Бисквитена торта за бисквитени чудовища

Justin Timberlake - My Love :)

Онзи ден уж щях да ви го пиша този пост, но не знам какво се случи вече... Тези дни много неща се случват и времето тече доста бързо. :)  Сега няма да ви напиша кой знае какво, просто онзи ден направих една бисквитена торта, защото ми се доправи и дояде. Купих бисквити "Закуска" - какаови и обикновени, за да има два цвята, нишесте на дядо ви Йоткер - ягода, и прясно мляко задължително (с вода не се получава вкусен крем, а и бисквитите е хубаво да се напоят малко с млекце... ;) ). Всичко останало общо взето си го пише на опаковката на нишестето, а реденето на бисквитите на дали ще е най-трудното нещо, което сте правили през живота си :D - бели бисквити -> крем -> кафяви бисквити... 
Накрая е по-вкусно ако споделите с още някого. ;)

Вечерта с Петя си направихме нещо като угощение и мисля, че и двете останахме доволни. :D

Мотото на студентската ни "кухня"...  :D

Read More

Картофени кифтя (дето викаше баба ми)

Преди няколко дни една колежка обясняваше как правела картофените кюфтета и, че всъщност било много лесно. Та днес по едно време ми дойде музата и реших да пробвам да направя. Трябва да кажа, че това ми беше първи опит, тъй като вкъщи много рядко се готви точно това, а аз съответно не съм се сещала да си направя до сега в студентски условия. Та така... Да видим какво използвах:


4-5 средно големи картофа (толкова се побраха в тенджерката, и по-хубаво, че останаха много кюфтета... :X )


половин глава лук, нарязан ситно


сирене (150-200гр)


2 яйца


сол, черен пипер, чубрица


Аз сложих и пресен магданоз, защото в магазина имаше и реших да се възползвам. Той е за предпочитане. ;)


галета




Та значи, сварените картофи се белят и намачкват. Моля ви, купете си прибор за мачкане на картофи!!! :D  Вилицата не беше най-удобното, но само това се намираше. Така. След това се добавят лука, натрошеното сиренце и едното яйце. Прибавят се и подправки на око и вкус, и този чудесен бъркоч се обърква хубаво, докато, както се казва, се получи хомогенна смес. Аз правих кюфтетата на фурна, по различни съображения (като липса на повече олио и кухня като цяло... :D ), затова тук настъпва момента да си включите фурната, за да загрее - на 180-200 градуса. След това чукваме другото яйчице в една купичка, за да топнем оформените вече кюфтета в него. В чинийка пък изсипвате малко галета, в която да овъргаляте кюфтаците след процедурата с яйцето. После нареждаме кюфтетата в намаслена тавичка и пъхаме във фурната. Пекат се, докато покафенеят леко.


Ето и какво извадих от печката:

Малко се напукаха, но предполагам е заради печенето и липсата на мазнина.

Може да ви изглеждат като камъчки, но това е само камуфлаж, за да не бъдат изядени бързо! :D

За днес толкова, а утре може и да ви зарадвам с още нещичко... ;)

П.С. Ето и нещо доста сладичко за десерт, нищо, че е за пиене. Само дето черешката му се потопи нейде в дълбините кафеени. :D

Read More

Вярвам в теб

Eric Clapton - Change The World


Казвам ти го с всеки ред,
казвам ти го с всяка дума.
Винаги съм вярвала във теб,
дори когато има нещо помежду ни.
Нямам сили да ти обяснявам
трябва да е ясно до сега.
Всичко съм ти опростила и забравям
лошото, с което ни дели света.
Пропастта не е така голяма,
времето ще заличи
всяка грешка, всяка рана,
която по телата ни личи.
Сенките на стари думи
ни преследват като враг.
Тегнат тежко помежду ни
и препъват ни със крак.
Ала знам, че ще останем
ще допишем този ред.
Казвам ти го с всяка дума -
винаги съм вярвала във теб.

Read More

Чудеса?

Да вярвам, или да не вярвам...? Вечният въпрос. Бих казала вечният реторичен въпрос. Просто не съм от тези хора...

По Коледа ставали чудеса, а тя ужасно бързо наближава. Май и чудесата с нея... А уж не разчитам на тях. И без тях съм си добре.

Обаче кой не се радва на чудеса?! И като ти се падат... защо да не се възползваш? Това значи, че човек много е слушкал през изминалата година. Следователно може да си позволи да бъде непослушен няколко дни...

Втори декември е, а аз вече купувам подаръци. Ще бъде една чудна Коледа... :) И нарушавайки клишето да разчитаме на чудеса, мога да кажа - не разчитайте на чудеса, просто вярвайте в тях.  Това е по-добрият вариант. ;)

Песничка-бонус, че съм на кеф... :D

Read More

Белият ми ангел

Пусни преди да четеш... ;)

Белият ми ангел...
Всяка моя мисъл.
Ти ми даваш сили, 
когато губя смисъл.
Изтриваш ми сълзите, 
изпращаш ми тъгата.
Стоиш до късно с мен
и пазиш до вратата.
Разказваш вицове, 
за да се смея силно.
Запалваш свещи, 
отваряш ми бутилка вино...
А заспя ли във умора, 
завиваш ме с криле.
И сънувам, че в простора
летя, летя като дете.
После се събуждам със усмивка
и слънцето по себе си обличам.


Белият ми ангел...
Безкрайно много те обичам. :]

Read More

Беззаглавно

Adele - Hiding My Heart

Все чета за желанието на хората да дават. И по-конкретно да дават част от себе си на някого... да дават любовта си, нежността си, грижите си на някого. Много самотни души искат да срещнат другарче, което да приеме цялата им любов, купищата им целувки и обръщението „мило“. И всъщност в този момент от живота си, те са готови да дадат всичко това на когото и да е, стига просто той да го приеме. Готови са да дадат „целия си свят“ на някого.

Чета и си мисля... колко познато ми звучи. Като че ли съм чувала тези неща някъде... преди известно време. А, да... вярно, чувала съм ги точно в своята глава. Преди точно една година същите мисли ме бяха обсебили и се лутаха из главата ми като дух, който има някаква несвършена работа сред живите. Мислех си колко много искам да дам света си на някого. Просто да го дам и да приключваме! Все някой щеше да го приеме, а аз щях да съм толкова щастлива... И наистина, дойде един ден, в който дадох света си, или поне част от него на някого. И какво да ви кажа... еми не беше това, което очаквах. И си го взех обратно.

Всъщност въобще не бях щастлива, по-скоро се почувствах нещастна. Че съм заблудила две хубави, очакващи очи, че съм излъгала сама себе си, и че така и не се научих...

От тогава вече знам, че не е важно какво искаш да дадеш – дали целия свят, дали едно късче хляб или прегръдка. Честно казано няма никакво значение. Излезе, че колкото и да давам, ако е за неправилния човек просто ще ми е все едно. И в един момент няма да виждам смисъл да го правя. А тези моменти настъпват много бързо при мен. А за човек, за когото давам душата си, дори и чорапите си да му оставя, ще си струва, защото ще ме направи щастлива.

Така че, няма смисъл да давате цялото си същество на някого, за когото всъщност въобще не ви пука, просто защото няма кой да ви гушка вечер. Изчакайте. Да легнеш до човека, когото обичаш не може да се сравни с нищо и определено си заслужава чакането, колкото и дълго да е то.

Read More