Отново вали. Когато вали започвам да мисля за странични неща, такива, които в момента не са ми належащи. Трябва да удължават дните до първия изпит с един, за всеки един дъждовен ден. Нечовешко е да учиш и когато има балове. Не ми пречат, не ги чувам, но постоянно мисля за тях. Или пък за себе си преди 3 години... И всееее повече не ми се учи. А кредиторът ще иска да му престирам на 3-ти и то точно, без недостатъци и отклонения. А пък аз все повече си мисля, че ще има да плащам много... солено ще ми излязат тея балове, а дори няма да облека рокля.
Покрай 24 май винаги се обаждат старите познати и приятели, съучениците. Някои го направиха, други не. Какво правиш, когато някой те е изритал от живота си без причина, а сега пожелае да се завърне, че и без обяснения, без "здравей", без нищо? Аз ще ви кажа. Теглиш му една майна, усмихваш се със злорадство и продължаваш да четеш за залозите и ипотеките по-надъхан от преди. Някои хора не заслужават да им се дават нови шансове. Просто не знаят какво да правят с тях, когато ги получат. Дано някой ги научи как се използват.
Странно е как понякога нямаш нужда от никого. Направо копнееш да останеш сам със себе си, да чуваш единствено своите мисли. А друг път неистово се нуждаеш от хора, от думи, от погледи... А понякога човек усеща странното желание да види хора, за които не се е сещал скоро, които не е виждал цяла вечност, и за които все по-малко мисли. Но искаш да видиш точно тях, никой друг. Може би е своеобразно докосване с миналото, или пък бягство от настоящето, от близкото бъдеще. Може би е носталгия... или пък просто усещаш липса... И докато си мислиш всичко това, тайничко се надяваш (дори не искаш да си го и помисляш, защото знаеш, че няма да се случи) на една малка изненада. :)
Ох, определено сесията е едно мудно и депресарско време, което не ражда почти нищо хубаво. Само седиш над учебниците и си мислиш за глупости, слушаш как навън крещят под дъжда и се чувстваш жалък. Какво невероятно време! :]
