Хората имат най-различни желания. Но в един или друг момент от живота си всеки усеща, че се стреми към едно конкретно нещо - промяна. Чувстваш се заседнал, боксуващ на едно място, затлачен от много минало, много бъдеще и малко настояще в мислите. И си мислиш, че ти трябва нещо, което да те изкара от будната кома, трябва ти един ритник, един шамар, който да те върне в реалността и в същото време да ти подскаже кой е правилния път. И чакаш момента, в който колелото на живота ще се завърти и ще ти поднесе нещо ново. ... Когато човек иска нещо, в момент на силна амбиция, че понякога дори и инат, често не си дава сметка какво всъщност иска и какво би му коствала така желаната промяна. Защото едно получаваш, но друго даваш. Никога не може само да получаваме. И никога не си даваме сметка за този факт. И когато в един момент колелото се завърти и изгубиш познатите сенки покрай себе си... какво изпитваш? Страх? Несигурност? Облекчение...? Това ли е промяната, която си искал? Има ли вкуса, който си мислел, че ще има? А може би ти горчи...? Все едно си преминал по един от онези нестабилни въжени мостове, които се простират едва ли не в нищото. Няма да се спираме на това как си го преминал, фактът е, че си на другия край. И се чудиш... Да прережа ли въжетата? Все пак за какво ми е този мост, да ме свързва с нещо, което сега не ми е нужно, от което искам да избягам? Но пък... дали няма да се върна? А ако не ми хареса онова, което ме чака насреща? Ще се върна до тук, но моста няма да го има. Ще остане просто една пропаст, прекалено голяма, за да бъде преодоляна... И така завъртялото се колело не ни дава никакви отговори. То просто задава въпроси и толкова.
Всъщност човек през целия си живот се намира в едно положение между две точки. Стремящ се да достигне далечното-мечтано, но прекалено страхлив да остави познатото, което често го спъва по пътя. Винаги се люшкаш между две опции и всяка една от тях е прекалено рискована. И просто трябва да се запиташ...
Ще прережеш ли въжетата...?
