Of Monsters And Men - Dirty Paws
Докато новият ден още не е ограбил този, чувствам, че и аз трябва да отделя необходимото време и да си спомня нещо, което в последните няколко месеца усилено се мъчих да забравя - Естония. Всъщност не е точно така... исках да забравя друго, но то неизменно е свързано с това място, а ето как често загърбваме някои прекрасни места...
Та днес преди една година беше първия път, когато крака ми стъпи там. И си го спомних с умиление. И разбрах, че не мразя това място. И, че въпреки всичко, което се старах да забравя, все пак много ми липсват улиците на Тарту и студа на зимата му. Липсват ми пиянските вечери и готвенето, леда по тротоарите и моста над замръзналата река. Липсва ми пързалянето с шейни и ръкавиците с един пръст. И уроците по италиански, и фонтана, и голямото коледно дърво с картичките. И хората ми липсват. Дори и тези, които исках да забравя. Защото тогава бяха тези които исках да помня вечно.
0 коментара:
Публикуване на коментар