Горчиво

Snow Patrol - Chasing Cars

Тя отново се замисли...  И като че ли не само чаят й се стори горчив. От няколко дни много мислеше, прехвърляше през главата си случилото се и това, което я очакваше. Какво искаше? Въпросът, който винаги задаваше на другите, за да им подскаже, че отговорите на повечето житейски въпроси всъщност са много лесни и прости. Но зададеше ли въпроса на себе си, всичко изглеждаше много по-различно... сложно.

Отдавна беше направила плановете си и беше предвидила това, което всъщност зависеше от нея. Има обаче една приказка - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. В този момент той сигурно се превиваше от смях, защото тя беше готова да запрати всичките си планове по дяволите. Само как й се искаше...

Често ни се казва, че не живеем в настоящето, а се блъскаме все между миналото и бъдещето, търсейки нещо... нещо я изгубено, я ненамерено. Вероятно е така, на нея все й се случваше да гледа в миналото. Сега пък студеният февруарски вятър духаше право в лицето й, а тя уплашено стискаше очи, за да не срещне неговите. Защото винаги преживяваше събитията преди да са се случили. И затова не само чаят й беше горчив...

Posted in: Неопределено лични