петък, 30 декември 2011 г.

With us it's never off the table

Chase & Status Ft. Delilah -Time


Ииии ето - нещата винаги се обръщат. Ролите се обръщат - добрият става лош, жертвата става хищник. И те захапва на най-слабото място, когато не предполагаш. Учудващо е, че все още имаш такива слаби места, и най-вече, че те носят моето име. Всъщност за мен не е много учудващо... май ти беше учуденият. Нали казваш, че си надживял миналото. Е, не си. 


А това, че ти играя по свирката, е защото така искам. Че си манипулатор, всички го знаем... Но човек, решил да си тръгне, не можеш да го спреш. Аз просто не съм решавала такова нещо...




P.S. - Just so you know... with us... it's never off the table.

сряда, 28 декември 2011 г.

---

Elvis Presley - Are You Lonesome Tonight

Тъжно е. Няма по-отблъскващо нещо от това да видиш и усетиш безразличие. Нещата може би вече се променят, което би трябвало да ме радва като че ли... само дето ме натъжава. Може би идва края на една ера... Като се замисля, ако е така, отнема горе-долу толкова, колкото казват. Трудно е да приемеш, че някой не те обича, но е непоносимо да разбереш, че и ти си станал кух отвътре. Тогава какво следва...?                                          ... От 5 минути не мога да започна ново изречение. Може би просто нищо не следва...

Но това са само предположения. Може и да се заблуждавам.

вторник, 20 декември 2011 г.

Бисквитена торта за бисквитени чудовища

Justin Timberlake - My Love :)

Онзи ден уж щях да ви го пиша този пост, но не знам какво се случи вече... Тези дни много неща се случват и времето тече доста бързо. :)  Сега няма да ви напиша кой знае какво, просто онзи ден направих една бисквитена торта, защото ми се доправи и дояде. Купих бисквити "Закуска" - какаови и обикновени, за да има два цвята, нишесте на дядо ви Йоткер - ягода, и прясно мляко задължително (с вода не се получава вкусен крем, а и бисквитите е хубаво да се напоят малко с млекце... ;) ). Всичко останало общо взето си го пише на опаковката на нишестето, а реденето на бисквитите на дали ще е най-трудното нещо, което сте правили през живота си :D - бели бисквити -> крем -> кафяви бисквити... 
Накрая е по-вкусно ако споделите с още някого. ;)






Вечерта с Петя си направихме нещо като угощение и мисля, че и двете останахме доволни. :D




Мотото на студентската ни "кухня"...  :D

петък, 16 декември 2011 г.

Картофени кифтя (дето викаше баба ми)

Преди няколко дни една колежка обясняваше как правела картофените кюфтета и, че всъщност било много лесно. Та днес по едно време ми дойде музата и реших да пробвам да направя. Трябва да кажа, че това ми беше първи опит, тъй като вкъщи много рядко се готви точно това, а аз съответно не съм се сещала да си направя до сега в студентски условия. Та така... Да видим какво използвах:


4-5 средно големи картофа (толкова се побраха в тенджерката, и по-хубаво, че останаха много кюфтета... :X )


половин глава лук, нарязан ситно


сирене (150-200гр)


2 яйца


сол, черен пипер, чубрица


Аз сложих и пресен магданоз, защото в магазина имаше и реших да се възползвам. Той е за предпочитане. ;)


галета




Та значи, сварените картофи се белят и намачкват. Моля ви, купете си прибор за мачкане на картофи!!! :D  Вилицата не беше най-удобното, но само това се намираше. Така. След това се добавят лука, натрошеното сиренце и едното яйце. Прибавят се и подправки на око и вкус, и този чудесен бъркоч се обърква хубаво, докато, както се казва, се получи хомогенна смес. Аз правих кюфтетата на фурна, по различни съображения (като липса на повече олио и кухня като цяло... :D ), затова тук настъпва момента да си включите фурната, за да загрее - на 180-200 градуса. След това чукваме другото яйчице в една купичка, за да топнем оформените вече кюфтета в него. В чинийка пък изсипвате малко галета, в която да овъргаляте кюфтаците след процедурата с яйцето. После нареждаме кюфтетата в намаслена тавичка и пъхаме във фурната. Пекат се, докато покафенеят леко.


