вторник, 27 септември 2011 г.

Ей така, за разнообразие


Доста спорове на тема „Жената или мъжът трябва да направи първата крачка“ съм слушала. Всъщност няма една истина по този въпрос, просто защото някои обичат да правят първата крачка, вместо да чакат друг да я направи. Аз съм на мнение, че в някои ситуации доста по-лесно е просто да дадеш напред, дори с риск да настъпиш другия (ако е много заспал...), но в други е по-добре да се запреш в крачките. Всъщност, не съм от момичетата, които чакат мъжът да направи първата крачка. Те понякога не знаят къде се намират, камо ли да вървят на някъде... А ако аз съм сигурна в това, което искам... защо не?


Само че било хубаво някой друг да поеме инициативата, ей така, за разнообразие... ;) Не аз да говоря, защото ти мълчиш като пукал. Не аз да питам и да ти вадя думите с ченгел. Не аз да се шегувам, а ти да се хилиш като идиот и толкова. Можело да има и друг начин. Като един непринуден разговор между напълно непознати, рано сутрин – еднакво лошо време за един махмурлия и за един човек, станал в четири и половина сутринта. Без имена и телефони. Просто един разговор и нищо друго. А ми усмихна деня, ей така, за разнообразие. :)

събота, 24 септември 2011 г.

Автомобилни страсти 2011

Вчера и днес в Шумен се проведе  рали "Стари столици" за 42 път. Всяка година го гледаме, не пропуснахме и тази. Вчера състезателите караха в околностите на града (на Детелината), а днес - горе на платото. Има хора, които се стичат от други градове, за да гледат - опъват палатки сред горите и нощуват там. Все пак и ние успяхме да си намерим местенце, за да погледаме... ;)




1-ви ден:













video


video


2-ри ден:







video
Проверка на терена, преди да пуснат състезателите.

video


video


video


video


Заслужава си да се види и на живо. Който се интересува за в бъдеще, може да посети http://www.rallystaristolici.com/ .  ;)

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Just Adele

В последните няколко нощи още едно чудо на музиката не ме оставя да спя нормално (просто не спирам да си пея на ум цяла нощ... :X ). За нея се изписа много и се изговори много, или поне на мен така ми се струва. Само че няма много смисъл от думи, просто защото гласът й може да ви каже всичко. Текстовете понякога са много простички, друг път не можеш да разбереш точно какво ти се казва, но винаги има мисъл в тях. Обожавам текстовете й. Да, става дума за Adele. Това момиче ми преобърна слуха, светогледа и душата... Всяка песен има история, всеки текст се отнася за някого или нещо, и именно това ми харесва. Доста от песните прослушах, след като чух историята им. Може би така наистина успяваш да ги разбереш и да ги усетиш по-добре. Затова ще ви насоча първо към интервютата с Адел, а след това може да послушате малко хубава музика... :]

                  21 TRACK BY TRACK INTERVIEW





There's a fire starting in my heart
Reaching a fever pitch and it's bringing me out the dark
Finally, I can see you crystal clear

Go 'head and sell me out and a I'll lay your ship bare.



I hate to turn up out of the blue uninvited,
But I couldn't stay away, I couldn't fight it.
I hoped you'd see my face and that you'd be reminded,
That for me, it isn't over.

Sometimes it lasts in love but sometimes it hurts instead...




Whenever I'm alone with you
You make me feel like I am home again!
Whenever I'm alone with you
You make me feel like I am whole again!




When the evening shadows and the stars appear,
and there is no one there to dry your tears,
I could hold you for a million years
to make you feel my love...




I won’t go! I can’t do it on my own,
If this ain’t love, then what is?
I’m willing to take the risk!




I don’t know why I’m scared, I’ve been here before
Every feeling every word, I’ve imagined it all,
You'll never know if you never try to forgive your past
And simply be mine.




