петък, 25 май 2012 г.

В сесия...




Отново вали. Когато вали започвам да мисля за странични неща, такива, които в момента не са ми належащи. Трябва да удължават дните до първия изпит с един, за всеки един дъждовен ден. Нечовешко е да учиш и когато има балове. Не ми пречат, не ги чувам, но постоянно мисля за тях. Или пък за себе си преди 3 години... И всееее повече не ми се учи. А кредиторът ще иска да му престирам на 3-ти и то точно, без недостатъци и отклонения. А пък аз все повече си мисля, че ще има да плащам много... солено ще ми излязат тея балове, а дори няма да облека рокля.
Покрай 24 май винаги се обаждат старите познати и приятели, съучениците. Някои го направиха, други не. Какво правиш, когато някой те е изритал от живота си без причина, а сега пожелае да се завърне, че и без обяснения, без "здравей", без нищо? Аз ще ви кажа. Теглиш му една майна, усмихваш се със злорадство и продължаваш да четеш за залозите и ипотеките по-надъхан от преди. Някои хора не заслужават да им се дават нови шансове. Просто не знаят какво да правят с тях, когато ги получат. Дано някой ги научи как се използват.
Странно е как понякога нямаш нужда от никого. Направо копнееш да останеш сам със себе си, да чуваш единствено своите мисли. А друг път неистово се нуждаеш от хора, от думи, от погледи... А понякога човек усеща странното желание да види хора, за които не се е сещал скоро, които не е виждал цяла вечност, и за които все по-малко мисли. Но искаш да видиш точно тях, никой друг. Може би е своеобразно докосване с миналото, или пък бягство от настоящето, от близкото бъдеще. Може би е носталгия... или пък просто усещаш липса... И докато си мислиш всичко това, тайничко се надяваш (дори не искаш да си го и помисляш, защото знаеш, че няма да се случи) на една малка изненада. :)

Ох, определено сесията е едно мудно и депресарско време, което не ражда почти нищо хубаво. Само седиш над учебниците и си мислиш за глупости, слушаш как навън крещят под дъжда и се чувстваш жалък. Какво невероятно време! :]

сряда, 23 май 2012 г.

Ти си бил


Andain - Beautiful Things


По шепота от твойте устни, 
по мислите, които ме опипват,
по допира на две тела, 
които срамежливо се опитват


да бъдат две, но във едно.
По слънцето, което вика, 
по почерка ти във писмо, 
по името ти върху плика...


По огромната луна навън, 
по лалетата в мойта стая, 
по единствения хубав сън, 
който съм сънувала ще зная, 


че ти си бил при мен, 
или пък съм била в рая.

петък, 18 май 2012 г.

Късче от вкъщи



Наистина е хубаво, когато се прибереш вкъщи. Този път особено почувствах предишното темпо... След крайно забързаните месеци, една седмица релакс не беше излишен. И го почувствах с цялото си тяло... отпуснах се (до колкото може да се отпусне студент преди тежка сесия). И наистина не ми се прибираше, не ми се връщаше към забързаното ежедневие, задачките, изникващи всяка минутка, изпитите, които ехидно ми се усмихват и ми махат, и непрекъснатия контакт с изкючително много хора (нямам нищо против хората, просто на човек му се приисква малко уединение понякога :) ).

Шуменски красоти... ;)


Вчера в детската градина... 


Мазньо   :D



Демонстративно ми е обърнал гръб... :D


Мамин убавец  :P

Домашно производство  ;)



Бубо 3   :D  (много ми бягаше, голем нервак... :X)

Варна - морето...

... сините вълни...

... вятъра в косите... (без голите жени :D)



И сега с нови сили трябва да премина някак през месец Юни и то невредима. А после... ще видите... ;)








неделя, 6 май 2012 г.

:]


Няколко добри приятели, гледка към красотите на Велико Търново, биричка за потушаване на страстите (или пък за разпалването им...) и огромна луна - като по поръчка за именния ми ден. Когато не очакваш, получаваш най-хубавите изненади. С усмивка на учудване установяваш, че все още има хора, които биха ги направили за теб. :]




Нищо, че приличам малко на зайче тук... :D (само ушите ми ги няма)

И най-милият подарък... :P



Най-хубавата вазичка, която съм имала до сега. :)

Вече в употреба :P



И вечерта нямаше да е пълна, ако не се бях прибрала, за да изляза отново... ;)



събота, 5 май 2012 г.

Гара

Автобусите явно играят важна роля в живота ми.

И когато поредният потегли в неизвестна или напълно известна посока, тогава разбираш... Разбираш дали нещо започва, приключва или просто продължава досегашния си ход. Ако търсите повратния момент, този е. Погледнете празната гара, а след това и заминаващия автобус...

Ако някога през живота си сте били тази празна гара... ще разберете.