понеделник, 16 юни 2014 г.

Съдба

Всеки получава това, което е заслужил. Така казват. Отнасял ли си се добре, добрина ще видиш. Бил ли си нетърпелив, и теб няма да чакат. Лъгал си... не се учудвай ако разбереш, че и теб са лъгали.
Отнесъл си се с безразличие...
Съдбата е кучка. И никога не ги ражда слепи. Колкото и бързо да те оправи.

неделя, 9 март 2014 г.

Живи легенди

2014 година, май месец, ден 17-ти, София. Реших да си направя подарък като сбъдна още една мечта, зародила се още в гимназията. Не познавам човек, който да не харесва поне една песен на Аеросмит. И сигурно не съм единствената, която си е мислила, че те никога няма да дойдат у нас на концерт. Е, и ние успяхме да се уредим най-после... Как да не отида да ги слушам?! Та това са истинските живи легенди.



събота, 8 март 2014 г.

Условие

Beyonce - Drunk In Love


Колега от университета ми честити празника. Говорим си и прескачаме от тема на тема, но скоро отново се връщаме на темата "мъже-жени". Той пита кое е най-важното нещо в мъжа според мен. Бъзика се и иска да ме предизвика. Само че вместо да изръся някоя простотия (защото с него спокойно мога да си го позволя), се замислям. Кое е най-важното...?

 - Най-важно е държанието му. Всичко друго се преживява.



неделя, 23 февруари 2014 г.

Белязаните


Един напълно неслучаен разговор онзи ден ме накара да се замисля за последствията. Тези, които и самите ние предизвикваме често без дори да осъзнаваме. Защото, когато нещо не ни докосва, а остава встрани от нас, не му обръщаме внимание. Защото чуждото нещастие не ни вълнува. Защото колкото и да искаме, не можем да съпреживяваме чуждата тъга, и в момента, в който приключим разговора, отново потъваме в собствените си терзания и мисли. А понякога самите ние сме и източника на чуждото нещастие...

 "Житейската мъдрост на старицата си личи по бръчките и, храбростта на пълководеца – по раните му. Всеки го краси онова, което го е белязало." 

Често ние сме "онова, което го е белязало", а не белязаните. И почти никога не се замисляме колко силно белязваме хората покрай себе си. Какво оставяме след себе си в момента, в който затръшнем вратата? И приятелите ни ни успокояват, че сме постъпили правилно, и че "ще го преживее". А всъщност променяме хората покрай нас из основи, оставяме белези, които никога няма да бъдат заличени, и които ще бележат животите им. Ще посеят страхове, които до тогава не са съществували, ще отворят врата на безразличието, в което се превръща най-голямата болка. 

За тези след нас остават въпросите. За тези след вас остават въпросите...

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Копнея


Какво правим, когато имаме нужда от любов? Какво правим, когато не я получаваме, въпреки че има от кого? Не я търсим, не сме си я поискали може би? А трябва ли да я искаме, да питаме за нея, да молим...? Не трябва ли да си я даваме без въпроси, без условия? Пък и да има условия, какви са? Ще ги изпълня! Кой ти казва... пък смееш ли да попиташ (дето се вика)...

Любовта се чувства и раздава, нищо друго. 

От кога копнежът за любов се превърна в просия?