сряда, 26 октомври 2011 г.

Боже, доведи ме жив [1]


„Боже, доведи ме жив“, „бавни държавни железници“, или просто БДЖ. Няма българин, който да не знае какво се крие зад тази абревиатура (въпреки че преди месец май случайно попаднах и на такъв субект... О.о ). Сега, има хора, които много често се сблъскват с лукса да пътуваш в Български държавни железници, но има и такива, които са се качвали във влак 1-2 пъти, или въобще не са го правили. Е, главно към последните ще бъде насочено днешното ми излияние. Идеята не е да ви откажа да се качите на влак, нооо... и на дали ще ви навия. :D

Българските влакове могат да бъдат чудесно място за прекарване на няколко часа от ценния ви ден. Всъщност, опитът, който човек натрупва, пътувайки с влак на БДЖ, не може да бъде заменен с нищо!

Нека за пример да вземем пътуването от Велико Търново до Добрич – достатъчно продължително, за да почувствате комфорта и да видите лукса на БДЖ. Първо – трябва да сме запознати колко прекачвания и смени ни очакват по пътя. В случая – 3, в Горна Оряховица, Шумен и Повеляново (нищо, че в сайта пише друго). Такааа. Също така хубаво е да знаете, че понякога (10-20 пъти в месеца) линията Търново-Горна е в ремонт и просто „трябва да си фанеш маршрутка до Горна, девойче, няма как“. 
Но все пак, рано или късно потегляме. Дори сме в хубав влак, с прилично чисти седалки, с масички и автоматични врати (които хората винаги искат да затварят ръчно и се получава нещо като в приказката „Дядо и ряпа“). На мен, като на редовен пътник, не ми се е случвало да изпускам гара, но ако пътуваш за първи път в дадена посока и не си попитал коя по ред ти е гарата, или пък е тъмно като в рог, имаш голям шанс да я пропуснеш. Затова стоиш постоянно на тръни и оглеждаш всяка тревичка, че да не стане някой гаф. До тук всичко е добре.
Пристигаме в Шумен и правим смяна на влака. Честно казано, при вида на този, с който трябва да пътувам в следващия час и половина, сериозно се замислям дали да не си хвана багажа и да се прибера вкъщи - тъй или иначе сме спрели на шуменска земя... Все пак преодолявам това си желание и се качвам в електричката до Варна. Кафетата от сутринта обаче си казват своето и решавам да посетя тоалетната във влака, докато не сме тръгнали. При положение, че до този момент не бях се възползвала от този лукс, определено беше забавно. Влизайки в малката стаичка, те лъхват множество приятни аромати и се чудиш дали няма да свършиш и нещо друго, освен това, за което си отишъл... Решавам да затворя вратата. Да, обаче оглеждайки я, решавам, че ако я затворя един път, повече няма да мога да я отворя и вероятно ще остана заключена там, докато някой не чуе блъскането и виковете ми. Решавам, че няма да затварям вратата, а само ще я притворя. Тя обаче не е на същото мнение и се отваря постоянно. Явно ще трябва да я крепя с крак. Не ме питайте как се справих по-нататък. Просто ще ви кажа, че не беше лесно да крепиш вратата с крак, държейки кърпички в едната ръка, чантата си в другата, и опитвайки се да преценя кое е най-чистото място от седалката... :X На всичкото отгоре, на кошчето пред мен (да, имаше и кошче) беше застанала една миризливка и ме гледаше умно с малките си очички. Сигурна съм, че ми се смееше... :D

Точно тези влакове обаче, всъщност са ми най-милни, защото наистина можеш да видиш какво ли не. Спомням си едно пътуване в обратна посока, към Търново, където влязох в купе и седнах до един миризливец. В началото не разбрах кой от всички пътуващи ухае толкова приятно, но не след дълго ми станa ясно. През целия път си повтарях: „Той ще слезе на следващата гара. Той ще слезе скоро... Няма ли да слезеш скоро? По дяволите, кога ще слезеш?!“. Накрая човекът слезе в Шумен. Всички миризливци ли са от Шумен...?! Както и да е. Това не беше всичко. В момента, в който той излезе от купето, жената, седяща срещу него, си събу обувките и си опъна крачищата на седалката до мен. Ей това беше завършекът! Браво, лелче, евала!
Също така по стените на въпросните електрички се мъдрят надписи, на които пише, че може да се пренася ръчен багаж до 30 кг, но никой не казва може ли да пренасяш цяло дръвче примерно...
Също така, това е и единственото място, където може да умреш от студ и от жега в същото време. Парното не е пуснато, когато определено има нужда от него, и е пуснато, когато самият ти пътуваш по тениска. За радост самото то се намира под седалките и в един момент направо ти се подпалва... д-то.



