вторник, 31 май 2011 г.

Time machine

Unwritten :)

Случвало ли ви се е едва ли не да живеете в бъдещето? Всъщност няма нужда да питам. Случвало ви се е, нали? Толкова да се стремите към нещо бъдещо, толкова да бързате да го постигнете, че не ви остава време да мислите за настоящия момент. Мислите ви са само там – в утрешния ден. И „днес“ ви изглежда като една прашинка в сравнение с това, което предстои. Защото знаете, че нещо хубаво ще се случи, а и дори да не е толкова хубаво, ще е нещо, което ще донесе полъха на това дългоочаквано „утре“. Ще бъде един нов вкус, един нов мирис, един нов поглед... различен. И „днес“ ви се вижда дори като една пречка, едно препятствие. И колкото не ви се иска да се сблъсквате с него, толкова ви се иска да го прескочите и да продължите.



Казали са: „Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!“ и „Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата.“ Нима? Това ли е истината – да живея ден за ден? Но ако не гледам напред, как да видя къде отивам? Ако не живея в мечтите си, как трябва да се подготвя за тях? Колкото и умно да звучат всички тези думи в кавички, те не са верни. За мен не са. Не може да живееш само тук и сега. Това си е чисто самоубийство, затваряне в клетка, на която щракваш ключа не един, а дори два пъти. И ни напред, ни назад. Това ли трябва да е прекрасното настояще? Не мисля. Затова и съм се пренесла 2-3 месеца напред. И ми е хубаво. :)

вторник, 24 май 2011 г.

I wish...


    - ... само че кога ли ще стане това... :)
    - Абе защо не вземеш да си го пожелаеш?!
    - :) ?!
    - Пожелай си го, за да се случи.

Може би това беше момента, който няма да забравя, или поне ще го помня дълго време. Почувствах се все едно всичко е възможно, сякаш мога да постигна всичко това, което от толкова време искам. Не знам дали вие познавате такъв човек... Човек, който успява да ви убеди, че можете да постигнете всяка мечта, и то дори преди да е казал нещо. Е, аз познавам такъв човек.
И така, изведнъж желанието ми не ми се струваше толкова неизпълнимо. Дори сега имам чувството, че е най-сигурното от всички неща, които ме очакват в следващата година (като оставим на страна изпитите... то от тях няма отървия). Като че ли до сега съм била в летаргия и това беше денят на моето пробуждане. Сякаш някой подпали фитила, а сега само чакам да избухна... и го чакам с нетърпение! Първо трябва да се случат някои други неща, или казано в тон със сесията – трябва да се насложат фактите от този голям фактически състав ;).

Имаше една приказка, че когато човек силно желае нещо, цялата вселена му съдейства, за да го постигне. И да знаете, вярно е. Не защото някой „там горе“ започва да ни помага, повярвал в нашата идея, а по-скоро защото ние сме повярвали в нея, или пък сме повярвали в себе си. Защото в повечето случаи хората искат, но не вярват, че исканото може да бъде постигнато. И тук се спъваме и падаме, а всеки нов опит вече е съпроводен от страха, че няма да успеем. Факт е, че нещата не се случват с щракване на пръстите. Затова е хубаво човек да бъде търпелив и да има кой да му запали фитила, когато той сам е потушил всичко, което някога е горяло в него. И най-важното – пожелайте си на глас това, което искате. Да, на глас, какво странно има в това? Ако сами не можете да изречете желанията и мечтите си, ако не ги чуете как звучат, тогава как очаквате да се сбъднат?! Сред милионите мисли, блъскащи се в главата ви, трудно могат да се разпознаят тези, които очаквате да се претворят в действия. Така че, действайте - пожелайте си, за да ви се случи.

сряда, 18 май 2011 г.

Аз, моя милост и овцете... :P

Мисля, че дойде момента да ви разкажа за моята страст – овцете! А пък и след днешния ден няма как да не се изфукам с новата си придобивка... :P 
Та така... Който е чел, е разбрал, че не става дума за истински овце. Просто преди около две години започнах да колекционирам всичко, свързано с овце. Започна се от плюшени - от един овен със звънче, след това ми подариха чаршафи, чаши, ключодържатели... Не знам защо точно овце, ако се питате това. Просто ми харесват. :) Правят ги много готини и смешни в повечето случаи. Не мога да им устоя! :D
Тук ще ви покажа скромната си овча колекция, която днес се увеличи с още един член. :)



Началото... Дмитрий :D.


