Влакът потегля... ще се видим отново след 5 месеца. В транс съм, дори и сега, докато пиша. Мислех, че скоро няма да ми се случи... Седя на място до прозореца и гледам навън, само че нищо не виждам. Слушалките са в ушите ми, но сигурно и другите чуват какво слушам. Мисля си... Всъщност ако трябва да напиша това, за което си мисля сигурно ще излезе нещо съвсем безсмислено, неразбираемо. Всичко в главата ми се блъска. Гара. Преглеждам - "няма нови съобщения". Пускам песента отначало. Шоколадът в сака ми сигурно се е разтопил съвсем. А не беше предвидено да го вземам... През целия път ръката ми се показва през прозореца, за да се сблъска този път с топлия, тежък дневен въздух. Нощният хладен вятър, развяващ косата ми във всички посоки, остана някъде зад мен... Дали не минахме още една гара...? Отдалечавам ли се, или се приближавам? Ще попитате от какво и до какво... Ми и аз не знам. От едно се отдалечавам, до друго се приближавам... нали все така се получава? Да, винаги така се получава... Дясната ми ръка се носи във въздуха. А лявата търси дясна... Преглеждам - "1 ново съобщение". Следваща песен. А косата ми мирише на липи...
Изтръгвам слушалките от ушите си и ги прибирам в чантата. За малко да изпусна гарата...
Влакът пристигна... ще се видим чак след 5 месеца. А музиката продължава да се чува тихичко от чантата ми...
петък, 24 август 2012 г.
Някъде между гарите
0 коментара:
Публикуване на коментар