Всичко това обаче беше засенчено от един чича, с когото пътувах преди няколко дни в едно купе. Хубаво, че не бях сама, а пътувах с още 2 жени, защото сигурно щях да полудея и да го заблъскам с чантите си... Явно чичата смяташе, че сме достатъчно добро вдъхновение за него, за да започне да си бърка в гащите съвсем без притеснение! Ей това надмина и най-смелите ми мечти... И после защо не мога да спя вечер...

Но да се върнем към пътуването... Скоро стигнахме до Повеляново и за малко да изпуснем гарата. Може би защото спряхме на километър от перона и не можах да видя надписа, или пък защото машинистът тооолкова бързаше да тръгне, че дори не разбра, че все още хората слизат. Между другото, на същата гара един път ми се наложи да скоча от влака тъкмо когато тръгваше. Явно им е практика да бързат...
В следващия влак нямаше изцепки, освен, че една женица много настояваше да ми разкаже за сина си, който се оженил за някаква от Пловдив, обаче тя била голяма вещица. Купили си апартамент, ама после нещо станало и решили да го продават. Жената похарчила половината пари и сега живеели у леля му на сина й. И... Стана ви ясно, че разбрах всичко за родата й до девето коляно. Почти заспах и сигурно щях да си изпусна гарата, ако не беше последна... :D
Иначе, на всяка гара или спирка един хубав женски глас известяваше, че ще спираме, и къде ще спираме. Това вече ми харесва и няма нужда да си държиш багажа, в случай, че трябва да слезеш за 5 секунди от влака (и това съм правила...).

Всъщност влаковете могат да бъдат много приятно място. Могат, но далеч не са. И въпреки че се смея на всичките си преживявания покрай пътуванията ми, наистина ми се иска нещата да бяха малко по-други. Честно казано, ако не бяха по-ниските цени, много хора нямаше да пътуват с БДЖ. Но пък кой може да устои на промоцията – пътуваш двойно повече време на същата цена?! В крайна сметка проблемът на нашите железници като че ли са хората. Странно нещо са хората... Хем искат, хем не пазят. Може и да се оправим някой ден. А до тогава – боже, доведи ме жив!

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

На разходка с лодка

В TBL блогът ми е сложен в раздел Поезия. Да, обаче често поезията остава на заден план, както в последно време се получава (муза, какво да я прави човек). Но при положение, че няма раздел Мешано и така става. :P Днес блогът ми ще стане още по-омешан, защото в последно време музата ми е свързана не с какво да е, а с готвене. Общо взето, само това го няма тук... :D И понеже тази вечер се изявих на готварския фронт, реших, че няма да е лошо да документирам "произведенията си". Това често е невъзможно, тъй като те бързо изчезват... :D :X   Та така... Започваме с нещо лесничко, което учудващо се получи много вкусно. Те моите рецепти ще бъдат все лесни де... :D Все пак е "студентска работа", пък и нямаме кухня в общежитията, така че... ;)

Ето ви и малко приятна музичка...  :]




Лодки от тиквички с ориз

Сега набързо ще преплуваме през морето от ориз с една, две (може и повече) лодки от тиквички. Продуктите, които ползвах специално тази вечер бяха:

- 1 голяма тиквичка (готвя само за себе си, но ако има много гладни ще трябват повече :P)
- ориз на око :D (при мен беше почти една чаена чаша, но това зависи и от тиквичките)
- една малка глава лук
- пресен магданоз
- 1 зеленчуково бульонче
- вода - колкото поеме ориза (по принцип е 1 към 3/ориз-вода/, но може и на око да се прецени /то при мен май всичко е на око... :D/)

Такааа... Първо си измиваме тиквичката, режем й двата края и я разполовяваме по дължинааааа. Издълбаваме двете половинки с лъжица (гледаме да не хвърчи много материал, защото ще ни трябва за плънката :D) и нарязваме вътрешността на по-дребничко. Отделно в удобен за вас съд (при мен беше тенджера с цветенца, сигурно мой набор) загрявате малко олио или зехтин, изсипвате наситнения лук, магданоза, вътрешността на тиквичката, а малко по-късно и ориза. Бъркаме, докато последният започне да става прозрачен. Може и да не го чакате много много, пак ще стане. :P  След това наливате водата, бъркате и гледате как си къкри спокойно :). Тогава слагаме бульончето и бъркаме пак. Когато водата изври опитайте оризчето и ако още хрупа приятно, налейте му още вода. Когато оризът вече е готов, махнете от огъня. Тук вече идва изключииииииително трудната част! :D Намазнявате с олио една тавичка, в която слагате да полегнат (започнах да говоря като Ути... :D :X) в моя случай двете лодчици, които пък преди това сте напълнили с оризовата плънка. Наливате един пръст вода в тавата и слагате да се пече на 180-200 градуса, докато ви се стори готово. Честно казано, имах чувството, че го пекох цяла вечност, но явно на тиквичката й е трябвало повече време. И воала! Имате си две вкусни лодки, а пък ако си имате и море от вино примерно, ще си е истинска разходка с лодка. :D Само дано успеете да се завърнете благополучно, че морето е опасно... :D :X

Ето и малко снимков материал, да подразним тези, които не са яли :D  :




И да не си забравите греблата, че всичко се случва... ;) :D

...