Ако няма и една овца Доли, няма да е пълна картинката. Подарък от Сис. :)


Тези сладури са Свен (черньото) и Корнелия, която дори блее. Чашката пък е рисувана ръчно. :)


Това трябва да е Тя. И да е овца, дори и да не ви прилича много :D. Мисля, че се казваше Донка (за пояснение - всяка плюшена овца си има име, няма как :D ).


Това пък е Пешо. Подарък от Петя, съответно кръстен на нея. Пети, знам, че си трогната... :D


Това е подарък от Раличка по случай Баба Марта, който до скоро вися на пердето и подрънква с малкия си чан. ;)


Това е Лешо, подарък от баща ми. По принцип е без шапка, но тогава много го беше напекло. Горкият толкова се е въргалял из чантата ми, че дори и пералня не му помага вече. :X


Това е пижамата ми, която разбира се е на... овцеее. :D Дори са влюбени. :P


Да не забравяме и чаршафите... За най-сладките сънища. ;)


Новата ми чаша, подарък от Васко (едвам го навих да ми я "подари" :D).


Имам и рисунка, специално правена за мен. :)


Това, дами и господа, е последната придобивка. Днес случааааайно го видях и... не можах да се стърпя. :P

Може и да съм пропуснала нещо, но поне това имам като снимков материал. Новите попълнения ще бъдат допълнително показани. ;)

Баааааааааааааай бааааааааааай! :D



И едно малко отклонение... :D









вторник, 17 май 2011 г.

За най-важния мъж в живота ми


Днес е много важен ден! Важен е, защото един човек, когото много обичам, празнува. Искам преди да кажа каквото и да било, да го поздравя с песента по-горе :). Това като че ли стана „нашата песен“, и всеки път, слушайки я, се сещам за него. :)


Ако се чудите за кого говоря, сега ще ви кажа. Той е човек, от когото можеш да научиш много – много за ученето, за живота и за това как животът учи. Той е човек, който би избрал семейството си пред... пред всичко. И го е правил... много пъти. И продължава да го прави. Той е човек, който цени това, което има. Може би защото се е случвало да губи, да пада, да плаче...? Или пък е постигал целите си с труд, пот на челото и упорство. А може би и двете...

Искам да се обърна към него тук, защото на дали ще кажа всичко, което искам ако му се обадя. Пък и много ми се искаше да направя нещо специално за него, а тук ще му остане едно наистина специално място... :)

Тате... Искам първо да ти кажа – щастлива съм, че съм твоя дъщеря! Радвам се, че преминахме през всички тези моменти – и трудни и весели. Не бих върнала нито един ден, нито един час, нито една усмивка или сълза, защото всички са били истински. Преди беше моята пътеводна звезда, моят учител и наставник. Защото така трябваше да бъде. Сега, поглеждайки, виждам очите на баща, наставник и приятел. Защото така трябва да бъде. Ти ме научи да вярвам в себе си, да се боря за мечтите си, но никога с цената на всичко – научи ме да поставям границите, от които се нуждае всяка мечта, за да запази красотата си. Тук няма да казвам „научи ме“, защото очевидно все още се уча да бъда смела, да бъда търсеща, за да намирам. Но смятам, че това се учи с времето, а с такъв учител до себе си... другите нямат шанс ;). Надявам се след време да се гордееш с мен, така както аз се гордея с теб!

Обичам те, тате!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!





п.с. Нямам търпение да си дойда вече... липсвате ми :).
И още нещо... Нямаше как да забравя: Цък тук :P

неделя, 15 май 2011 г.

До кога?

Is it over now...?


