Всеки път си казваме едни и същи неща, въртим в главите си едни и същи мисли, поставяме си едни и същи спирачки. Дори и да си мислим, че постъпваме различно, винаги поемаме по почти същите пътища, които всъщност толкова отбягваме. Вършим точно обратното на това, което си казваме и прекрачваме собствените си забрани. С лека ръка. И правим същите грешки. Пак е хубаво, само че кой плаща сметката в края на вечерта? И дали не му излиза солено...?
Да си щастлив често означава да направиш някой друг нещастен. За съжаление... Странно е как "щастие" не е дума с еднакво за всички съдържание.
А ако упорито отказваш да получиш щастието, което ти дават, това какво означава...? Мазохист ли си? Или просто цениш повече щастието на другия, пред твоето...?
Какво казваш, когато направят най-милото нещо за теб, специално за теб...? Има ли правилни думи? Такива, които да изразят цялата благодарност, радост, щастие и в същото време - тъга, които изпитваш... Има ли?
И накрая... Кои сме всъщност? Възможно ли е всичко, което смяташ, че си, да е грешно? Усмивките ти през цялото време да са били просто много добра маска. Толкова добра, че ти самия дори си се заблудил... И да се окаже, че никога не преживяваш моментите с цяла душа, така както си мислиш, че правиш... И щастието ти всъщност винаги е било половинчато. Възможно ли е...?
Възможно ли е един човек да предизвика толкова много въпроси и да разклати до основи света, който познаваш, защото просто не знаеш как да си отговориш?
А отговорът всъщност е толкова прост...
1 коментара:
=)
Публикуване на коментар