сряда, 30 ноември 2011 г.

Белият ми ангел

Пусни преди да четеш... ;)

Белият ми ангел...
Всяка моя мисъл.
Ти ми даваш сили, 
когато губя смисъл.
Изтриваш ми сълзите, 
изпращаш ми тъгата.
Стоиш до късно с мен
и пазиш до вратата.
Разказваш вицове, 
за да се смея силно.
Запалваш свещи, 
отваряш ми бутилка вино...
А заспя ли във умора, 
завиваш ме с криле.
И сънувам, че в простора
летя, летя като дете.
После се събуждам със усмивка
и слънцето по себе си обличам.


Белият ми ангел...
Безкрайно много те обичам. :]



понеделник, 7 ноември 2011 г.

Беззаглавно


Все чета за желанието на хората да дават. И по-конкретно да дават част от себе си на някого... да дават любовта си, нежността си, грижите си на някого. Много самотни души искат да срещнат другарче, което да приеме цялата им любов, купищата им целувки и обръщението „мило“. И всъщност в този момент от живота си, те са готови да дадат всичко това на когото и да е, стига просто той да го приеме. Готови са да дадат „целия си свят“ на някого.
Чета и си мисля... колко познато ми звучи. Като че ли съм чувала тези неща някъде... преди известно време. А, да... вярно, чувала съм ги точно в своята глава. Преди точно една година същите мисли ме бяха обсебили и се лутаха из главата ми като дух, който има някаква несвършена работа сред живите. Мислех си колко много искам да дам света си на някого. Просто да го дам и да приключваме! Все някой щеше да го приеме, а аз щях да съм толкова щастлива... И наистина, дойде един ден, в който дадох света си, или поне част от него на някого. И какво да ви кажа... еми не беше това, което очаквах. И си го взех обратно.
Всъщност въобще не бях щастлива, по-скоро се почувствах нещастна. Че съм заблудила две хубави, очакващи очи, че съм излъгала сама себе си, и че така и не се научих...
От тогава вече знам, че не е важно какво искаш да дадеш – дали целия свят, дали едно късче хляб или прегръдка. Честно казано няма никакво значение. Излезе, че колкото и да давам, ако е за неправилния човек просто ще ми е все едно. И в един момент няма да виждам смисъл да го правя. А тези моменти настъпват много бързо при мен. А за човек, за когото давам душата си, дори и чорапите си да му оставя, ще си струва, защото ще ме направи щастлива.
Така че, няма смисъл да давате цялото си същество на някого, за когото всъщност въобще не ви пука, просто защото няма кой да ви гушка вечер. Изчакайте. Да легнеш до човека, когото обичаш не може да се сравни с нищо и определено си заслужава чакането, колкото и дълго да е то.


събота, 5 ноември 2011 г.

По три

The Weeknd - Trust Issues

Всеки има два живота -
един, във който е добре
и друг, във който да поплаче
когато всичко тръгне зле.

Всеки има две тела -
едно, което никому не дава
и друго дето силно пари
под пръстите на тоз, когото обожава.

И всеки има две сърца -
едно, което да обича
и друго, тънещо в тъга,
щом от него някой се отрича.

При мен обаче, всичко е по три.
Живот и тяло, даже и сърце...
Да ти напомням винаги, че ти
държиш последните във своите ръце.

петък, 4 ноември 2011 г.

Нирвана

The Weeknd - Lonely Star

Ти си моята илюзия, 
бягство от реалността.
Музата на моята поезия, 
празненство за мисълта.
Всеки допир е пробуждане, 
всяко "сбогом" - пустота.
Всеки поглед е възбуждане
на крехките ми сетива.
Думите са ни страдание, 
само устните са ни копнеж.
А неизказаното ни желание
е най-сладкия пълнеж.
С всяка глътка ме изпиваш, 
преоткриваш пак страстта.
Ти си моята илюзия, 
бягство от реалността...

сряда, 2 ноември 2011 г.

Нямам думи да те пиша...

The Weeknd - The Zone

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми е празна ниша,
безчувствено и вече онемяло.

Не ми продумва със години,
чудя се дали тупти.
Колко време трябва да отмине,
всичко за да преболи?

С него станахте комбина,
да ми отмъщавате навярно...
А аз превърнах се в пустиня,
брояща бавно времето коварно.

Всеки час е равен на година,
а годините са векове.
А аз очаквам в моята пустиня,
мисълта ми да те доведе...

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми дори не диша -
безчувствено и вече онемяло.