Should I give up
Or should I just keep chasing pavements
Even if it leads nowhere...?




Just Adele. Nothing more...


понеделник, 19 септември 2011 г.

Florence & The Machine

Поглеждайки към етикетите в този блог, установявам, че прекалено малко съм говорила за музика. А тя е другата част от мен. Когато съм тъжна, и когато съм щастлива - тя ме разбира най-добре. 

От няколко дни слушам един уникален глас. Може би си спомняте песничката в една от рекламите на един мобилен оператор - You've got the love. Всички си я тананикаха... Е, вчера попаднах на друга песен, но на същата група. Аз не съм от хората, които слушат абсолютно всички песни на даден изпълнител... просто това, което ми хареса. Ако ми харесат повече от 3 песни, значи заслужава специално внимание. Florence and The Machine определено заслужават внимание. Типично британско звучене (честно казано, в последно време все повече ми харесва... странно) от типично британско момиче... :)  Клиповете към песните засилват усещането за свобода, неподправеност и читота на духа (What the water gave me). Мога да определя всичко това като странно. Странни песни, странни клипове, странни текстове, странно излъчване... "Странно" е точно това, което искам. И го намерих... ;)


Time after time I think "Oh Lord what's the use?"
Time after time I think it's just no good
Sooner or later in life, the things you love you lose
But you've got the love I need to see me through




The stars, the moon, they have all been blown out. You left me in the dark. No dawn, no day, I'm always in this twilight, in the shadow of your heart...



Here I am, a rabbit hearted girl. Frozen in the headlights. It seems I made the final sacrifice. 
I must become the lion hearted girl, ready for a fight. Before I make the final sacrifice.



                             

Lay me down. Let the only sound be the overflow. Pockets full of stones...




No more dreaming of the dead as if death itself was undone
No more crawling like a crow for a boy, for a body in the garden
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love, so in love
No more dreaming like a girl so in love with the wrong world...




Пее и танцува боса на концертите си... :]





Enjoy the sound... ;)




петък, 16 септември 2011 г.

Умно та дрънка!

play, play, play ;)


Тази вечер станаха ясни доста неща...


Първо!
Мъжете и комарите си приличат. Много! Може да не ги забелязваш, да не те хапят, а само да се въртят гладно около голото ти деколте, но ако решат да те нападнат... горко ти. И при двата вида основното занимание е да "боцват" каквото им падне и да си ходят. Много често външността им лъже и се оказва, че най-големите всъщност са най-безобидните. А, да... и жените обичат да ги мачкат. ;)






Второ!
Разговор между един мъж и две жени много рядко свършва положително за мъжа.
Всъщност има случаи, в които може и да свърши добре... разговорът. Но, както казахме, много рядко. Не разчитайте на шанса.






Трето!
Въпреки че има противоречиви мнения относно това дали "няма нищо по-еротично от добър разговор", излиза, че все пак някои разговори определено могат да бъдат доста еротични. Но да не изпадаме в повече подробности...


P.S. Обувките с висок ток (предполагам носени от жена, че иначе ще е very very very sexy :D) все още държат класацията за най-еротично нещо.






Четвърто!
Спагетите са новото време. Вместо да си говорите за времето, просто подхванете разговор за спагети. Не можете да си представите до къде ще стигнете и колко дълъг разговор ще стане (ИЗПИТАНО!). Използвайте с мярка, защото водят до изключителни умозаключения, като тези по-горе! :D


http://www.flickr.com/photos/esweetphoto/2925521786/in/photostream/




Пето!
Определено е време да си лягам!


Лекар с нож! И сладки сънища... ;)

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Имало едно време...