Ето и какво извадих от печката:





Малко се напукаха, но предполагам е заради печенето и липсата на мазнина.
Може да ви изглеждат като камъчки, но това е само камуфлаж, за да не бъдат изядени бързо! :D

За днес толкова, а утре може и да ви зарадвам с още нещичко... ;)


П.С. Ето и нещо доста сладичко за десерт, нищо, че е за пиене. Само дето черешката му се потопи нейде в дълбините кафеени. :D


неделя, 4 декември 2011 г.

Вярвам в теб

Eric Clapton - Change The World


Казвам ти го с всеки ред,
казвам ти го с всяка дума.
Винаги съм вярвала във теб,
дори когато има нещо помежду ни.
Нямам сили да ти обяснявам
трябва да е ясно до сега.
Всичко съм ти опростила и забравям
лошото, с което ни дели света.
Пропастта не е така голяма,
времето ще заличи
всяка грешка, всяка рана,
която по телата ни личи.
Сенките на стари думи
ни преследват като враг.
Тегнат тежко помежду ни
и препъват ни със крак.
Ала знам, че ще останем
ще допишем този ред.
Казвам ти го с всяка дума -
винаги съм вярвала във теб.

петък, 2 декември 2011 г.

Чудеса?




Да вярвам, или да не вярвам...? Вечният въпрос. Бих казала вечният реторичен въпрос. Просто не съм от тези хора...
По Коледа ставали чудеса, а тя ужасно бързо наближава. Май и чудесата с нея... А уж не разчитам на тях. И без тях съм си добре.
Обаче кой не се радва на чудеса?! И като ти се падат... защо да не се възползваш? Това значи, че човек много е слушкал през изминалата година. Следователно може да си позволи да бъде непослушен няколко дни...
Втори декември е, а аз вече купувам подаръци. Ще бъде една чудна Коледа... :) И нарушавайки клишето да разчитаме на чудеса, мога да кажа - не разчитайте на чудеса, просто вярвайте в тях.  Това е по-добрият вариант. ;)

сряда, 30 ноември 2011 г.

Белият ми ангел

Пусни преди да четеш... ;)

Белият ми ангел...
Всяка моя мисъл.
Ти ми даваш сили, 
когато губя смисъл.
Изтриваш ми сълзите, 
изпращаш ми тъгата.
Стоиш до късно с мен
и пазиш до вратата.
Разказваш вицове, 
за да се смея силно.
Запалваш свещи, 
отваряш ми бутилка вино...
А заспя ли във умора, 
завиваш ме с криле.
И сънувам, че в простора
летя, летя като дете.
После се събуждам със усмивка
и слънцето по себе си обличам.


Белият ми ангел...
Безкрайно много те обичам. :]



понеделник, 7 ноември 2011 г.

