Невъзможното

Нещата, които допреди смяташе за невъзможни сега преживяваш. С някой друг. Видя ли, че всичко е възможно... Няма да кажа "ако го искаш силно", защото логиката ме отвежда към това, което все още не искам да приема. За щастие имам чувството, че е било неизбежно и така или иначе нямаше какво да направя. Просто си заминах. И някой друг дойде, за да запълни празнотата след мен, както много се опитаха да я запълнят след теб. И май добре сме се справили... Вече не е същото. Нямах търпение да си заминеш... може би от страх да не развалим и това, което е останало. Не исках да те задържам там, където усещам, че не искаш да останеш. Ти ме остави да излетя, сега е мой ред... да те оставя.
Каза, че ще се върнеш... за да пътувате заедно. Видя ли, че е възможно...

Тъжно е, но явно така е трябвало да стане. Не знам и не искам и да знам дали е за по-добро. Понякога нещата просто се случват без причина и променят живота ти до неузнаваемост. Факт е, че и двамата признахме, че не сме хората, които бяхме преди 7 месеца. Аз го казах на теб, ти на мен... толкова ли сме се променили? И в крайна сметка си казвам, щом света ми може да се взриви за 2 месеца, всичко може да се случи за цели 7...

Posted in: Стихове