Днес е 15 септември. За повечето деца в България това е дата, която се нарежда редом до тази на рождените им дни. И аз бях от тези деца, до преди 2 години. Колкото и да не ми се искаше (а може би малко и ми се е искало), и аз завърших. Днес реших да отида на откриването на учебната година, тъй като миналата не успях, а ми се искаше... Така се случи, че и обещах - нямах извинение дори с ранното ставане :P . И отидох... Седнах на една пейка в дъното на двора - реших, че не е добра идея да се редя с учениците до входа (колкото и да ми се искаше :P). Постепенно дворът се напълни, учителите се показаха, наредиха новите класове - 5-ти и 8-ми, букети се мятаха на ляво-на дясно, усмивки, прегръдки, забравени очи, любов и целувки, бъзици и много смях... Бях забравила колко е хубаво... Университетът е доста по-различен. Не много, но достатъчно, за да ми липсва класната стая... ;) Разбира се, училището беше по-хубаво от когато и да било - все още течеше ремонт, основен. Съучениците ми сигурно ще останат втрещени от новината, че "видиш ли", най-после са сменили дограмата!!! :D Ще им е чисто и ново на сегашните природо-математици, но пък и на нас не ни беше лошо, нищо, че зимата понавяваше откъм прозорците и някои си опъваха завесите, за да не им духа. :D
Иначе всичко си беше там - директорите, учителите, знаменосците, дори и чичо Дечко още е там :). Малко преди края на тържеството на пейките пред мен седнаха ученици с класната си, бяха вече големи - предпоследна или последна година може би. Обсъждаха ходене на поход утре, записваха програма, часове и не на последно място - чудеха се да ходят ли да пият тази вечер... :D Стана ми хубаво, милно, тъжно, всичко наведнъж. Казват, че студентските години са най-хубавите, но ако трябва да съм честна, ученическите ми години са тези, които водят моята лична класация. И класа ми ми липсва, дори и да звучи много сантиментално. Но аз съм си сантиментална по принцип, така че... :D  Не знам защо решихте, че точно аз съм човека, който ще ви събира през годините, но наистина ще гледам да го правя, и то колкото мога по-често. Защото е хубаво. :]


Порових се из малка част от снимките, които имам. Дано не се сърдите. ;)



В началото - 8 клас. ;)

Стаята ни все беше като една малка кочинка... :D Но нашата кочинка.

Някои творения от едно кулинарно състезание. :D

Това го знаете... :P

Маскен бал... :P (не ме бийте)

Всеки ден е празник... :D




Да не драскате по пейките, ей! :D


Контролно по биология. Голямото преписване, а учителката реши да ни снима... :D

След друго контролно по биология. Някои са учудващо весели. :D


Хайде стига толкова, че взех да откривам все по-интересни и по-интересни снимки... :X :D
Честит първи учебен ден! :)

сряда, 14 септември 2011 г.

Усет

♪♪♪♪♪


Тук си. 


Не мога да те докосна. Дори не усещам дъха ти. И очите ти не мога да видя в тъмнината. Нито пък устните ми откриват пътя към твоите. Ръцете ти все още не са ме сграбчили. Не ме гъделичкаш по врата. Изкушаваш се. 


Знам, че си тук. Мислите ти не спират да ме опипват...





вторник, 13 септември 2011 г.

Взаимност


Хвърляш ме в размисъл. Постоянно! Хубаво, че те познавам толкова добре, иначе нямаше да мога да рабера и малкото думи, разнообразяващи мълчанието ти. Сигурно щях да полудея...

Да, обаче те познавам. За добро или за лошо... Отказваш ме от себе си, обаче в един момент ти сам не можеш да издържиш. И тогава какво мога да направя...?

Какво мога да направя, когато сам ме търсиш? Да те не ти отговоря...?
Какво мога да направя, когато дори и песните, които ми пращаш крещят името ми, нищо, че имат друго заглавие? Да не ги слушам...?
Какво мога да направя, когато „случайно“ ми пратиш снимка на прегръщаща се двойка? Да се престоря, че си се объркал...?
Да, сигурно ще направя нещо подобно. Защото ти би направил същото. Това е нашата взаимност - дори когато се пренебрегваме... Но вече и това ми харесва... Защото знам, че мястото ми там, от ляво, още се пази.
И какво да направя, ако решиш да ме пренебрегнеш отново... освен да се усмихна? ;)


понеделник, 12 септември 2011 г.