Беззаглавно


Все чета за желанието на хората да дават. И по-конкретно да дават част от себе си на някого... да дават любовта си, нежността си, грижите си на някого. Много самотни души искат да срещнат другарче, което да приеме цялата им любов, купищата им целувки и обръщението „мило“. И всъщност в този момент от живота си, те са готови да дадат всичко това на когото и да е, стига просто той да го приеме. Готови са да дадат „целия си свят“ на някого.
Чета и си мисля... колко познато ми звучи. Като че ли съм чувала тези неща някъде... преди известно време. А, да... вярно, чувала съм ги точно в своята глава. Преди точно една година същите мисли ме бяха обсебили и се лутаха из главата ми като дух, който има някаква несвършена работа сред живите. Мислех си колко много искам да дам света си на някого. Просто да го дам и да приключваме! Все някой щеше да го приеме, а аз щях да съм толкова щастлива... И наистина, дойде един ден, в който дадох света си, или поне част от него на някого. И какво да ви кажа... еми не беше това, което очаквах. И си го взех обратно.
Всъщност въобще не бях щастлива, по-скоро се почувствах нещастна. Че съм заблудила две хубави, очакващи очи, че съм излъгала сама себе си, и че така и не се научих...
От тогава вече знам, че не е важно какво искаш да дадеш – дали целия свят, дали едно късче хляб или прегръдка. Честно казано няма никакво значение. Излезе, че колкото и да давам, ако е за неправилния човек просто ще ми е все едно. И в един момент няма да виждам смисъл да го правя. А тези моменти настъпват много бързо при мен. А за човек, за когото давам душата си, дори и чорапите си да му оставя, ще си струва, защото ще ме направи щастлива.
Така че, няма смисъл да давате цялото си същество на някого, за когото всъщност въобще не ви пука, просто защото няма кой да ви гушка вечер. Изчакайте. Да легнеш до човека, когото обичаш не може да се сравни с нищо и определено си заслужава чакането, колкото и дълго да е то.


събота, 5 ноември 2011 г.

По три

The Weeknd - Trust Issues

Всеки има два живота -
един, във който е добре
и друг, във който да поплаче
когато всичко тръгне зле.

Всеки има две тела -
едно, което никому не дава
и друго дето силно пари
под пръстите на тоз, когото обожава.

И всеки има две сърца -
едно, което да обича
и друго, тънещо в тъга,
щом от него някой се отрича.

При мен обаче, всичко е по три.
Живот и тяло, даже и сърце...
Да ти напомням винаги, че ти
държиш последните във своите ръце.

петък, 4 ноември 2011 г.

Нирвана

The Weeknd - Lonely Star

Ти си моята илюзия, 
бягство от реалността.
Музата на моята поезия, 
празненство за мисълта.
Всеки допир е пробуждане, 
всяко "сбогом" - пустота.
Всеки поглед е възбуждане
на крехките ми сетива.
Думите са ни страдание, 
само устните са ни копнеж.
А неизказаното ни желание
е най-сладкия пълнеж.
С всяка глътка ме изпиваш, 
преоткриваш пак страстта.
Ти си моята илюзия, 
бягство от реалността...

сряда, 2 ноември 2011 г.

Нямам думи да те пиша...

The Weeknd - The Zone

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми е празна ниша,
безчувствено и вече онемяло.

Не ми продумва със години,
чудя се дали тупти.
Колко време трябва да отмине,
всичко за да преболи?

С него станахте комбина,
да ми отмъщавате навярно...
А аз превърнах се в пустиня,
брояща бавно времето коварно.

Всеки час е равен на година,
а годините са векове.
А аз очаквам в моята пустиня,
мисълта ми да те доведе...

Вече нямам думи да те пиша.
Листът е мъртвешки бял.
Сърцето ми дори не диша -
безчувствено и вече онемяло.

сряда, 26 октомври 2011 г.

Боже, доведи ме жив [1]


„Боже, доведи ме жив“, „бавни държавни железници“, или просто БДЖ. Няма българин, който да не знае какво се крие зад тази абревиатура (въпреки че преди месец май случайно попаднах и на такъв субект... О.о ). Сега, има хора, които много често се сблъскват с лукса да пътуваш в Български държавни железници, но има и такива, които са се качвали във влак 1-2 пъти, или въобще не са го правили. Е, главно към последните ще бъде насочено днешното ми излияние. Идеята не е да ви откажа да се качите на влак, нооо... и на дали ще ви навия. :D

Българските влакове могат да бъдат чудесно място за прекарване на няколко часа от ценния ви ден. Всъщност, опитът, който човек натрупва, пътувайки с влак на БДЖ, не може да бъде заменен с нищо!

