Един месец и 5 дни. А сякаш е минало повече време. Тарту е хубав град - жив, интересен, красив по своему. Чувствам се добре, комфортно ми е, като оставим това, че хранителният ми режим (ако въобще може да се нарече така) никакъв го няма, а покрай ученето, движението също изчезна. Ще се вземаме в ръце...
Да, за един месец ми се наложи и да уча, тъй като днес мина първия ми изпит. Да се надяваме успешно... И никой не ми вярваше, че на втората седмица започнах да чета за изпит. То и аз не вярвах, но ми се наложи да го направя... :D
За един месец срещнах доста фалшиви приятелства. Всъщност, за да разбереш кое е истинско не ти трябва един месец... Трябва ти много малко. Човек винаги усеща вътрешния свят на
хората около себе си. И понякога той въобще не съвпада с твоя...
За един месец намерих малко, но изключително стойностни хора. И вече не мога да си представя как ще ги оставя след 4 месеца...
За един месец успях да се срещна с българка, живееща в Тарту. И срещата ни беше наистина случайна... Кой да предположи, че българка ще ме учи да танцувам салса в Естония... :)
За един месец успях да се изгубя в естонска гора, да прецапам през 2 блатА, да танцувам естонски танци, да пия квас (бирата си е по-хубава), да опитам литовска, латвийска, естонска храна, да видя много дъги и много красиви, розовеещи залези. Небето тук е прекрасно. Различно е.
За един месец успях да получа предложение за брак. Два пъти. :P
След 2 дни имам рожден ден. И някак вътрешно усещам, че този списък ще бъде допълнен... :P Очаквайте включване... ;)
0 коментара:
Публикуване на коментар