сряда, 24 август 2011 г.

"Закуска в Тифани"

"-Никога не се влюбвайте в диво същество, мистър Бел - посъветва го Холи.


... човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят и кацнат на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв ще ви е краят, мистър Бел. Ако се оставите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето."


Труман Капоти - "Закуска в Тифани"




Човек трябвало да гледа нагоре и само нагоре, за да излиза от дупките, в които постоянно пада през живота си. Така казват. Тогава защо от време на време да не поглеждаме нагоре към небето, влюбвайки се...?








Малък е, но знае! :P

Който има по-малки брат или сестра знае, че общите игри могат да бъдат мнооооого забавни. :P  Въпреки че разликата в годините между мен и брат ми често ме вкарва в размисъл (колко ще съм одъртяла, когато стане на 18... :О  ), все пак има моменти, в които успяваме да я стопим (както майка ми установи тази вечер - с не много усилия от моя страна... :D).

Някъде пишеше - "пишлеме йок контра"... Е, вярно е! След цял ден обикаляне из стаите, гоненици, викове, редене на карти, бой с динозаври, гледане на филмчета, разглеждане на книжки, вадене на чаения сервиз на баба ми, за "да си пием чай", бой с топчета и всякакви други предмети в наличност и разфасоване на едно Барби, решихме да излезем да поиграем на двора. Обръщам се аз към брат си, питайки: "Ще излизаме ли навън?", а той очевидно вече измислил какво ще правим ми казва: "Дааа, и ще скачам на мадама!!!".  :D It made my day! 




Да играеш на Дама не е толкова интересно, колкото да "скачаш на мадама", но все пак го предпочетохме... :D Още от сега си пролича мъжкото мислене обаче... Кой какво чул - от "дама" на "мадама", че и скачането на място дойде... :P


Не искам да мисля за времето, когато ще бъде на 18-19, нооо... да се пазят мадамите, че е рус, със сини очи и много убедителен, когато иска нещо...! 
:D





понеделник, 22 август 2011 г.

С дъх на море



Май вече ви споменах, че графикът ми за това лято доста се промени от юни насам. Не всичко предвидено се осъществи, но пък може би за хубаво... успях да направя доста други неща. Знаете, че когато дойде лято, имаме три варианта - да отидем на планина, да отидем на море или да си останем вкъщи и да не ходим никъде. Аз си мислех, че ще "избера" последният, но явно много съм слушкала през годината ( :P ), защото и първите две опции бяха отметнати и то с огромни отметки. За планинските си подвизи вече разказах, но за морето все още не съм написала и дума. Може би сега е моментът... И въпреки че няма да мога да разкажа и покажа всичко, просто защото няма да си спомня, мога да започна от началото на август, а именно от пристигането на една шматка в дома ми в Шумен.  ;)

Петя на гости:
 Освен, че цял ден обикаляхме из града, за да гледаме забележителности и да събираме печати за книжките (100 национални обекта)...





... отидохме и да се попечем малко във Варна, което отбеляза и първия ни плаж за тази година :) 






Накрая вече се изчанчихме... :D


Стартът беше даден, а продължението...














Мисля, че няма смисъл да коментирам, просто защото хубавите неща нямат нужда от много думи... А това просто е едно хубаво лято. :]

сряда, 10 август 2011 г.

Да попаднеш в рая

Enya - Orinoco Flow


Тази публикация трябваше да се случи още преди една седмица. Но тогава все още нямах снимки, а ако ви кажа, че е било хубаво, без да ви го покажа, няма да ми повярвате. Определено еуфорията от пътуването ми преди седмица отмина, но снимките успяват да върнат малка част от нея, така че да ви разкажа за чудните си 3 дни в планината. :) 
Преди време ви казах, че копнея да посетя Рила планина, и кой да предполага, че още това лято ще имам възможността да го направя. Определено плановете се занареждаха бързо, бързо, и то доста по-различно от предвиденото. Но мисля, че нямаше как да стане по-добре от това... ;) 
Та така... Получих предложение да отида за 3 дни до Рила, като идеята беше да останем в хижа и да отделим един ден за преход до 7-те рилски езера. На кратко беше това. На широко... ето как изглеждаше:  