Нека за пример да вземем пътуването от Велико Търново до Добрич – достатъчно продължително, за да почувствате комфорта и да видите лукса на БДЖ. Първо – трябва да сме запознати колко прекачвания и смени ни очакват по пътя. В случая – 3, в Горна Оряховица, Шумен и Повеляново (нищо, че в сайта пише друго). Такааа. Също така хубаво е да знаете, че понякога (10-20 пъти в месеца) линията Търново-Горна е в ремонт и просто „трябва да си фанеш маршрутка до Горна, девойче, няма как“. 
Но все пак, рано или късно потегляме. Дори сме в хубав влак, с прилично чисти седалки, с масички и автоматични врати (които хората винаги искат да затварят ръчно и се получава нещо като в приказката „Дядо и ряпа“). На мен, като на редовен пътник, не ми се е случвало да изпускам гара, но ако пътуваш за първи път в дадена посока и не си попитал коя по ред ти е гарата, или пък е тъмно като в рог, имаш голям шанс да я пропуснеш. Затова стоиш постоянно на тръни и оглеждаш всяка тревичка, че да не стане някой гаф. До тук всичко е добре.
Пристигаме в Шумен и правим смяна на влака. Честно казано, при вида на този, с който трябва да пътувам в следващия час и половина, сериозно се замислям дали да не си хвана багажа и да се прибера вкъщи - тъй или иначе сме спрели на шуменска земя... Все пак преодолявам това си желание и се качвам в електричката до Варна. Кафетата от сутринта обаче си казват своето и решавам да посетя тоалетната във влака, докато не сме тръгнали. При положение, че до този момент не бях се възползвала от този лукс, определено беше забавно. Влизайки в малката стаичка, те лъхват множество приятни аромати и се чудиш дали няма да свършиш и нещо друго, освен това, за което си отишъл... Решавам да затворя вратата. Да, обаче оглеждайки я, решавам, че ако я затворя един път, повече няма да мога да я отворя и вероятно ще остана заключена там, докато някой не чуе блъскането и виковете ми. Решавам, че няма да затварям вратата, а само ще я притворя. Тя обаче не е на същото мнение и се отваря постоянно. Явно ще трябва да я крепя с крак. Не ме питайте как се справих по-нататък. Просто ще ви кажа, че не беше лесно да крепиш вратата с крак, държейки кърпички в едната ръка, чантата си в другата, и опитвайки се да преценя кое е най-чистото място от седалката... :X На всичкото отгоре, на кошчето пред мен (да, имаше и кошче) беше застанала една миризливка и ме гледаше умно с малките си очички. Сигурна съм, че ми се смееше... :D

Точно тези влакове обаче, всъщност са ми най-милни, защото наистина можеш да видиш какво ли не. Спомням си едно пътуване в обратна посока, към Търново, където влязох в купе и седнах до един миризливец. В началото не разбрах кой от всички пътуващи ухае толкова приятно, но не след дълго ми станa ясно. През целия път си повтарях: „Той ще слезе на следващата гара. Той ще слезе скоро... Няма ли да слезеш скоро? По дяволите, кога ще слезеш?!“. Накрая човекът слезе в Шумен. Всички миризливци ли са от Шумен...?! Както и да е. Това не беше всичко. В момента, в който той излезе от купето, жената, седяща срещу него, си събу обувките и си опъна крачищата на седалката до мен. Ей това беше завършекът! Браво, лелче, евала!
Също така по стените на въпросните електрички се мъдрят надписи, на които пише, че може да се пренася ръчен багаж до 30 кг, но никой не казва може ли да пренасяш цяло дръвче примерно...
Също така, това е и единственото място, където може да умреш от студ и от жега в същото време. Парното не е пуснато, когато определено има нужда от него, и е пуснато, когато самият ти пътуваш по тениска. За радост самото то се намира под седалките и в един момент направо ти се подпалва... д-то.



