вторник, 30 октомври 2012 г.

Горчиво

Snow Patrol - Chasing Cars

Тя отново се замисли...  И като че ли не само чаят й се стори горчив. От няколко дни много мислеше, прехвърляше през главата си случилото се и това, което я очакваше. Какво искаше? Въпросът, който винаги задаваше на другите, за да им подскаже, че отговорите на повечето житейски въпроси всъщност са много лесни и прости. Но зададеше ли въпроса на себе си, всичко изглеждаше много по-различно... сложно.

Отдавна беше направила плановете си и беше предвидила това, което всъщност зависеше от нея. Има обаче една приказка - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. В този момент той сигурно се превиваше от смях, защото тя беше готова да запрати всичките си планове по дяволите. Само как й се искаше...

Често ни се казва, че не живеем в настоящето, а се блъскаме все между миналото и бъдещето, търсейки нещо... нещо я изгубено, я ненамерено. Вероятно е така, на нея все й се случваше да гледа в миналото. Сега пък студеният февруарски вятър духаше право в лицето й, а тя уплашено стискаше очи, за да не срещне неговите. Защото винаги преживяваше събитията преди да са се случили. И затова не само чаят й беше горчив...

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Жертва

Benny - Cada Manana

"Хората просто се влюбват в теб."


Това комплимент ли е...? Защото понякога не виждам положителната страна... Да обичаш предполага по-малко отговорност. Да бъдеш обект на нечия любов - точно обратното.

И винаги съм се чудила защо хората търсят вечна любов... Това е едно вечно задължение с все повече и повече отговорности, появяващи се с течение на времето. Просто винаги предпочитаме да сме длъжници. Да получаваме, знаейки, че трябва да върнем обратно това, което ни се дава, понякога дори и в по-големи размери. Харесва ни да сме жертви. Пък било то и на самите себе си. Защото решението е само и единствено наше.

сряда, 3 октомври 2012 г.

По естонски [22]

Maroon 5 - One more night

Айде, чукнах 22. По естонски. И по студентски. Въпреки че ако видите колко алкохол остана... Бедни студенти, а?!  :P  Тук студентите явно са свикнали да си носят алкохол по рождените дни и сега имам пиячка за още един купон...


И само в България ли подаряваме нечетен брой цветя за здраве? Или просто са ме набелязали... :X 
Подариха ми игра, включваща пиене, естествено, само че за такава, прекалено много трябва да се мисли... :D Накрая зарязахме половината от правилата...


И баницата се хареса... Все пак трябваше да има нещо българско. ;)




И все пак, дори и в компанията на още едно българче :), дори и с баница, дори и с маааалко чалга :D, пак ми липсваше нещо. Много български усмивки, много български танци и... малко домашна ракийка, разбира се... :D :)


Но определено мога да се нарека щастливка, защото толкова много хора се сетиха за мен, изненадаха ме и направиха деня ми по-хубав. За което им благодаря от сърце! :))))

От мама :))


Дори и далече
аз пак те обичам,
броя часовете, със времето тичам.
Дори да те няма
аз пак те обичам
мое пораснало, красиво момиче.

На 5, на 15, на 22...
за мен си оставаш все още дете -
едно малко момиченце
с коса от коприна, с големи очи,
едно нежно създание
с много мечти!

Дори и далече
не спирай, бори се -
препятствия няма
щом с дух и добри сме...
Дори да го няма,
дори и далече,
дори и порасло детето,
остава завинаги там -
на мама в сърцето!





И нещо специално от Петя... Бубо 3!  :D




Да не пропуснете папийонката! ;)