Жертва

Benny - Cada Manana

"Хората просто се влюбват в теб."


Това комплимент ли е...? Защото понякога не виждам положителната страна... Да обичаш предполага по-малко отговорност. Да бъдеш обект на нечия любов - точно обратното.

И винаги съм се чудила защо хората търсят вечна любов... Това е едно вечно задължение с все повече и повече отговорности, появяващи се с течение на времето. Просто винаги предпочитаме да сме длъжници. Да получаваме, знаейки, че трябва да върнем обратно това, което ни се дава, понякога дори и в по-големи размери. Харесва ни да сме жертви. Пък било то и на самите себе си. Защото решението е само и единствено наше.

Read More

По естонски [22]

Maroon 5 - One more night

Айде, чукнах 22. По естонски. И по студентски. Въпреки че ако видите колко алкохол остана... Бедни студенти, а?!  :P  Тук студентите явно са свикнали да си носят алкохол по рождените дни и сега имам пиячка за още един купон...

И само в България ли подаряваме нечетен брой цветя за здраве? Или просто са ме набелязали... :X 

Подариха ми игра, включваща пиене, естествено, само че за такава, прекалено много трябва да се мисли... :D Накрая зарязахме половината от правилата...

И баницата се хареса... Все пак трябваше да има нещо българско. ;)

И все пак, дори и в компанията на още едно българче :), дори и с баница, дори и с маааалко чалга :D, пак ми липсваше нещо. Много български усмивки, много български танци и... малко домашна ракийка, разбира се... :D :)

Но определено мога да се нарека щастливка, защото толкова много хора се сетиха за мен, изненадаха ме и направиха деня ми по-хубав. За което им благодаря от сърце! :))))

От мама :))

Дори и далече

аз пак те обичам,
броя часовете, със времето тичам.
Дори да те няма
аз пак те обичам
мое пораснало, красиво момиче.

На 5, на 15, на 22...
за мен си оставаш все още дете -
едно малко момиченце
с коса от коприна, с големи очи,
едно нежно създание
с много мечти!

Дори и далече
не спирай, бори се -
препятствия няма
щом с дух и добри сме...
Дори да го няма,
дори и далече,
дори и порасло детето,
остава завинаги там -
на мама в сърцето!

И нещо специално от Петя... Бубо 3!  :D

Да не пропуснете папийонката! ;)

Read More

Месец ли бе да го опишеш...

Един месец и 5 дни. А сякаш е минало повече време. Тарту е хубав град - жив, интересен, красив по своему. Чувствам се добре, комфортно ми е, като оставим това, че хранителният ми режим (ако въобще може да се нарече така) никакъв го няма, а покрай ученето, движението също изчезна. Ще се вземаме в ръце...

Да, за един месец ми се наложи и да уча, тъй като днес мина първия ми изпит. Да се надяваме успешно...  И никой не ми вярваше, че на втората седмица започнах да чета за изпит. То и аз не вярвах, но ми се наложи да го направя... :D

За един месец срещнах доста фалшиви приятелства. Всъщност, за да разбереш кое е истинско не ти трябва един месец... Трябва ти много малко. Човек винаги усеща вътрешния свят на 

хората около себе си. И понякога той въобще не съвпада с твоя...

За един месец намерих малко, но изключително стойностни хора. И вече не мога да си представя как ще ги оставя след 4 месеца... 

За един месец успях да се срещна с българка, живееща в Тарту. И срещата ни беше наистина случайна... Кой да предположи, че българка ще ме учи да танцувам салса в Естония... :)

За един месец успях да се изгубя в естонска гора, да прецапам през 2 блатА, да танцувам естонски танци, да пия квас (бирата си е по-хубава), да опитам литовска, латвийска, естонска храна, да видя много дъги и много красиви, розовеещи залези. Небето тук е прекрасно. Различно е.

За един месец успях да получа предложение за брак. Два пъти. :P

След 2 дни имам рожден ден. И някак вътрешно усещам, че този списък ще бъде допълнен... :P Очаквайте включване... ;)

Read More

Щастие

play me

Всеки път си казваме едни и същи неща, въртим в главите си едни и същи мисли, поставяме си едни и същи спирачки. Дори и да си мислим, че постъпваме различно, винаги поемаме по почти същите пътища, които всъщност толкова отбягваме. Вършим точно обратното на това, което си казваме и прекрачваме собствените си забрани. С лека ръка. И правим същите грешки. Пак е хубаво, само че кой плаща сметката в края на вечерта? И дали не му излиза солено...?

