Мисля си... Ще е интересно да се видим сега. Колко време мина? Вече дори не го броя. Доста неща не ги броя вече, не ги помня, не ги мисля... Определено ще бъде различно. Срещите с хора, които са ти скъпи винаги са изпълнени с много вълнение. И тази няма да направи изключение. Само че чувството ще е маааалко по-различно от преди... Защото наистина го чувствам различно, в добрия смисъл. Странно е усещането да се освободиш от някого, да се изкопчиш... особено ако си се борил неимоверно дълго, за да го постигнеш. И сега, когато чувствам с цялото си същество, че вече съм се изтръгнала от теб, че нямам нужда да те виждам, че нямам нужда да те чувам, и че просто ми е достатъчно да знам, че си добре, отново нещо ме дърпа към теб... Този път вече, за да видя какво ще е по този начин. И да си докажа, че всичко вече е различно за мен, защото е важно да го видя, не само да го усетя. В един момент трябва да се сблъскаш с това, от което бягаш, за да разбереш дали въобще още ти пука за него... или просто бягаш напразно.
Определено не бягам. Въпросът е да не побегна отново...
1 коментара:
Времето минава така неусетно, Идеята за този тест доста ми допада, поздравления.
Публикуване на коментар