Не знам как да определя чувството, което получаваш, разбирайки колко зависим всъщност си. От някого. От някого, когото всъщност доста добре ти се отдава да игнорираш.
Слушам музика, а снимката от профила ти ме гледа от горния десен ъгъл на сайта. Забавно е как един бъг може да ми докара сърцебиене. Снимката изчезна и изведнъж чувството, което няколко месеца потисках се завърна. Колко малко ни трябва, за да се почувстваме силни... А също толкова - да се почувстваме слаби и сами.
0 коментара:
Публикуване на коментар