петък, 30 декември 2011 г.

With us it's never off the table

Chase & Status Ft. Delilah -Time


Ииии ето - нещата винаги се обръщат. Ролите се обръщат - добрият става лош, жертвата става хищник. И те захапва на най-слабото място, когато не предполагаш. Учудващо е, че все още имаш такива слаби места, и най-вече, че те носят моето име. Всъщност за мен не е много учудващо... май ти беше учуденият. Нали казваш, че си надживял миналото. Е, не си. 


А това, че ти играя по свирката, е защото така искам. Че си манипулатор, всички го знаем... Но човек, решил да си тръгне, не можеш да го спреш. Аз просто не съм решавала такова нещо...




P.S. - Just so you know... with us... it's never off the table.

сряда, 28 декември 2011 г.

---

Elvis Presley - Are You Lonesome Tonight

Тъжно е. Няма по-отблъскващо нещо от това да видиш и усетиш безразличие. Нещата може би вече се променят, което би трябвало да ме радва като че ли... само дето ме натъжава. Може би идва края на една ера... Като се замисля, ако е така, отнема горе-долу толкова, колкото казват. Трудно е да приемеш, че някой не те обича, но е непоносимо да разбереш, че и ти си станал кух отвътре. Тогава какво следва...?                                          ... От 5 минути не мога да започна ново изречение. Може би просто нищо не следва...

Но това са само предположения. Може и да се заблуждавам.

вторник, 20 декември 2011 г.

Бисквитена торта за бисквитени чудовища

Justin Timberlake - My Love :)

Онзи ден уж щях да ви го пиша този пост, но не знам какво се случи вече... Тези дни много неща се случват и времето тече доста бързо. :)  Сега няма да ви напиша кой знае какво, просто онзи ден направих една бисквитена торта, защото ми се доправи и дояде. Купих бисквити "Закуска" - какаови и обикновени, за да има два цвята, нишесте на дядо ви Йоткер - ягода, и прясно мляко задължително (с вода не се получава вкусен крем, а и бисквитите е хубаво да се напоят малко с млекце... ;) ). Всичко останало общо взето си го пише на опаковката на нишестето, а реденето на бисквитите на дали ще е най-трудното нещо, което сте правили през живота си :D - бели бисквити -> крем -> кафяви бисквити... 
Накрая е по-вкусно ако споделите с още някого. ;)






Вечерта с Петя си направихме нещо като угощение и мисля, че и двете останахме доволни. :D




Мотото на студентската ни "кухня"...  :D

петък, 16 декември 2011 г.

Картофени кифтя (дето викаше баба ми)

Преди няколко дни една колежка обясняваше как правела картофените кюфтета и, че всъщност било много лесно. Та днес по едно време ми дойде музата и реших да пробвам да направя. Трябва да кажа, че това ми беше първи опит, тъй като вкъщи много рядко се готви точно това, а аз съответно не съм се сещала да си направя до сега в студентски условия. Та така... Да видим какво използвах:


4-5 средно големи картофа (толкова се побраха в тенджерката, и по-хубаво, че останаха много кюфтета... :X )


половин глава лук, нарязан ситно


сирене (150-200гр)


2 яйца


сол, черен пипер, чубрица


Аз сложих и пресен магданоз, защото в магазина имаше и реших да се възползвам. Той е за предпочитане. ;)


галета




Та значи, сварените картофи се белят и намачкват. Моля ви, купете си прибор за мачкане на картофи!!! :D  Вилицата не беше най-удобното, но само това се намираше. Така. След това се добавят лука, натрошеното сиренце и едното яйце. Прибавят се и подправки на око и вкус, и този чудесен бъркоч се обърква хубаво, докато, както се казва, се получи хомогенна смес. Аз правих кюфтетата на фурна, по различни съображения (като липса на повече олио и кухня като цяло... :D ), затова тук настъпва момента да си включите фурната, за да загрее - на 180-200 градуса. След това чукваме другото яйчице в една купичка, за да топнем оформените вече кюфтета в него. В чинийка пък изсипвате малко галета, в която да овъргаляте кюфтаците след процедурата с яйцето. После нареждаме кюфтетата в намаслена тавичка и пъхаме във фурната. Пекат се, докато покафенеят леко.


Ето и какво извадих от печката:





Малко се напукаха, но предполагам е заради печенето и липсата на мазнина.
Може да ви изглеждат като камъчки, но това е само камуфлаж, за да не бъдат изядени бързо! :D

За днес толкова, а утре може и да ви зарадвам с още нещичко... ;)


П.С. Ето и нещо доста сладичко за десерт, нищо, че е за пиене. Само дето черешката му се потопи нейде в дълбините кафеени. :D


неделя, 4 декември 2011 г.

Вярвам в теб

Eric Clapton - Change The World


Казвам ти го с всеки ред,
казвам ти го с всяка дума.
Винаги съм вярвала във теб,
дори когато има нещо помежду ни.
Нямам сили да ти обяснявам
трябва да е ясно до сега.
Всичко съм ти опростила и забравям
лошото, с което ни дели света.
Пропастта не е така голяма,
времето ще заличи
всяка грешка, всяка рана,
която по телата ни личи.
Сенките на стари думи
ни преследват като враг.
Тегнат тежко помежду ни
и препъват ни със крак.
Ала знам, че ще останем
ще допишем този ред.
Казвам ти го с всяка дума -
винаги съм вярвала във теб.

петък, 2 декември 2011 г.

Чудеса?




Да вярвам, или да не вярвам...? Вечният въпрос. Бих казала вечният реторичен въпрос. Просто не съм от тези хора...
По Коледа ставали чудеса, а тя ужасно бързо наближава. Май и чудесата с нея... А уж не разчитам на тях. И без тях съм си добре.
Обаче кой не се радва на чудеса?! И като ти се падат... защо да не се възползваш? Това значи, че човек много е слушкал през изминалата година. Следователно може да си позволи да бъде непослушен няколко дни...
Втори декември е, а аз вече купувам подаръци. Ще бъде една чудна Коледа... :) И нарушавайки клишето да разчитаме на чудеса, мога да кажа - не разчитайте на чудеса, просто вярвайте в тях.  Това е по-добрият вариант. ;)