вторник, 16 юли 2013 г.

Очакване

От няколко месеца вятърът беше утихнал. Животът й беше един хубав и лъскав сапунен балон, всичко вървеше гладко и нищо не я смущаваше. Нещата дори бяха повече от добре и тя имаше всичко, което й бе нужно - здраве, пари - не й трябваха много, приятели - винаги бяха до нея, удовлетворение от постигнатото и внимание... много внимание, с което не беше свикнала. Тя обаче знаеше, че колкото и слънчево да е времето в малкия й сапунен балон, то скоро това щеше да се промени, защото... просто защото така се случваше. И разбира се, беше права (интуицията й никога не я лъжеше). Но въпреки че очакваше завръщането на същия този вятър, тя все пак не можа да скрие учудването си, когато един ден усети все още лекия му полъх. И знаеше, че се задава буря...

Ами сега? Дали вихрите щяха да понесат сапуненото й балонче напред и нагоре, или щяха да го пръснат на множество пръски? Предстоеше й да разбере съвсем скоро. "И винаги идва в най-неподходящия момент..." - каза си тя. Но имаше ли въобще, когато ставаше дума за него, такова нещо като "подходящ момент"? Хм...



0 коментара:

Публикуване на коментар