"Житейската мъдрост на старицата си личи по бръчките и, храбростта на пълководеца – по раните му. Всеки го краси онова, което го е белязало."
Често ние сме "онова, което го е белязало", а не белязаните. И почти никога не се замисляме колко силно белязваме хората покрай себе си. Какво оставяме след себе си в момента, в който затръшнем вратата? И приятелите ни ни успокояват, че сме постъпили правилно, и че "ще го преживее". А всъщност променяме хората покрай нас из основи, оставяме белези, които никога няма да бъдат заличени, и които ще бележат животите им. Ще посеят страхове, които до тогава не са съществували, ще отворят врата на безразличието, в което се превръща най-голямата болка.
За тези след нас остават въпросите. За тези след вас остават въпросите...