Щастлива съм. ... Имам измамното чувство, че не се движа. А всички други го правят. И нито едно от действията ми не значи нищо. А чуждите значат. Всичко.
Всъщност не е точно така. Въобще не е. Движа се на някъде. Може би просто не знам на къде. Толкова трудно ли беше да ме успокоиш? Реши, че не си заслужава да опитваш. Ок. Убедих се единствено в това, че сам, човек може да се успокои много по-добре, отколкото някой друг ще го направи. Ако въобще го направи... Или поне на мен ми се получава добре. Направо съм задобряла да се самоуспокоявам. Ако ви потрябва някой да ви потупа по рамото и да ви каже, че всичко ще е наред, обадете ми се. Много съм убедителна.




И объркана.

вторник, 18 октомври 2011 г.

Мълчание

Adele - Lovesong

Мълчанието днес ми е приятел.
Посрещна ме с усмивка сутринта.
И каза бързо, връхлетя ме:
"Хайде да мълчим срещу света!"

Присмях се, ала после се замислих -
защо пък да не помълча?
Едва ли някой ще поиска
да му говоря точно пък сега.

Подхванах кавалера под ръка
и тръгнахме сред хората сами.
А те не ме познаваха такава -
объркани отместваха очи.

Очакваха навярно да се смея,
да бъда на компанията им душа.
Ала вместо да ги поразсея,
решила бях да помълча...

Днес вън и вътре в мен е зима,
а въздухът натрапчиво горчи.
Заразно е мълчание да има
и повече, и повече ми се мълчи.

Сделка

Yiruma - Indigo

Аз съм от хората, които обичат нещата да се случват навреме - когато се каже, да се направи. Самата аз не закъснявам, стига това да зависи от мен. Не обичам и закъсняващи, нито подраняващи... Обичам, когато хората изпълняват това, което са обещали, когато снегът падне през декември, а не през октомври и... всъщност няма какво повече да говорим. Ставам днес, а навън - сняг! Какво е това побъркано време?! Кога сме сключили такава сделка - сняг на 18 октомври + студ + липса на шал и ръкавици (поне ботушите си взех...)?! Явно е едностранна сделка... благодаря за предварителното упражнение, но днес щях да го карам така или иначе, нямаше нужда да валиш! Явно определено не е трябвало да си купувам ботите, които си купих вчера, просто няма да ги обуя. Поне парното ни пуснаха...

Знаеш ли какво, време, щом ще процедираме така, ще поискам и още едно допълнение! Като ще има сняг, тогава искам и Коледа да е след 20 дена, а не след 2 месеца и половина! Чакам да си изпълниш задълженията!



В.Търново

събота, 15 октомври 2011 г.

People never leave

Rainy Mood...


People never leave. They just pretend to. They think they can change everything just by closing the door and going away, far away. And they just fool themselves it's best for them. Actually they think it's best for everyone. But who are they to know that?!
Honestly, it doesn't matter where you are. You can change everything around yourself - have a new haircut, buy new clothes, find a new job... But what's inside of you... is what you can't change with one closed door, or with a thousand miles. That's what you can't understand. And it actually shows that you haven't changed a bit... :)



вторник, 11 октомври 2011 г.

21

Тангра - Богатство :]


Датата е 01.10.2011, а годините вече са 21. Много единици се събраха... :P
И докато преди 2 години този ден остана непразнуван, поради простата причина, че не познавах никого в Търново, а бях и далеч от Шумен, тази година нещата наистина бяха запомнящи се. За което мога да благодаря, както първо на майка ми и баща ми, че съм се появила :P, така и на шматките, които направиха празника ми голям купон. :] Благодаря ви, вие сте моето богатство! :P


С  тати :P

И Харисън Форд дори ми е зяпнал тортата! :D

И пак с Хари... :D


С Дидка :P


Празничните ледчета! (Приликите с реални хора или... органи са напълно случайни! :D )




Търново бъртдей-общежитие парти! :P



Гостите! :P





Първата бутилка вино. Майсторът го дава ларж и позира, докато се мъчи с тирбушона. :D


Втората бутилка също е оценена... :D


И домашен чийзкейк за десерт! :P


И той беше високо оценен... :D


И бирата - подарък от съседите в другата стая, с които се запознахме. Общежитията са много приятно място за запознанства... :D



И Мара-общата... :D


Мисля, че поставихме добро начало на семестъра. Дано да ми върви до края така - на хубави вечери, с добри приятели и със семейството, много смях и танци! :)