събота, 20 април 2013 г.

I saw your picture on a silver coin...

Не знам как да определя чувството, което получаваш, разбирайки колко зависим всъщност си. От някого. От някого, когото всъщност доста добре ти се отдава да игнорираш.
Слушам музика, а снимката от профила ти ме гледа от горния десен ъгъл на сайта. Забавно е как един бъг може да ми докара сърцебиене. Снимката изчезна и изведнъж чувството, което няколко месеца потисках се завърна. Колко малко ни трябва, за да се почувстваме силни... А също толкова -  да се почувстваме слаби и сами.



петък, 12 април 2013 г.

Нов прочит на старата история

Може би сте забелязали, че най-четеният текст в този блог е "Човек обича само веднъж". Никога не съм си мислила, че това е нещото, което най-много тревожи хората. Но явно е. И всъщност мога да напиша много за това, че реално погледнато няма нищо по-нормално от това хората да си задават въпроса - Ще намеря ли въобще някога човек, с когото да споделя живота си? Обаче не просто ей така, защото трябва, ами истински... за когото да нямаш съмнение, че да, той е! И мълчанието ви не отеква като вик в огромна зала. И това, че ще ядете филии с маргарин или супа само с картофи и фиде не притеснява нито един от двамата. И това ще е най-сладката ви вечеря. Да не забравяме и разтворимото Sunny лимон...
И не те е страх да кажеш каквото и да е. И когато и да се обадиш, ще е насреща. Всъщност той ще е там и без да се обадиш, ще почука на вратата ти, за да провери как си. И ще те прегръща. И ще дойде първо при теб, когато е зле. Първо при теб.
Отплеснах се...



 Някой някъде беше казал, че е по-добре сам, отколкото в лоша компания. Но фактът е, че дори и най-асоциалният човек рано или късно се замисля и в него се загнездва непреодолимия страх да не остане сам. От тук и желанието да срещнем някой специален човек, когото да завържем за някоя палма на безлюдния си остров и така да си живуркаме щастливо. Че дори може и да си вземем маймуна, ако е съгласен (ма той нали е вързан, кой го пита...).
Та всъщност идеята на този така интересен пост беше да ви каже, че човек не обича само веднъж, или по-скоро не се влюбва само веднъж. Кратко, точно и ясно. И всъщност въпросът не е дали човек се влюбва само веднъж, а колко пъти може да го прави... Това, драги мои, е по-интересният въпрос, на който не знам дали някой може да даде отговор. :) Разбира се, тук ще има такива, които ще искат да ме оборят, че не съм права, както такива имаше и в най-четеният тук пост. Не си правете труда, смисъл няма. Както е казано, няма една истина. А и истините, които човек има сам за себе си, също се променят с времето. Нещо, което ревностно си защитавал до преди, сега смяташ за абсурдно. И бих казала, че това е най-нормалното нещо в нас... Поне е сигурен знак, че не стоим на едно място. Ако не друго...
И тъй де... влюбваме се, и то както казват - точно, когато не очакваш. Напук! Щото си си казал, че не е възможно. И няма нужда от години, за да разбереш какво се случва, дали е това, което си чакал и т.н. Достатъчен е само месец и толкова (дори по-малко, но човек е магаре и все иска да мине време, че да се убеди дали па не се заблуждава...). Не казвам, че е невъзможно човек да обича само един човек през живота си, напротив. Знам, че е възможно. Просто се замислих, че не е редно най-четеният текст тук всъщност да не отговаря на реалността. На моята реалност. Та просто исках да ви кажа - човек не се влюбва само веднъж. И още нещо... този факт все пак не го прави по-щастлив. Както казваше един мой полски приятел: "Shit happens, baybe...".


неделя, 7 април 2013 г.

По естонски [3]

Въпреки, че бях качила някоя и друга снимка от Естония и ви показах къде се подвизавах няколко месеца, все пак ми се струва, че не съм ви показала всичко. В последно време все по-малко се сещам за това далечно и плоско местенце, понеже имам достатъчно други неща, за които да мисля, и все пак, често вечер си спомням какъв кучи студ усетих там, колко много дъги и красиви залези видях, колко много "първи неща" направих там и много много други неща, които ще си останат заключени само и единствено в отрязъка от 5-те месеца далеч от България. Не знам от къде да започна, но... не, всъщност знам.


Това била Европа в очите на българите... :D  Нека започна от там, че "Never been there" вече не е актуално. Дори развяхме български флаг там, така че да си гледат работата... присъствието ни се усети. Без съмнение! :P  (Интересна история е как отидохме в едно заведение, беше организирано събитие за студентите, и идеята беше да се представят различните националности, но както се досещате и от картинката по-горе, други българи там нямаше. В един момент обаче се появи едно българско знаме и ние с колежката - шах и мат. Аз го свих и започнах да разпитвам на кого е и къде се е покрил тоя българин и как е възможно да остане незабелязан. Накрая се оказа, че знамето е на естонец, чието гадже е българка и тя му го оставила. Момчето много се беше притеснило, че си е изгубило българския флаг. Да ти стане топло на сърцето... :P)


И сега малко снимчици... малко. ;)



Готините пейки. :)


На без 15, ако не се лъжа, от тук се чуваше една вълшебна мелодийка, просто ей така... :P


Това местенце как ми заприлича на парк Кьошкове в Шумен...


България не е безизвестна. ;)



Бяхме и в ресторант "Балкан", а собственикът е... българин. :)























За първи път правих такива къщички... :)


Новогодишните ни късмети, нямаше как да направим баница за цялото общежитие... :D


Един от всички видове ликьори, които продават там.


Главният площад през зимата е приказно място... :)




Университетът...




Елхата беше окичена с писма на деца до Дядо Коледа... :)

Реших и аз да си пожелая нещичко... :)


Коледното ми дърво. :)

Една хубава зимна утрин...

Коледа в общежитието в Тарту... всеки приготви и донесе каквото можа. :)



В един пъб...

Полша, Естония, Мексико. Толкова много ми липсват...















Имаше един сувенир точно като фонтана, който за съжаление не успях да си купя... Но на хората всъщност не им трябват вещи, за да се пренесат някъде...






Тук вече сме в Талин...




















Ресторант "Тройка" :D

И малко турски лакомства... :P


Суши... ;)
























Ииии край! Стига ви толкова, въпреки че имам толкова много снимки... Но съвсем ще ви отегча, пък не сте го заслужили с нищо... :P  И нещо още се присетих... че може да ви е интересно да чуете някоя и друга песен...






That's all folks! Надявам се обиколката из Естония да ви е харесала. А аз определено се върнах назад във времето и тази вечер сигурно ще сънувам... това, което оставих там. :)