петък, 28 септември 2012 г.

Месец ли бе да го опишеш...

Един месец и 5 дни. А сякаш е минало повече време. Тарту е хубав град - жив, интересен, красив по своему. Чувствам се добре, комфортно ми е, като оставим това, че хранителният ми режим (ако въобще може да се нарече така) никакъв го няма, а покрай ученето, движението също изчезна. Ще се вземаме в ръце...





Да, за един месец ми се наложи и да уча, тъй като днес мина първия ми изпит. Да се надяваме успешно...  И никой не ми вярваше, че на втората седмица започнах да чета за изпит. То и аз не вярвах, но ми се наложи да го направя... :D



За един месец срещнах доста фалшиви приятелства. Всъщност, за да разбереш кое е истинско не ти трябва един месец... Трябва ти много малко. Човек винаги усеща вътрешния свят на 
хората около себе си. И понякога той въобще не съвпада с твоя...

За един месец намерих малко, но изключително стойностни хора. И вече не мога да си представя как ще ги оставя след 4 месеца... 





За един месец успях да се срещна с българка, живееща в Тарту. И срещата ни беше наистина случайна... Кой да предположи, че българка ще ме учи да танцувам салса в Естония... :)



За един месец успях да се изгубя в естонска гора, да прецапам през 2 блатА, да танцувам естонски танци, да пия квас (бирата си е по-хубава), да опитам литовска, латвийска, естонска храна, да видя много дъги и много красиви, розовеещи залези. Небето тук е прекрасно. Различно е.

За един месец успях да получа предложение за брак. Два пъти. :P

След 2 дни имам рожден ден. И някак вътрешно усещам, че този списък ще бъде допълнен... :P Очаквайте включване... ;)


сряда, 26 септември 2012 г.

Щастие



Всеки път си казваме едни и същи неща, въртим в главите си едни и същи мисли, поставяме си едни и същи спирачки. Дори и да си мислим, че постъпваме различно, винаги поемаме по почти същите пътища, които всъщност толкова отбягваме. Вършим точно обратното на това, което си казваме и прекрачваме собствените си забрани. С лека ръка. И правим същите грешки. Пак е хубаво, само че кой плаща сметката в края на вечерта? И дали не му излиза солено...?

Да си щастлив често означава да направиш някой друг нещастен. За съжаление... Странно е как "щастие" не е дума с еднакво за всички съдържание.

А ако упорито отказваш да получиш щастието, което ти дават, това какво означава...? Мазохист ли си? Или просто цениш повече щастието на другия, пред твоето...?

Какво казваш, когато направят най-милото нещо за теб, специално за теб...? Има ли правилни думи? Такива, които да изразят цялата благодарност, радост, щастие и в същото време - тъга, които изпитваш... Има ли?

И накрая... Кои сме всъщност? Възможно ли е всичко, което смяташ, че си, да е грешно? Усмивките ти през цялото време да са били просто много добра маска. Толкова добра, че ти самия дори си се заблудил... И да се окаже, че никога не преживяваш моментите с цяла душа, така както си мислиш, че правиш... И щастието ти всъщност винаги е било половинчато. Възможно ли е...?

Възможно ли е един човек да предизвика толкова много въпроси и да разклати до основи света, който познаваш, защото просто не знаеш как да си отговориш?



А отговорът всъщност е толкова прост...

събота, 15 септември 2012 г.

Борба

Трудно е да се бориш със себе си. Защото знаеш, че винаги ще надделееш. Въобще има ли човек две половини? Ангел и дявол... да му стоят на раменете? В края на краищата се изправяш срещу себе си, срещу собствените си налудничави идеи, мъгляви желания и... борбата наистина е безмилостно жестока.

И накрая кой излиза победител...?

неделя, 2 септември 2012 г.

По естонски [1]



Такаааа... Понеже обещах да ви пиша къде отивам и какво правя там, викам да го направя сега, докато имам муза (демек съм обърнала 2 бири), защото иначе явно не ми идва настроението за писане... :D

В Естония съм. По програма Еразъм ще уча за 5 месеца и ще си ходя. На кратко е това. :)
На широко... Още нямам кой знае какво да кажа, защото съм тук от седмица, но пък пообиколихме с колежката ми от България. Оказва се, че за сега сме единствените българки, което не е лошо, защото никой не ни разбира нищо, дори човек може да си псува спокойно... :D :X  Всъщност сме във втория по големина град, който е културен център на страната, а също така и студентски град, тъй като университета е доста голям. За момента сме като туристи - само обикаляме, или поне аз, ходим по купони и магазини... Утре всъщност е откриването на учебната година и ще трябва да се заемем с по-сериозни неща. :)  Ще живеем в общежитие, което е доста по-прилично от българските, а и си има кухня (нещо, което нашите никога няма да имат...). В апартамента сме с още 4 момичета - 2 италианки, една полякиня и една германка. Италианките вече ни научиха на техните псувни, а ние тях - на българските. Поне тях никой не може да ги разбере тук... :D  

Като цяло Естония не е толкова неприветлива, колкото хората си мислят. Да, вероятно ще стане студено след месец, но днес примерно беше 20 градуса и печеше слънчице. Страната е плоска като дъска и ни се похвалиха, че тяхната "планина" била 364-метров хълм... Казах им, че това не е планина. :D  Определено е много чисто, няма и един боклук на земята, няма бездомни животни никъде, тревата е окосена навсякъде. Има много паркове, достатъчно магазини, храната е на същите цени може да се каже. Хубаво е. :) За страна с население колкото наша София... ;)
Днес дори бях на обиколка до едно малко градче, в което боготворяха ягодите и навсякъде имаше статуи на ягоди. За момента не съм срещнала много естонци, с които да си говоря, просто е пълно със студенти от други страни, главно Германия и Полша, но Испания да кажем също не остана незабелязана... Ние пък мисля, че много се харесваме на всички, защото определено сме много общителни и не се притесняваме, а и изглеждаме интересно на фона на русите и синеоки поляци и германци. Дори полският ни приятел каза, че жените с кафяви очи в Полша били екзотични... :P 

За една седмица има много за разказване, но мисля, че няколко снимки ще свършат по-добра работа за сега... :)