Да си щастлив често означава да направиш някой друг нещастен. За съжаление... Странно е как "щастие" не е дума с еднакво за всички съдържание.

А ако упорито отказваш да получиш щастието, което ти дават, това какво означава...? Мазохист ли си? Или просто цениш повече щастието на другия, пред твоето...?

Какво казваш, когато направят най-милото нещо за теб, специално за теб...? Има ли правилни думи? Такива, които да изразят цялата благодарност, радост, щастие и в същото време - тъга, които изпитваш... Има ли?

И накрая... Кои сме всъщност? Възможно ли е всичко, което смяташ, че си, да е грешно? Усмивките ти през цялото време да са били просто много добра маска. Толкова добра, че ти самия дори си се заблудил... И да се окаже, че никога не преживяваш моментите с цяла душа, така както си мислиш, че правиш... И щастието ти всъщност винаги е било половинчато. Възможно ли е...?

Възможно ли е един човек да предизвика толкова много въпроси и да разклати до основи света, който познаваш, защото просто не знаеш как да си отговориш?

А отговорът всъщност е толкова прост...

Read More

Борба

Трудно е да се бориш със себе си. Защото знаеш, че винаги ще надделееш. Въобще има ли човек две половини? Ангел и дявол... да му стоят на раменете? В края на краищата се изправяш срещу себе си, срещу собствените си налудничави идеи, мъгляви желания и... борбата наистина е безмилостно жестока.

И накрая кой излиза победител...?

Read More

По естонски [1]

Такаааа... Понеже обещах да ви пиша къде отивам и какво правя там, викам да го направя сега, докато имам муза (демек съм обърнала 2 бири), защото иначе явно не ми идва настроението за писане... :D

В Естония съм. По програма Еразъм ще уча за 5 месеца и ще си ходя. На кратко е това. :)

На широко... Още нямам кой знае какво да кажа, защото съм тук от седмица, но пък пообиколихме с колежката ми от България. Оказва се, че за сега сме единствените българки, което не е лошо, защото никой не ни разбира нищо, дори човек може да си псува спокойно... :D :X  Всъщност сме във втория по големина град, който е културен център на страната, а също така и студентски град, тъй като университета е доста голям. За момента сме като туристи - само обикаляме, или поне аз, ходим по купони и магазини... Утре всъщност е откриването на учебната година и ще трябва да се заемем с по-сериозни неща. :)  Ще живеем в общежитие, което е доста по-прилично от българските, а и си има кухня (нещо, което нашите никога няма да имат...). В апартамента сме с още 4 момичета - 2 италианки, една полякиня и една германка. Италианките вече ни научиха на техните псувни, а ние тях - на българските. Поне тях никой не може да ги разбере тук... :D  

Като цяло Естония не е толкова неприветлива, колкото хората си мислят. Да, вероятно ще стане студено след месец, но днес примерно беше 20 градуса и печеше слънчице. Страната е плоска като дъска и ни се похвалиха, че тяхната "планина" била 364-метров хълм... Казах им, че това не е планина. :D  Определено е много чисто, няма и един боклук на земята, няма бездомни животни никъде, тревата е окосена навсякъде. Има много паркове, достатъчно магазини, храната е на същите цени може да се каже. Хубаво е. :) За страна с население колкото наша София... ;)

Днес дори бях на обиколка до едно малко градче, в което боготворяха ягодите и навсякъде имаше статуи на ягоди. За момента не съм срещнала много естонци, с които да си говоря, просто е пълно със студенти от други страни, главно Германия и Полша, но Испания да кажем също не остана незабелязана... Ние пък мисля, че много се харесваме на всички, защото определено сме много общителни и не се притесняваме, а и изглеждаме интересно на фона на русите и синеоки поляци и германци. Дори полският ни приятел каза, че жените с кафяви очи в Полша били екзотични... :P 

За една седмица има много за разказване, но мисля, че няколко снимки ще свършат по-добра работа за сега... :)

Read More