Всичко това обаче беше засенчено от един чича, с когото пътувах преди няколко дни в едно купе. Хубаво, че не бях сама, а пътувах с още 2 жени, защото сигурно щях да полудея и да го заблъскам с чантите си... Явно чичата смяташе, че сме достатъчно добро вдъхновение за него, за да започне да си бърка в гащите съвсем без притеснение! Ей това надмина и най-смелите ми мечти... И после защо не мога да спя вечер...

Но да се върнем към пътуването... Скоро стигнахме до Повеляново и за малко да изпуснем гарата. Може би защото спряхме на километър от перона и не можах да видя надписа, или пък защото машинистът тооолкова бързаше да тръгне, че дори не разбра, че все още хората слизат. Между другото, на същата гара един път ми се наложи да скоча от влака тъкмо когато тръгваше. Явно им е практика да бързат...
В следващия влак нямаше изцепки, освен, че една женица много настояваше да ми разкаже за сина си, който се оженил за някаква от Пловдив, обаче тя била голяма вещица. Купили си апартамент, ама после нещо станало и решили да го продават. Жената похарчила половината пари и сега живеели у леля му на сина й. И... Стана ви ясно, че разбрах всичко за родата й до девето коляно. Почти заспах и сигурно щях да си изпусна гарата, ако не беше последна... :D
Иначе, на всяка гара или спирка един хубав женски глас известяваше, че ще спираме, и къде ще спираме. Това вече ми харесва и няма нужда да си държиш багажа, в случай, че трябва да слезеш за 5 секунди от влака (и това съм правила...).

Всъщност влаковете могат да бъдат много приятно място. Могат, но далеч не са. И въпреки че се смея на всичките си преживявания покрай пътуванията ми, наистина ми се иска нещата да бяха малко по-други. Честно казано, ако не бяха по-ниските цени, много хора нямаше да пътуват с БДЖ. Но пък кой може да устои на промоцията – пътуваш двойно повече време на същата цена?! В крайна сметка проблемът на нашите железници като че ли са хората. Странно нещо са хората... Хем искат, хем не пазят. Може и да се оправим някой ден. А до тогава – боже, доведи ме жив!

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

На разходка с лодка

В TBL блогът ми е сложен в раздел Поезия. Да, обаче често поезията остава на заден план, както в последно време се получава (муза, какво да я прави човек). Но при положение, че няма раздел Мешано и така става. :P Днес блогът ми ще стане още по-омешан, защото в последно време музата ми е свързана не с какво да е, а с готвене. Общо взето, само това го няма тук... :D И понеже тази вечер се изявих на готварския фронт, реших, че няма да е лошо да документирам "произведенията си". Това често е невъзможно, тъй като те бързо изчезват... :D :X   Та така... Започваме с нещо лесничко, което учудващо се получи много вкусно. Те моите рецепти ще бъдат все лесни де... :D Все пак е "студентска работа", пък и нямаме кухня в общежитията, така че... ;)

Ето ви и малко приятна музичка...  :]




Лодки от тиквички с ориз

Сега набързо ще преплуваме през морето от ориз с една, две (може и повече) лодки от тиквички. Продуктите, които ползвах специално тази вечер бяха:

- 1 голяма тиквичка (готвя само за себе си, но ако има много гладни ще трябват повече :P)
- ориз на око :D (при мен беше почти една чаена чаша, но това зависи и от тиквичките)
- една малка глава лук
- пресен магданоз
- 1 зеленчуково бульонче
- вода - колкото поеме ориза (по принцип е 1 към 3/ориз-вода/, но може и на око да се прецени /то при мен май всичко е на око... :D/)