Вече знам - аз не съм в ред! Знаех си, че нещо ми куца, ама да съм чак толкова сбъркана... Как другите могат, а аз не...?! Никога не съм предполагала, че няма да успея, че няма да мога... Все съм си мислела, че нещата са прости и отминават с времето. Нали това се очаква от тях - да отминат. И точка. Вместо това те витаят като духове, които имат несвършена работа, и са далеч от определението за "просто". И въпреки че Бог не е нещото, в което вярвам, ми се иска да изкрещя: "Бооооооооооже, защо ми го причиняваш?!". Може би искаш да се развивам в друга насока...? Тогава защо не ме изпразниш от загниващото ми вече съдържание?! Защо го държиш там още? Ще е толкова по-лесно без него...
И още нещо искам да знам... До кога?! "Вечност" не е любимата ми дума, никога не е била. Само че все по-често си мисля за нея. И от това ме е страх... Първо - че краят на мъките ми ще е много далеч от днес, и второ - че няма да е щастлив. Това ще бъде просто един край, резултат от примирението ми... И толкова.



събота, 14 май 2011 г.

Only time knows...


Чудно е как понякога на човек му трябва време. Въпреки че е заобиколен и прелива от време, той пак иска да има... повече от него. Вярно е, че времето върши чудеса, особено времето, което прекарваш сам, далеч от другите, далеч от другия. В живота на всеки идва момент, в който е по-добре да се остави на времето, прелитащо и отлитащо. Просто да го остави да тече... и нищо повече.

... Те стояха на леглото гушнати, но не си говореха. Нямаха какво да си кажат. Не си мислете, че не се обичаха, напротив. Просто беше минало време. Нещо като че ли засядаше в гърлата им и не им позволяваше да си кажат нещата, които си казваха преди. Може би бяха започнали да се променят, защото беше минало време...

След две години те отново стояха на леглото. Бяха гушнати. Говореха си тихо и с малко думи. Беше минало време, те се бяха променили, но нещо ги събираше отново и отново. И двамата бяха притеснени за бъдещето. Той за своето, а тя – за нейното и за общото им такова, ако можеше да се нарече „общо“. Притесняваха се, че ще мине време... доста време.

Днес те продължават да си говорят, нещата не са се променили. И те не са се променили чак толкова. Все още държат един на друг, а може би и повече от преди. Времето беше благосклонно към тях.

Чудно е как на човек винаги му трябва време. Време, за да помисли, да обмисли, да премери и прецени. Време, за да оцени това, което има в ръцете си и в сърцето си. Време, за да види ясно и да усети истински. Понякога наистина просто е по-добре да мине малко време. За да отворим очи и да видим истинските неща в живота...



вторник, 10 май 2011 г.

"Само за пълнолетни"

Онзи ден си отварям пощата, и какво гледам... Не, не истинската поща, а e-mail-а за съжаление. Или пък не е много за съжаление... не знам, сега ще прецените. Та отварям аз пощата, която се зареди със скоростта на движещ се застаряващ охлюв, и докато трия натрупаните писма от Топшоп и други подобни магазини, зарибяващи те да си купиш някой нов парцал „много изгодно“, забелязвам, че в папка Спам също ме чакат две писъмца. Бре, не спряха да пращат тези хора! Изтрих всичко излишно и щракнах да видя с какво са ме оспамили този път. Още един Топшоп разбира се! А какво е това другото...? Ъъъ...?

Само за пълнолетни“, гласеше темата на писмото. Човек би си помислил, че пак искат да му продават виагра, или някакви хапчета за трайно увеличаване на половия орган (абе хора, нямам такива работи аз!), само че тези писма обикновено са на английски. Това си беше на чист български, че дори имаше и всички препинателни знаци! Пък и пишеше „Онлайн работа“. Хм... По принцип знам, че не трябва да отварям такива писма, обаче се зачудих „какво, по дяволите, е това“?! Отворих аз писмото и зачетох...

Набираме красиви пълнолетни момичета за работа в сайт за еротичен видео-чат.“

Ба маа му! :D Ново 20! Те такова не бях срещала! Прочетох го пак и се сетих за тея каки. Стоят по сутиен пред лаптопа, клатят пищна гръд и се кикотят. Идилия... Почувствах се все едно съм в „Отчаяни съпруги“, където Сюзън се беше хванала на такава „работа“, за да припечели някой допълнителен лев за семейството. По едно време беше започнала да се справя доста добре и чак не й се искаше да изоставя тази „златна мина“.
Виковете от съседната стая ме изкараха от умопомрачението ми. Трясъка на легени беше много звучен – веднага те връща в реалността. Онлайн работа, а?! Не, благодаря. Още не съм се отчаяла толкова.

