Докато сезоните навън се сменят осъзнавам, че и тези в мен са се сменили... отдавна. Но не е лято все още... Есента съм заменила с пролет. И е чудесно! И всички вътрешни противоречия до сега явно са били просто предчувствие за настъпваща пролет...
Няма опадали като листа спомени, събиращи се по неизметените улици, няма сивота и тъга. А толкова дълго бе есен, че това да не чувстваш тъга ти се струва нещо нередно... Не, не, душа, просто дойде и твоята пролет... която така дълго чака. И сега има само мечти, красиви залези, мириз на трева, куп възможности и неописуемо желание да ги преследваш. И ще постигнеш това, което искаш, защото си го заслужила с годините, прекарани в есенна дрямка.
Сигурно си мислите, че тя иска да забрави есенните си дни. Всъщност не, предпочита да ги помни. Защото тази вечер едно момиче й напомни, че най-голямото наказание за един човек са самотата и забравата...
Та така, намирате се в моята пролет. А кой е сезонът при вас?
