Г-н Мускул

Pete Philly - Girls Wonderful (може да го сменим на Boys Wonderful за случая :P )

Торба, пълна с картофи, портокали, кус-кус и Тубофло за отпушване на канали (за да не ми трябва лодка следващия път като се къпя). Портфейл в другата ръка, която се опитва да си намери и ключовете с овце в един от джобовете. 5 етажа тъмни студентски коридори и наченки на задъхване + лека кашлица. Да не забравяме и супер секси анцуга, който определено е виждал и по-добри времена, косата, която след 8 часа сън беше възприела една нейна определена посока тип "отнесена от вихъра", и която не знам защо не вързах, ярко жълтата ми блуза, с която приличам на пате и липсата на какъвто и да е грим. Намирам ключовете и се отправям към вратата - 409 (тази година имахме късмет). Вдигам поглед и виждам най-приятното нещо, което ми се изпречва пред очите в последната една седмица, т.е. откакто съм пристигнала - г-н Мускул. Ама не в кавички, а съвсем истински. Damn! Всъщност бяха двамата ми съседи, но вторият не е важен... дори се чудя как съм го забелязала :D. Честно казано дори не забелязах какъв цвят са и боксерките на г-н Мускул, които всъщност бяха единствената дреха на него. Май бяха зелени... май. Облегнал се на стената, тъкмо издишваше дима от запалената си цигара. В същата секунда релефа на коремните му мускули, за който определено се беше потрудил, като че ли ми проговори: "Здравей."  
-Ъъъ, здрасти. - смотолевих бързо, поглеждайки към лицето на г-н Мускул, откъдето всъщност дойде поздрава. Сигурно съм изглеждала жИстокУ (както се шегуваше един колега)! През цялото време докато се мъчех да набутам ключа в малката дупка на вратата, се чудех дали да не погледна за последно в другата посока. Само за малко... да не си помисли, че съм груба или сухарка, нали разбирате... :P  Да, обаче скромното ми вътрешно АЗ отново взе превес и не ми даде дори да извърна и едното си оче, мамка му! 


Ех... Сега си мисля, че открих още една добра страна на общежитията, и че е много хубаво да имаш такива мили и приятни съседи... :P  Сигурна съм, че са и много услужливи. Кой знае, може скоро да проверим тая работа. Все пак, на човек винаги му липсва поне един тирбушон за бутилката вино. ;)

Posted in: Размишления