...............................

СПАМ: 0 писма.



понеделник, 9 май 2011 г.

Студентски неволи [2]

Общежитие или общо житие?


Знам, че като чуете „общежитие“ и в главата ви изникват едни такива нелицеприятни картинки – коридори с едва проблясващи лампи, изрисувани с маркери врати с висящи номера, хлебарки и какви ли не други гадини, бягащи по ъглите... пълна трагедия, нали? Спокойно, не се намирате в затвор от 16 век. Общежитията не са толкова лошо място за живеене. Нашият блок дори си е доста добре, само един му е кусура – няма асансьор. Но две години карахме без такъв, сега ли да искаме... Един кусур ли казах, че има? Грешка – два са. Не, не, дори шумът не е толкова неприятен, то тази година почти няма купони тук. Пък и аз не се оплаквам като ми пускат музичка – няма нужда да си хабя батерията и силите, за да си пусна сама. Друго ме притеснява мен... хората. Или по-точно съседите... Вярно, че не живееш точно с тях, но няма как да останеш безразличен към ежедневните им дейности, или липсата на такива...
Нали разбираш, съседе мой, хубаво е човек да се къпе. И то не веднъж седмично, а поне веднъж на ден. Не хората да вървят след теб с ароматизатор и да се учудват, че днес си се къпал, въпреки че в неделя пак си го направил. Или да стават в неделната утрин не с мисълта за аромат на кафе и палачинки, а с мисълта, че днес ТИ ще се изкъпеш и поне за 2 часа няма да оставяш ароматна диря след себе си. С други думи... Вземи се изкъпи, по дяволите! И ние сме хора, и ние искаме да живеем тук, а за тази цел трябва да дишаме! А ти някак ме караш да намразвам дори и въздуха... сметни (тук все се сещам за онзи виц – Как се казваш? - Елка. :) - Смяяяяяятай! X-| :D). Така, това е едното.
Другото, което е. Знам, че всеки иска рано или късно да си покани някой на гости. Знам, че на никой не му се занимава да говори с портиера, да оставя лични карти (което честно казано ми се струва доста нередно като за правило...) и т.н. Разбирам те, но до тук. Мило момиче, да водиш приятелката си, да не казвам гаджето си (о, да, тук е много интересно!), да се гоните, чупейки брави, да крещите в 3 през нощта, когато очевидно има спящи в другата стая, да чупите чинии, да пеете с цяло гърло, да надничате в чуждите тенджери с въпроса: „Ко готвиш? Я да видя! Я?Я?“, да ми свивате вещите без разрешение и това в продължение на седмица – ден след ден, няколко пъти в месеца... НЕ! Казах един път, два пъти, три пъти. Не ви стигна и екшъна преди месец. До кога?


Радвайте се, че съм търпелива. Или поне бях. Повече не. Много скоро ще видим кон боб яде ли... Пригответе се за отмъщението на 604, в ляво. А ти, гостенката, когато ще говориш нещо за мен или другите момичета, ела го кажи в очите, не блъскайки по вратата, след като я затвориш. Ненормалници. На входа трябва да се прави и психо тест ако питате мен.
Ей такива неща се случват от време на време тук. Съседите не винаги са готови да ти услужат със сол, по-скоро биха взели твоята. И оцета, и картофите. А, обувки ли видях там...? Какво да ви кажа... студентски неволи. Очаквайте продължението.


неделя, 8 май 2011 г.

Всичко ще си кажа! :D


Днес, след като най-после станах от леглото, отидох до магазина и успях да изкача 6-те етажа обратно, седнах да видя „ко стаа“ в интернет пространството. И гледам аз, моето муци – Петя, ме зашлевила с ръкавица през лицето! По друг начин казано, хвърлила ми ръкавицата и сега трябва да отговоря на по-долния въпросник. Хайде, започвам! (whew) :P



[ СЕГА ]