Такааа... Първо си измиваме тиквичката, режем й двата края и я разполовяваме по дължинааааа. Издълбаваме двете половинки с лъжица (гледаме да не хвърчи много материал, защото ще ни трябва за плънката :D) и нарязваме вътрешността на по-дребничко. Отделно в удобен за вас съд (при мен беше тенджера с цветенца, сигурно мой набор) загрявате малко олио или зехтин, изсипвате наситнения лук, магданоза, вътрешността на тиквичката, а малко по-късно и ориза. Бъркаме, докато последният започне да става прозрачен. Може и да не го чакате много много, пак ще стане. :P  След това наливате водата, бъркате и гледате как си къкри спокойно :). Тогава слагаме бульончето и бъркаме пак. Когато водата изври опитайте оризчето и ако още хрупа приятно, налейте му още вода. Когато оризът вече е готов, махнете от огъня. Тук вече идва изключииииииително трудната част! :D Намазнявате с олио една тавичка, в която слагате да полегнат (започнах да говоря като Ути... :D :X) в моя случай двете лодчици, които пък преди това сте напълнили с оризовата плънка. Наливате един пръст вода в тавата и слагате да се пече на 180-200 градуса, докато ви се стори готово. Честно казано, имах чувството, че го пекох цяла вечност, но явно на тиквичката й е трябвало повече време. И воала! Имате си две вкусни лодки, а пък ако си имате и море от вино примерно, ще си е истинска разходка с лодка. :D Само дано успеете да се завърнете благополучно, че морето е опасно... :D :X

Ето и малко снимков материал, да подразним тези, които не са яли :D  :




И да не си забравите греблата, че всичко се случва... ;) :D

...

Щастлива съм. ... Имам измамното чувство, че не се движа. А всички други го правят. И нито едно от действията ми не значи нищо. А чуждите значат. Всичко.
Всъщност не е точно така. Въобще не е. Движа се на някъде. Може би просто не знам на къде. Толкова трудно ли беше да ме успокоиш? Реши, че не си заслужава да опитваш. Ок. Убедих се единствено в това, че сам, човек може да се успокои много по-добре, отколкото някой друг ще го направи. Ако въобще го направи... Или поне на мен ми се получава добре. Направо съм задобряла да се самоуспокоявам. Ако ви потрябва някой да ви потупа по рамото и да ви каже, че всичко ще е наред, обадете ми се. Много съм убедителна.




И объркана.

вторник, 18 октомври 2011 г.

Мълчание

Adele - Lovesong

Мълчанието днес ми е приятел.
Посрещна ме с усмивка сутринта.
И каза бързо, връхлетя ме:
"Хайде да мълчим срещу света!"

Присмях се, ала после се замислих -
защо пък да не помълча?
Едва ли някой ще поиска
да му говоря точно пък сега.

Подхванах кавалера под ръка
и тръгнахме сред хората сами.
А те не ме познаваха такава -
объркани отместваха очи.

Очакваха навярно да се смея,
да бъда на компанията им душа.
Ала вместо да ги поразсея,
решила бях да помълча...

Днес вън и вътре в мен е зима,
а въздухът натрапчиво горчи.
Заразно е мълчание да има
и повече, и повече ми се мълчи.

Сделка

Yiruma - Indigo

Аз съм от хората, които обичат нещата да се случват навреме - когато се каже, да се направи. Самата аз не закъснявам, стига това да зависи от мен. Не обичам и закъсняващи, нито подраняващи... Обичам, когато хората изпълняват това, което са обещали, когато снегът падне през декември, а не през октомври и... всъщност няма какво повече да говорим. Ставам днес, а навън - сняг! Какво е това побъркано време?! Кога сме сключили такава сделка - сняг на 18 октомври + студ + липса на шал и ръкавици (поне ботушите си взех...)?! Явно е едностранна сделка... благодаря за предварителното упражнение, но днес щях да го карам така или иначе, нямаше нужда да валиш! Явно определено не е трябвало да си купувам ботите, които си купих вчера, просто няма да ги обуя. Поне парното ни пуснаха...

Знаеш ли какво, време, щом ще процедираме така, ще поискам и още едно допълнение! Като ще има сняг, тогава искам и Коледа да е след 20 дена, а не след 2 месеца и половина! Чакам да си изпълниш задълженията!