Имаше една книга - "Трима души в една лодка (без да се брои кучето)". Ние определено можем да напишем ново заглавие - "Четирима души в една кола (без да се брои Голямото куче)".  :D


Да, пътувахме с куче на задната седалка, което в началото (докато още беше шашнато от идеята) пътуваше в краката ни, но след няколко часа вече беше съвсем наясно какво се случва и започна малко по малко да ни измества от местата ни, опъвайки туловище върху цялото протежение на задната седалка. :D  Постепенно колата се превърна в един доста познат за мен свят - космоландия или лиголандия... но предвидливо си бяхме взели чаршаф, за да останем възможно най-сухи. :P


Но и гледката по пътя не беше лоша... ;)


Вечерта, към 22-22:30 може би, пристигнахме в хижата, където щяхме да нощуваме. Колите бяха оставени до друга хижа, а от там пеша за 30-40 минути се придвижихме до нашата. Хапване, пийване и по леглата, защото на другия ден ни очакваше дълъг преход. :) Стаята, в която аз спах беше 13-ка, а леглата всъщност бяха като едно голямо легло, така че определено си беше весело... :D



Хижата имаше и някои забележителности...


... масичка, на която с удоволствие може да похапне човек.  :D

На другия ден, в 8, преходът започна... 


... с тази пътечка. :)




Беше облачно и хладно, но поне отървахме жегите...


Първата спирка беше хижа "7-те рилски езера", до която всъщност има и лифт. Гледката беше чудесна, а какво още ни очакваше... :)







Много скоро хижата остана в краката ни, а ние потънахме в мъгла... :)


Виждаха се и някои от езерата, които по-късно щяхме да посетим:




Времето се сменяше постоянно и докато беше хладно, стана топло, след това студено и трябваше да извадя якето от раницата. След това отново пекна слънце и така до края... съблечи, облечи, съблечи, облечи. :P
Втората ни спирка беше езерото Бъбрека, което е пето по ред. Тук вече пейзажът не може да се опише лесно... просто трябва да се види.






Следваща спирка - езеро Окото. Честно казано, беше дори по-хубаво от Бъбрека, а според мен беше най-хубавото от всички... :)










Не трябвало да си топя краката в езерото, нооо... малко късничко го разбрах.  :D



Там направихме заслужена почивка и след това тръгнахме към последното езеро - Сълзата. То е най-високо, но честно казано не е по-хубаво от предишните. Никой не обърна внимание на езерото, по-скоро гледката от такава височина (около 2500м) беше зашеметяваща! Хубаво, че успяхме навреме да си направим фотосесиите ;), защото за 10 секунди падна мъгла и не се виждаше абсолютно нищо.

Пътят към последното езеро. И вече започваме да се изморяваме... :P

Сълзата


Окото и Бъбрека видяни от последното езеро




Имаше и други красоти... 


На връщане умората започна да се чувства, а краката вече искаха почивка, но нямаше как, трябваше да се приберем. А и дъждът ни дишаше във вратовете... Моят врат всъщност вече се беше схванал от вятъра, и по пътя си мечтаех за един аспирин, един аналгин и... може би една ракия за сгряване. :D  Повървяхме си доста стабилно на връщане, или просто тогава вече започнах да усещам... всичко, включително всяко камъче под краката си. :P  Времето явно беше с нас, защото малко преди хижата започна да ръми и бързо успяхме да се скрием. 

Равносметката от този ден беше 17 км и 200 м преход, около 2500 метра височина, спиращи дъха гледки, много пъшкане по баирите и много смях. :P

На другия ден трябваше да се прибираме. А така не ми се искаше... Как и да ми се иска?! Все едно да отидеш в Страната на чудесата, а след това да искаш да се прибереш обратно в обикновения свят... :) За три дни се почувствах като Алиса. И беше чудесно! Ако някога имате възможност да отидете до това райско кътче на България... възползвайте се! Няма друго такова! :]