И този път

Лора Караджова - Спуснати завеси


Връщам се отново. Знам, че ме чакаш. Дори вече се е загнездило едно чувство в теб, че ще се връщам всеки път. Това ме дразни. Може би защото е истина... Това те прави силен и неустоим, поне пред мен. И те кара да си вярваш. На свой ред и аз да ти вярвам. Разбирам всичко много добре, не си мисли, че съм наивна. Просто ми харесва... да съм слаба, а теб да виждам уверен. Мислещ, че ме манипулираш... Манипулираш ме, но с мое разрешение. Както винаги. А ти си мислиш, че си недостижим и вече си ме преживял. И, разбира се, само аз съм тази, която не е преживяла... миналото. Обичам да се усмихвам на заблуждението ти. Знаейки, че и ти ще се върнеш отново. Както винаги правиш. А аз може би ще те чакам и този път...


by  ~Love Flame

събота, 10 септември 2011 г.

Отказването


Стоя пред отворения си блог и се чудя защо не ми се пише. Толкова ли съм щастлива? Чак толкова? Ясно е, че повечето неща тук се раждат, за да освободят това, което не ме оставя да спя нощем. И не от радост. Може би просто не се случва нищо, което заслужава да бъде записано...
Сигурно няма блогър, на когото не са му минавали мисли да спре да пише. Е, аз поне си го помислих. Само че няма да се случи.

Замислих се обаче, колко трудно се отказваме от нещата, за които сме хвърлили безкрайни усилия, купища време и нервите ни са били опъвани стотици пъти. С всичко е така... Нали знаете – отстрани е лесно да кажеш каквото и да е. Само че, когато знаеш какво ти е струвало, за да направиш това или онова... вече не е много лесно. И се вкопчваш. Защото си съвестен и разумен човек, не може да хвърлиш всичко на вятъра. Да хвърлиш част от себе си... сякаш не е съществувала. Moving on. Мразя ги тези думи вече.

Понякога наистина ми се иска да ставаше лесно... отказването. Да махнеш с ръка и да си преминал нататък. Да не се връщаш назад – хубаво, хубаво, колко да е било хубаво... нали уж „най-доброто предстои“??? Аз уж съм оптимист, би трябвало да вярвам в това. Само че всички знаем, че живота смърди (и да гледаш отстрани е достатъчно, за да го разбереш). И трябва с решителна крачка да продължаваш напред към... към какво? А, да... към хубавото бъдеще. Разбира се.

Разбирате ли, всеки ден се намира нещичко, което да те ритне отзад, заравяйки носа ти в калта. Винаги има нещо, което да те откаже да продължаваш... винаги. Затова е много хубаво, че не може ей така, с лека ръка, да го направиш. Отказването...


сряда, 7 септември 2011 г.

It feels so good...


I keep breaking my own rules playing your love fool
Trying to forget about the consequence
We keep saying we should and yeah we know we could stop
But really what it all comes down to is
It feels so good
It feels so good, when I’m in your arms...

И какво правим, ако не можем да спрем...? И до кога така? Чакам момента, в който ще ми писне. Само че го чувствам доста далеч... този момент.



вторник, 6 септември 2011 г.

Любов-отмъщение

Мой си, знаеш го, и точка!
Казвам ти го без резерви.
Няма да ти дам отсрочка,
стигат ми и толкоз нерви.


Няма маски и клишета,
дръзки думи ще ти отговарят.
Устните не са гишета,
щом поискаш - да отварят.


Да мълча? Това не мога.
Слагам новото начало.
Може и да викам в изнемога, 
но ще бъде отмъщението цяло.