В началото бе... куфарът

Никога не знаеш колко багаж имаш, докато не започнеш да го подреждаш в куфара... и тогава разбираш хората от филмите, които скачат върху куфарите, за да ги затворят. Уж нямаше какво толкова да слагам, а сега... прелива ли прелива. И май и аз ще трябва да скачам отгоре... :X  
Да приготвяш багаж в 40-градусова жега не е най-приятното нещо, да знаете. И като погледна палтото, което стои на леглото ми, се припотявам още 5-6 пъти (whew). Направо нямам търпение да смъкнем градусите с поне 10... Винаги съм знаела, че вирея по-добре на хлад и студ. Е, сега ще видим дали наистина е така, защото ме очаква як студ в следващите няколко месеца. Дано да има кой да ме изчуква. От леда де... :P
Все си мисля, че забравям нещо, въпреки че май всичко, което може да се вземе от нас е взето... то ако хвана още нещо вечеее... няма да можем да излетим от летището. Преди седмица куфара беше само 15 кила, но сега някак леееееко се съмнявам, че е под 20... :P  


Прекъснаха ме, но пък успях да изтегля куфара... закова на 20 кг. Молете се кантарът да е верен, иначе ще има цирк на летището... :P   Иии скоро ще ви покажа на къде съм се запътила... :)

Read More

Някъде между гарите

Влакът потегля... ще се видим отново след 5 месеца. В транс съм, дори и сега, докато пиша. Мислех, че скоро няма да ми се случи... Седя на място до прозореца и гледам навън, само че нищо не виждам. Слушалките са в ушите ми, но сигурно и другите чуват какво слушам. Мисля си...  Всъщност ако трябва да напиша това, за което си мисля сигурно ще излезе нещо съвсем безсмислено, неразбираемо. Всичко в главата ми се блъска. Гара. Преглеждам - "няма нови съобщения". Пускам песента отначало. Шоколадът в сака ми сигурно се е разтопил съвсем. А не беше предвидено да го вземам... През целия път ръката ми се показва през прозореца, за да се сблъска този път с топлия, тежък дневен въздух. Нощният хладен вятър, развяващ косата ми във всички посоки, остана някъде зад мен... Дали не минахме още една гара...? Отдалечавам ли се, или се приближавам? Ще попитате от какво и до какво... Ми и аз не знам. От едно се отдалечавам, до друго се приближавам... нали все така се получава? Да, винаги така се получава... Дясната ми ръка се носи във въздуха. А лявата търси дясна... Преглеждам - "1 ново съобщение". Следваща песен. А косата ми мирише на липи...
Изтръгвам слушалките от ушите си и ги прибирам в чантата. За малко да изпусна гарата...
Влакът пристигна... ще се видим чак след 5 месеца. А музиката продължава да се чува тихичко от чантата ми...

Read More

...

Snow Patrol - Chasing Cars

Все едно съм застанала пред море... Днес ме залива цялата с огромните си вълни, тегли ме с мощните си ръце навътре, към себе си. А утре ще се прибере някъде там и дори и да искам, няма да мога да го докосна. Вълните му ще бягат назад, не напред...

Read More

Тест

Мисля си... Ще е интересно да се видим сега. Колко време мина? Вече дори не го броя. Доста неща не ги броя вече, не ги помня, не ги мисля... Определено ще бъде различно. Срещите с хора, които са ти скъпи винаги са изпълнени с много вълнение. И тази няма да направи изключение. Само че чувството ще е маааалко по-различно от преди... Защото наистина го чувствам различно, в добрия смисъл. Странно е усещането да се освободиш от някого, да се изкопчиш... особено ако си се борил неимоверно дълго, за да го постигнеш. И сега, когато чувствам с цялото си същество, че вече съм се изтръгнала от теб, че нямам нужда да те виждам, че нямам нужда да те чувам, и че просто ми е достатъчно да знам, че си добре, отново нещо ме дърпа към теб... Този път вече, за да видя какво ще е по този начин. И да си докажа, че всичко вече е различно за мен, защото е важно да го видя, не само да го усетя. В един момент трябва да се сблъскаш с това, от което бягаш, за да разбереш дали въобще още ти пука за него... или просто бягаш напразно.
Определено не бягам. Въпросът е да не побегна отново...

Read More