Всички имаме по нещичко, което ни липсва. Устроени сме така, че спираме да мислим за липсата, едва когато сме я преживели напълно, или пък отново сме се върнали към нещото, което не ни дава мира. И те така... Кое е по-правилно? Да се опитваме да преживеем и да забравим, или да се завърнем към това, което ни е правило щастливи...
Отговор не чакам, въпреки че ми се ще да имаше един универсален... :) Ако пък някой е открил такъв, да свирка. ;)
1 коментара:
Като че ли наистина е строго индивидуално...За всяка ситуация, за всеки човек, за всяко нещо...
Публикуване на коментар