Точка

Тези дни доста неща ми минаха през главата. Минали неща. И разбрах, че много съм се променила. Хората променят другите около себе си, така се получава... И мен имаше кой да ме промени. И колкото и да презирам виновниците, в същото време им благодаря от цялото си сърце. Защото събудиха нов човек. Различен и по-непримирим от преди. Преди, когато съм била адски добра. Не съм прощавала, но съм махвала с ръка, отминавайки лицата, които всъщност са заслужавали шамар. Заслужавали са плесницата, която аз получих, за да живеят до края на неблагодарния си живот с нейната следа по лицето си. Да им напомня, че лицемерието не се толерира, особено от приятелите им. Хубаво, че сте се възползвали и сте взели каквото съм имала явно в излишък. Радвайте се на "славното" си минало, гордейте се с постъпките си! Аз ви съжалявам, защото виждам, че не сте станали ХОРА, а сте си същите мишки.

Хората винаги са ме харесвали, смятали са ме за мила, добра, толерантна, търпелива. Рядко има човек, с когото наистина да не се разбирам. Всички си мислят, че ще прощавам грешките им, или че няма да надигна глас. Но това всъщност би бил поредният ми компромис със себе си. А аз такива вече не правя. Всъщност това е великият извод от цялата тази драсканица в  момента... Не съм склонна на компромиси със себе си. Точка. Мога да бъда и груба, и ми се получава много добре.

Posted in: Размишления