петък, 12 април 2013 г.

Нов прочит на старата история

Може би сте забелязали, че най-четеният текст в този блог е "Човек обича само веднъж". Никога не съм си мислила, че това е нещото, което най-много тревожи хората. Но явно е. И всъщност мога да напиша много за това, че реално погледнато няма нищо по-нормално от това хората да си задават въпроса - Ще намеря ли въобще някога човек, с когото да споделя живота си? Обаче не просто ей така, защото трябва, ами истински... за когото да нямаш съмнение, че да, той е! И мълчанието ви не отеква като вик в огромна зала. И това, че ще ядете филии с маргарин или супа само с картофи и фиде не притеснява нито един от двамата. И това ще е най-сладката ви вечеря. Да не забравяме и разтворимото Sunny лимон...
И не те е страх да кажеш каквото и да е. И когато и да се обадиш, ще е насреща. Всъщност той ще е там и без да се обадиш, ще почука на вратата ти, за да провери как си. И ще те прегръща. И ще дойде първо при теб, когато е зле. Първо при теб.
Отплеснах се...



 Някой някъде беше казал, че е по-добре сам, отколкото в лоша компания. Но фактът е, че дори и най-асоциалният човек рано или късно се замисля и в него се загнездва непреодолимия страх да не остане сам. От тук и желанието да срещнем някой специален човек, когото да завържем за някоя палма на безлюдния си остров и така да си живуркаме щастливо. Че дори може и да си вземем маймуна, ако е съгласен (ма той нали е вързан, кой го пита...).
Та всъщност идеята на този така интересен пост беше да ви каже, че човек не обича само веднъж, или по-скоро не се влюбва само веднъж. Кратко, точно и ясно. И всъщност въпросът не е дали човек се влюбва само веднъж, а колко пъти може да го прави... Това, драги мои, е по-интересният въпрос, на който не знам дали някой може да даде отговор. :) Разбира се, тук ще има такива, които ще искат да ме оборят, че не съм права, както такива имаше и в най-четеният тук пост. Не си правете труда, смисъл няма. Както е казано, няма една истина. А и истините, които човек има сам за себе си, също се променят с времето. Нещо, което ревностно си защитавал до преди, сега смяташ за абсурдно. И бих казала, че това е най-нормалното нещо в нас... Поне е сигурен знак, че не стоим на едно място. Ако не друго...
И тъй де... влюбваме се, и то както казват - точно, когато не очакваш. Напук! Щото си си казал, че не е възможно. И няма нужда от години, за да разбереш какво се случва, дали е това, което си чакал и т.н. Достатъчен е само месец и толкова (дори по-малко, но човек е магаре и все иска да мине време, че да се убеди дали па не се заблуждава...). Не казвам, че е невъзможно човек да обича само един човек през живота си, напротив. Знам, че е възможно. Просто се замислих, че не е редно най-четеният текст тук всъщност да не отговаря на реалността. На моята реалност. Та просто исках да ви кажа - човек не се влюбва само веднъж. И още нещо... този факт все пак не го прави по-щастлив. Както казваше един мой полски приятел: "Shit happens, baybe...".


2 коментара:

А Той? Дали Той вече е обичал истински само веднъж в живота? И защо ме обземат съмнения, когато го видя замислен...за кого мисли...? Даа, ние жените сме винаги прекалено мнителни...

Знаете ли, в последно време срещам много хора, които не са се влюбвали дори и веднъж в живота си. И се замислям... кой всъщност ощетен? Аз ли? А иначе, че сме мнителни, мнителни сме. Но понякога е по-добре така.

Публикуване на коментар