Отвикнах. От доста неща отвикнах.
Отвикнах да се тревожа, дори когато нямам основание. Отвикнах да плача, когато дори нямаше за какво. Отвикнах да измислям специални подаръци, от тези – по-специалните. И да ги правя сама отвикнах, сега ги купувам. Отвикнах да се ядосвам, когато някой закъснява, когато някой си губи времето в глупости и се мъчи да загуби и моето. Сега си губя времето и сама. Отвикнах да получавам рози и да ги суша на слънце. Отвикнах да ми се сърдят, че не излизам (е, почти). Отвикнах и да се сърдя... за какво ли не. Отвикнах да търся тревожно едно лице в тълпата. Отвикнах.
А ми харесваше...
2 коментара:
... но отвикна.
Наложи се. :)
Публикуване на коментар