сряда, 24 юли 2013 г.

:)

Лято е, навън обаче времето е идеално за разходка. Аз съм на работа. Не, не, няма да се оплаквам, напротив... Тези два дни май бяха най-хубавите работни дни до сега. Ама то как да не ти стане хубаво на душичката, когато двама симпатяги (холандец и германец, да подчертая!) дойдат при теб в хотела (работя в хотел, пак да подчертая :D) и те подканят да пиеш с тях ракия... И нали трябва да им се угажда на туристите... пък и те не приемаха "не" за отговор и... абе ударихме по един шот ракия (вече знам защо я пием бавно и със салата... :X). Така в 11:30 вече бях с една ракия напред... на работа (нИ мА бийте).
 Следобед пък се появиха цяла фамилия англичани и като заседнаха, изпиха всичката студена бира, та се чудих от къде да им намеря още... много бира пият тези хора... :X После подкараха и твърдото, та като се развеселиха... мъжете ми целуват ръка, жените им се хилят... страшна работа :D Но бяха много приятни хорицата... всъщност аз ги чакам и този следобед, заредила съм бирата! През времето, когато не се занимавах с тях, си поприказвах с хората, които са далеч от мен и ми липсват... След работа и след редовната физзарядка в близкото училище, реших, че няма да си отварям лаптопа и се поизлегнах у нас с "Лавина" на Блага Димитрова, а едно телефонно обаждане направи вечерта още по-приятна... :)

Много пъти съм казвала, че на човек не му трябва много, за да е щастлив, нали? Еми така си е... обикновено трябва просто правилните хора да се появят в деня му... за да почувства, че някой мисли за него. 

П.С. Тази вечер ще трябва и да сготвя нещо, така че съм отворена откъм идеи. :P


вторник, 16 юли 2013 г.

Очакване

От няколко месеца вятърът беше утихнал. Животът й беше един хубав и лъскав сапунен балон, всичко вървеше гладко и нищо не я смущаваше. Нещата дори бяха повече от добре и тя имаше всичко, което й бе нужно - здраве, пари - не й трябваха много, приятели - винаги бяха до нея, удовлетворение от постигнатото и внимание... много внимание, с което не беше свикнала. Тя обаче знаеше, че колкото и слънчево да е времето в малкия й сапунен балон, то скоро това щеше да се промени, защото... просто защото така се случваше. И разбира се, беше права (интуицията й никога не я лъжеше). Но въпреки че очакваше завръщането на същия този вятър, тя все пак не можа да скрие учудването си, когато един ден усети все още лекия му полъх. И знаеше, че се задава буря...

Ами сега? Дали вихрите щяха да понесат сапуненото й балонче напред и нагоре, или щяха да го пръснат на множество пръски? Предстоеше й да разбере съвсем скоро. "И винаги идва в най-неподходящия момент..." - каза си тя. Но имаше ли въобще, когато ставаше дума за него, такова нещо като "подходящ момент"? Хм...



неделя, 7 юли 2013 г.

Melancholic




There are some days when you feel different. When you want to stay in your PJs all day and share that idyllic atmosphere with... nobody. When you stop planning and start missing. When a folder with old photos stays opened on your desktop all day. When you don't want to listen to the melody, but want to read the lyrics. When you catch yourself staring at a point on the wall just thinking about nothing... or nobody. When you stop planning and start missing. When everything seems insignificant and you don't know how to make this feeling go away.

It happens to me too... once in a while.

вторник, 2 юли 2013 г.

Сесията приключи... ами сега?!

Още невярвайки мога да ви кажа, че всички изпити вече са в историята! И вие сигурно ще ми повярвате, но на мен ми трябва още малко време, за да го осмисля... /:|  И въпреки че не съм се наспивала нормално от месец и половина, това като че ли въобще не ми влияе на настроението. Може би защото ми казаха, че това лято ще е наистина вълнуващо, а може би защото още преди да ми го кажат аз си знаех, че ще е такова. Всички казват, че каквото си го направиш, такова ще е... Е, така е, разберете го. Ако трябва да чакаме някого или нещо, за да се почувстваме добре, ще има да си почакаме.

Затова реших никого да не чакам...

И както си хванах багажа преди седмица, направих един 3-часов плаж във Варна и се прибрах до родния край (въпреки че всичко беше против мен, но това е друга история... :D), така и през следващите 3 месеца мисля да се възползвам от всеки свободен ден. Няма да споменавам нищо от сега, тъй като всичко се случва, плановете се отменят. Но стискайте палци всичко да върви по план и скоро ще мога да се похваля с една сбъдната мечта... :)

Мога още да ви кажа - не се колебайте, ами се възползвайте от хубавите летни дни, за да отидете някъде, дори да е за един ден, дори да е наблизо. И нали знаете... с желание всичко се постига. ;)