Тишина

Кога настъпва онзи момент...? Кога чашата прелива? Или усещаш, че всеки момент ще прелее... Нужна е една капка казват. Тук се изливат реки, а чашата не прелива. Да не би моята да е без дъно?! 
Била съм силна... В какво се измерва силата на човек? Ако е в търпение - да, сигурно са прави. Търпя като куче... от любов към стопанина си. Докато накрая не започна да усещам кръвта по раните си, за които ще е твърде късно да зараснат. 
Кога настъпва онзи момент, в който искаш да крещиш като луд, но единственото, което излиза от устата ти е просто въздишка? Кога настъпва момента, в който нямаш сила за друго, освен за мълчание (а и то ти коства усилия)? Кога думите се заместват от тишина? Дали моментът не настъпи...?

Read More

......

- Защо правиш всичко това за мен...?
- Честно казано не знам...
- Аз не го заслужавам.

- Така е. Ти не го заслужаваш, но аз го заслужавам... да се почувствам добре, разбираш ли?


Казват, че във всичко, което правим има поне капка егоизъм...

Read More

Първи стъпки

Да станеш и да продължиш да вървиш, след като са те съборили, понякога е като да се учиш да вървиш наново. Но докато вероятно не помним първите си стъпки, то тези ще запомним със сигурност...

Read More

Fireworks

Adele - I can't make you love me

Sometimes things end as fast as they start. Like fireworks on a big holiday. The most important holiday with the biggest fireworks... that's how it felt. It was beautiful, but sad. 
And after everything ends you have no other choice, but to live with the memory of it's beauty. Nothing more.

Read More

Question

How is a flower supposed to bloom through the weeds when nobody is taking care of it...?

Read More

Горчиво

Snow Patrol - Chasing Cars

Тя отново се замисли...  И като че ли не само чаят й се стори горчив. От няколко дни много мислеше, прехвърляше през главата си случилото се и това, което я очакваше. Какво искаше? Въпросът, който винаги задаваше на другите, за да им подскаже, че отговорите на повечето житейски въпроси всъщност са много лесни и прости. Но зададеше ли въпроса на себе си, всичко изглеждаше много по-различно... сложно.

Отдавна беше направила плановете си и беше предвидила това, което всъщност зависеше от нея. Има обаче една приказка - Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. В този момент той сигурно се превиваше от смях, защото тя беше готова да запрати всичките си планове по дяволите. Само как й се искаше...

Често ни се казва, че не живеем в настоящето, а се блъскаме все между миналото и бъдещето, търсейки нещо... нещо я изгубено, я ненамерено. Вероятно е така, на нея все й се случваше да гледа в миналото. Сега пък студеният февруарски вятър духаше право в лицето й, а тя уплашено стискаше очи, за да не срещне неговите. Защото винаги преживяваше събитията преди да са се случили. И затова не само чаят й беше горчив...

Read More