Настоящо настроение?: Безразличие. Нежелание да сядам да уча.
Каква музика слушаш в момента?: Citizen Cope – 107 degrees (снощи ми се наби в главата и отиде 5 дни да я слушам...).
Какъв вкус имаш в момента?: Ъъъм... не искам да знам, сега закусвах :D. Вероятно на солен кекс.
С каква прическа си в момента?: Вързана съм на опашка, че ми пречи тая буйна четина.
С какво си облечена в момента?: С долнище на анцуг и лилава блуза с дълъг ръкав + сутиен и чорапи. Застудя нещо...
Какво те дразни в момента?: Учудващо, но в момента нищо. :D
На какво ти мирише в момента?: На топло прясно мляко.
Какво трябва да правиш в момента?: Да уча естествено. Сесия идва... :X
Кой прозорец е отворен в момента?: Ми ние имаме само един, ама и той не е отворен, че е много студено навън.
Какво имаш на десктопа в момента?: Някакви пръскащи вода и пара скали... Нямам идея. Вчера си смъкнах нова тема просто. ;)
Коя е любимата ти група в момента?: Какво значи в момента?! В момента никоя, по принцип Nickelback.
Коя книга четеш в момента?: Стига с тоя момент... Гражданско право - Обща част на Мария Павлова.
Кое CD е заредено в уредбата ти в момента?: Нямам такива работи тук, пък и за какво ми е лаптопа...
С кого имаш любовни отношения в момента?: Със себе си. :D
Коя ти е любимата звезда в момента?: Истинските не ги знам по име, а филмовите се сменят след всеки изгледан филм. Така че нямам.

[ ОБЩИ ВЪПРОСИ ]

Пушиш ли?: Не.
Взимаш ли някакви наркотици?: Не, и без тях съм куку.
Имаш ли неосъществена мечта?: Имам, да. Дори две.
Спомняш ли си първата си любов?: Да.
Още ли го обичаш?: Не.
Четеш ли вестници?: На хартия - много рядко.
Имаш ли гейове сред приятелите си?: Може и да имам, още никой не си е признал.
Вярваш ли в чудеса?: Като че ли да.
Вярваш ли във вечната вярност?: Почти да. Хората могат да бъдат верни, стига да го искат. Ако го искаш, можеш да бъдеш верен и цял живот. Ако не си верен, значи човекът до теб не е точния и просто не изпитваш нищо към него. Простичко е.
Смяташ ли се за толерантен спрямо другите?: Да, доста дори.
Смяташ ли любовта за грешка?: Не. Обратното, е все едно да кажеш, че обичаш да живееш на фотосинтеза.
Харесваш ли вкуса на алкохола?: Амиии, да. Особено на този, споделен с приятен човек.
Имаш ли любими бонбони?: Не мисля. Не съм претенциозна. :P
Вярваш ли в хороскопите?: Вярвам, но не поставям живота си в зависимост от написаното.
Вярваш ли в магии?: Не мисля, че вярвам точно в това.
Вярваш ли в Господ?: Не се моля, а на църква ходя рядко. Не съм чела Библията. По-скоро не...
Завършила ли си висше образование и имаш ли планове да го направиш?: Започнала съм го и имам план да го завърша, но да видим... :D
Мразиш ли себе си?: Що за въпрос?! Не.
Нещо тежи ли ти в момента?: Да, както обикновено – сърцето и учебниците, които трябва да прочета. ;)
Имаш ли тайно гадже?: Да. Ъъъ, чакай! Това беше тайна! :D Не, нямам.
Имаш ли най-добър приятел?: Мисля, че имам.
Пожелаваш ли си нещо на звездите?: Случвало се е.
Можеш ли да играеш покер?: Мога. Но ми трябва повече практика.
Харесваш ли името си?: Като малка не го харесвах, но сега много си го харесвам. :)
Понякога бедните и бездомни хора дразнят ли те?: Не ме дразнят. Съжалявам ги.
Мислиш ли, че си мил човек?: Да, когато се отнасят добре с мен съм мила. :)

[ЛЮБОВЕН ЖИВОТ]

Някога влюбвала ли си се?: Да, за моя радост.
Вярваш ли в любовта от пръв поглед?: И аз не знам. По-скоро не.
Вярваш ли, че за всеки има един човек на този свят?: Един човек... на дали е само един. Но съм склонна да вярвам за момента.
Опиши идеалният мъж за теб.: Трябва да го обичам.

