... Возенето в шуменски градски автобус може да реши доста проблеми, като разбиване на камъни в бъбреците, отслабване на принципа на онези масажи с вибриращите ленти (мисля че това дори ще е по-ефективно), или пък ако имате някой зъб за вадене, то той може и сам да падне. Само че има и някои проблеми, като това, че може да се удариш в тавана по време на подскоците, да се пльоснеш по очи, или такива чисто женски проблеми – ако имаш силикон, 100% ще се пръсне, пък и да нямаш, усещането не е много приятно... :X Въпреки че признавам, че на мъжете сигурно им е приятна гледка...
Тази вечер, освен всичко това, имах и друга екстра – една изнервена, връщаща се от работа, голяма и ядосана лелка, която очевидно не знаеше за това чудесно откритие - дезодорантът. Толкова се беше засилила да слиза, че се нареди до вратата две спирки преди нейната, разпервайки мощна ръка над главата ми, към перилото, за което и аз се бях хванала. Зачудих се не ме ли видя тая жена...? Както и да еее... Още преди да стигнем спирката женицата реши, че чантата ми тооооолкова й пречи да слезе, че едва не ме наби, след като ми каза да се мръдна навътре, а аз не го направих, защото в същия момент шофьорът наби спирачки и някак не ми се искаше да си обирам карантиите от пода... Женището се изстреля навън със скоростта на светлината, още мърморейки си нещо под носа. Реших да не казвам нищо и само се усмихнах. Хубаво, че никой не може да ми чете мислите... Определено съм щастлива за едно - че през всичките години в Шумен, съм се возила в градския само 3 пъти. Алелуя!

Знам, че ви наговорих куп „хубави“ неща за шуменския градски транспорт, но все пак си има и нещо положително. Кондукторите са толкова разсеяни, че понякога, ама само понякога, забравят да те таксуват. Това пък беше добре дошло за новата ми придобивка, увеличаваща колекцията... :P




4 коментара:

Хахахахахахаха :D Ужас. Не ти препоръчвам и прословутите маршрутки в София. Те са нещо много сходно :)) Иначе до сега не съм се качвала на автобус в Шумен, въпреки че ми е като втори роден град... И явно по-добре за мен :)

Определено не си изпуснала нищо... :D

Студио пълна драма. WELCOME TO MY HOOD :D:D:D a.k.a. 7 - 71

:D Тъй, тъй... Ти сега си с кола вече, добре си. :P

Публикуване на коментар