В.Търново

събота, 15 октомври 2011 г.

People never leave

Rainy Mood...


People never leave. They just pretend to. They think they can change everything just by closing the door and going away, far away. And they just fool themselves it's best for them. Actually they think it's best for everyone. But who are they to know that?!
Honestly, it doesn't matter where you are. You can change everything around yourself - have a new haircut, buy new clothes, find a new job... But what's inside of you... is what you can't change with one closed door, or with a thousand miles. That's what you can't understand. And it actually shows that you haven't changed a bit... :)



вторник, 11 октомври 2011 г.

21

Тангра - Богатство :]


Датата е 01.10.2011, а годините вече са 21. Много единици се събраха... :P
И докато преди 2 години този ден остана непразнуван, поради простата причина, че не познавах никого в Търново, а бях и далеч от Шумен, тази година нещата наистина бяха запомнящи се. За което мога да благодаря, както първо на майка ми и баща ми, че съм се появила :P, така и на шматките, които направиха празника ми голям купон. :] Благодаря ви, вие сте моето богатство! :P


С  тати :P

И Харисън Форд дори ми е зяпнал тортата! :D

И пак с Хари... :D


С Дидка :P


Празничните ледчета! (Приликите с реални хора или... органи са напълно случайни! :D )




Търново бъртдей-общежитие парти! :P



Гостите! :P





Първата бутилка вино. Майсторът го дава ларж и позира, докато се мъчи с тирбушона. :D


Втората бутилка също е оценена... :D


И домашен чийзкейк за десерт! :P


И той беше високо оценен... :D


И бирата - подарък от съседите в другата стая, с които се запознахме. Общежитията са много приятно място за запознанства... :D



И Мара-общата... :D


Мисля, че поставихме добро начало на семестъра. Дано да ми върви до края така - на хубави вечери, с добри приятели и със семейството, много смях и танци! :)

вторник, 27 септември 2011 г.

Ей така, за разнообразие


Доста спорове на тема „Жената или мъжът трябва да направи първата крачка“ съм слушала. Всъщност няма една истина по този въпрос, просто защото някои обичат да правят първата крачка, вместо да чакат друг да я направи. Аз съм на мнение, че в някои ситуации доста по-лесно е просто да дадеш напред, дори с риск да настъпиш другия (ако е много заспал...), но в други е по-добре да се запреш в крачките. Всъщност, не съм от момичетата, които чакат мъжът да направи първата крачка. Те понякога не знаят къде се намират, камо ли да вървят на някъде... А ако аз съм сигурна в това, което искам... защо не?


Само че било хубаво някой друг да поеме инициативата, ей така, за разнообразие... ;) Не аз да говоря, защото ти мълчиш като пукал. Не аз да питам и да ти вадя думите с ченгел. Не аз да се шегувам, а ти да се хилиш като идиот и толкова. Можело да има и друг начин. Като един непринуден разговор между напълно непознати, рано сутрин – еднакво лошо време за един махмурлия и за един човек, станал в четири и половина сутринта. Без имена и телефони. Просто един разговор и нищо друго. А ми усмихна деня, ей така, за разнообразие. :)

събота, 24 септември 2011 г.

Автомобилни страсти 2011

Вчера и днес в Шумен се проведе  рали "Стари столици" за 42 път. Всяка година го гледаме, не пропуснахме и тази. Вчера състезателите караха в околностите на града (на Детелината), а днес - горе на платото. Има хора, които се стичат от други градове, за да гледат - опъват палатки сред горите и нощуват там. Все пак и ние успяхме да си намерим местенце, за да погледаме... ;)




1-ви ден:

















2-ри ден:







Проверка на терена, преди да пуснат състезателите.









Заслужава си да се види и на живо. Който се интересува за в бъдеще, може да посети http://www.rallystaristolici.com/ .  ;)