[ВЪНШЕН ВИД]

Коса: Тъмно кестенява уж. Една фризьорка ми каза, че съм тъмно руса и от тогава не съм същата... :D
Очи: Бяха много кафяви, сега са много... всякакви. :D Пъстри са.
Височина: Някъде около 164 см.

[ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО...]

... си купи?: Яйца, кисело мляко, кайма, мокри кърпички. Трябваше да напазарувам. ;)
... изпи?: Чаша прясно мляко.
... изяде?: Парче солен кекс на микровълнова. :P
... прочете?: Публикацията, с която Петя ми прехвърли топката за този въпросник. :P
... гледа по телевизията?: "Нашите момичета: Лица от екрана" - документално риалити, еп. 8 по bTV – тъпо беше и го спрях.

[ТОВА ИЛИ ОНОВА]

Напитки или шотове?: И двете ако може, но в отделни дни. :D (Това ме връща в нощта, когато си спечелих 10 безплатни шота... сякаш мен е чакало това билетче. Ех...)
Кучета или котки?: Кучета естествено.
Обвързана или необвързана?: Зависи кой ще иска да ме обвърже.
Молив или химикалка?: Химикалка. Няма да правим грешки я. ;)
Сладко или солено?: Хм... трудно. Сладко след соленото. :P
Касети или CD-та?: youtube :) Няма къде да пусна нито едното, нито другото, дори и да ги имам.
Кока Кола или Пепси?: Не пия газирано.

[ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО...]

... видя?: касиерката в магазин „Стиви“.
... с когото говори по телефона?: Леля ми от Шумен.
... прегърна?: Ралица Терзиева. :)
... с когото си писа в интернет?: Значи, ако става дума и двете страни да пишат, то тогаваааа... Не. Пак е той – Васил Русинов.
... целуна?: Раличка, по бузката. :P

[НЯКОГА...]

Пила ли си алкохол?: Някога? Хммм... :D
Вземала ли си някакви наркотици?: Не, никога.
Нарушавала ли си закона?: Да.
Бягала ли си от вкъщи?: Не.
Чупила ли си нещо?: Ооо, да. Още си спомням за една кристална купа и нелепото й счупване... 0:)
Играла ли си на „Истината или предизвикателството“?: Ооо, даааа! :D Няма да забравя първия път...
Целувала ли си се с непознат?: Мисля, че не.
Била ли си се?: Ммм, в детските години сигурно да. После имам един шамар, след това е имало силни и напористи желания за много други шамари, но не се реализираха за съжаление... Добра съм, какво да правя. :)
Била ли си близо до смъртта?: Не мисля.
Играла ли си игра със сваляне на дрехи?: :) Добро предизвикателство беше...
Натравяла ли си се?: По думите на майка ми – да. От риба за вечеря и сладолед за десерт. :D
Хващали ли са те да правиш нещо нередно?: Амиии... не мисля, че нещата, които съм правила са нередни, така, че не. :D
Играла ли си в пиеса?: Да, в яслата играхме „Дядо и ряпа“ и аз бях кучето. :D Има и снимки дори. Костюма ми беше убийствено як! ;)

[КАКЪВ/КАКВА/КАКВО Е...]

... любимото ти нещо за закуска?: Палачинки, филийки Джиджи-Папа с мед. :P (какви са тея въпроси, обезводних се!)
... нещото, което стои на нощното ти шкафче?: Чифт сребърни обеци, 2 фиби за коса, свещ, плюшена овца – Свен, кутийка с химикал и молив, калъфче за телефон, учебник по ГП на Мария Павлова и ЗЗД.
... любимото ти нещо за среднощно хапване?: Не се събуждам през нощта, но ако стоя до толкова късно ще е, за да си говоря с някого, или да гледам филм. В първия случай няма как да ям, във втория – каквото се намира.
... най-големият ти страх?: Хм... Да не успея да намеря правилния за мен човек. Да загубя някой скъп за мен.
... винаги носиш със себе си?: Портфейл, телефон и ключове.
... най-много ти липсва от детството ти?: Старата улица, на която играехме с другите деца. ПиТниците, които си правехме и всеки носеше каквото има – филии с мед, покривка, бисквити... Всичко ми липсва. :)
... цветът на чаршафите ти?: Червени са, на овце. Другият вариант е синьо на маргаритки, но първият ми е любим. :)