[23:28:05] -‘๑’- Рени -‘๑’-: ъх... искам някой да дойде и да ме отнесе като... кола летяща муха
[23:28:15] -‘๑’- Рени -‘๑’-: и да ме размаже от любов
[23:28:16] -‘๑’- Рени -‘๑’-: :D
...
Комбинацията от приятелка (вече с постоянен интернет :P), мъже, които да ни опъват нервите и добра музика е една от любимите ми. Е, мъжете, докарващи те до тиха лудост не са най-доброто лекарство против скука, но... съдба! :D
Та така... Докато в един момент си мислиш да правиш вуду магии на въпросните, чрез снимките, които имаш дори в излишък :D, в следващия се чудиш как въобще си очаквала нещо да се случи „по нормалния“ начин и всички (разбирай най-вече Ти) да са щастливи поне за малко. В тези моменти си удряш един мислен шамар и се отърсваш от... себе си. Вярно, не е за дълго, но пак е начало... ;)
Та ако тази вечер някой от вас почувства някакво неразположение, боцкане, парене, горещи вълни, болки някъде по тялото... сигурно просто ви се струва и си въобразявате!:DЛека нощ! (devil)
Дъхът ти по врата ми, ръцете ти - във мойте. Гъдел и усмивка, а и твоята ще дойде. Настръхналото тяло, косите - разпилени. Отново отначало, отново си със мене. Копнежът за милувка, желание за страст. Отлагана целувка, настъпи този час! Забравени копнежи, отхвърлени мечти. Това са твойта нежност и моите очи...
Нали съм фен на овцете, пък и нали понякога ме хващат лудите, та си поиграх днес и... си направих овца. :P Попаднах на идеята в един сайт и понеже всичко, което ми трябваше беше в наличност... нали - направих си овца. :D То май стана овен по-скоро, но... Ето го и снимковият материал, ще се види по-добре:
Ако имаше черен памук, щеше да стане чудесен Свен... :D
Определено ми липсваха годините, когато по цял ден правех подобни неща, но днес се върнах малко назад с моята овца :P. Ако и на вас ви се прииска да си направите я овца, я нещо друго, може да се поровите ето тук - http://krokotak.com/
Отвикнах да се тревожа, дори когато нямам основание. Отвикнах да плача, когато дори нямаше за какво. Отвикнах да измислям специални подаръци, от тези – по-специалните. И да ги правя сама отвикнах, сега ги купувам. Отвикнах да се ядосвам, когато някой закъснява, когато някой си губи времето в глупости и се мъчи да загуби и моето. Сега си губя времето и сама. Отвикнах да получавам рози и да ги суша на слънце. Отвикнах да ми се сърдят, че не излизам (е, почти). Отвикнах и да се сърдя... за какво ли не. Отвикнах да търся тревожно едно лице в тълпата. Отвикнах.
Последно ви разказах за автобусните си преживявания. Вчера пак ми се наложи да отида до центъра на града възможно най-бързо и, ако е възможно, без да получа слънчев удар. За мое щастие освен автобуси, по спирките тук минават и таксита, които возят на цената на билетчетата. Много хора не се качват на тях, но най-вече бабите са заклетите им врагове... Сигурна съм, че тези жени въобще не са се замисляли с какво е по-добре да пътуваш и просто решават, че ако не е автобус, то друго няма да е! Както разбирате от предния ми пост, аз не съм привърженик на шуменските автобуси и веднага се качих в първото спряло до спирката такси. След мен се качиха още две жени и потеглихме към центъра на града. Шофьорът беше много разговорлив – нещо, което обикновено не обичам, но в случая нямах нищо против. Беше ми ужасно горещо, а стъклата на задната седалка, на която бях, се смъкваха само до половината... радвах се на всяка струйка въздух и дори на това, че косата ми се развяваше на всички страни от вятъра.
По принцип не съм от хората, които са попадали на зли, откачени или разгонени шофьори на таксита, но и аз си имам своите моменти... :D Не обръщам особено внимание на приказките – качвам се, пътувам, слизам и това е.
Та вчера почти бяхме стигнали моята спирка, когато реших да си платя. Извадих 2 лева и ги подадох на шофьора, но той нямаше как да ми върне на момента, та зачаках да спрем. Спряхме на спирката, а аз бях готова в момента, в който ми върне рестото да се изстрелям от таксито, все пак бързах. Човека изброи монетите, обърна се да ми ги подаде, аз казах „Лека работа.“, а той ми отвърна: „Приятен ден! Изглеждаш много добре!“. Ъъъъ... Усмихнах се и излязох. Замислих се... Не, това не беше опит за свалка, или каквото си мислите там. Човекът просто искаше да бъде учтив и приветлив, явно искаше да накара пътниците си да се поусмихнат малко, да се почувстват по-добре. Не случайно през цялото време говореше с всички в колата, смееше се и пожелаваше „приятен ден“.
Може би това ще ви прозвучи смешно, или пък глупаво, знам ли... Но всъщност от момента, в който слязох от таксито, денят ми светна. И не само, защото ми бяха казали, че изглеждам добре (кой не обича комплименти? :P), но и защото човек, от когото най-малко съм очаквала, се е държал мило и приветливо. В последно време малко са хората, които ще го направят – да ти кажат, че си хубава, да ти кажат, че денят ти ще мине добре, да ти пожелаят каквото и да е хубаво в ден, който не ти е рожден, да ти се усмихнат... Че аз от хората, от които очаквам, не ги чувам тези неща! И честно казано – да, хубаво ми стана! А някои хора... има какво да учат още.
В същия ден, вървейки по една улица с много паркирали до тротоарите коли, срещнах едно човече, което също остана в съзнанието ми. От прозореца на една от колите, изведнъж изскочи малко русо момченце, може би на 2-3 годинки. Беше обляно в сълзички, но се смееше на висок глас... Погледна ме и продължи да се смее и да ми маха, със сълзичките по бузите. :) Помислих си, да нямам нещо на главата и оня от таксито да ме е баламосвал (мамка му :D), че така се смее това дете?! Е, нямах нищо на главата... детето просто беше щастливо, въпреки че беше плакало, и не се притесняваше да покаже нито едното от двете. Всеки сега си мисли, че ако се усмихнеш на някого по улицата, сигурно ще те помислят за мръднал. Да, но не е точно така... След един час ще си спомнят за вас и ще им се прииска и те да се бяха усмихнали обратно... ;) Затова, постарайте се да направите нечий утрешен ден по-приятен. Мисля, че няма да съжалявате. :)
Били ли сте в град Шумен някога? Ако все още не сте, няма да сгрешите ако дойдете. Тук имаме страхотни местенца, които правят града неповторим. Но за това ще говоря някой друг път...
Някои от вас вероятно вече са били в Шумен. Някои от вас вероятно дори са успели и да се качат на някое от милионните жълти таксита в града. До тук няма проблем. Да, обаче някой да е ползвал градския транспорт наскоро? Ако не сте... НЕДЕЙТЕ!
Като дете и ученичка никога не ми се е налагало да ползвам градски транспорт, защото училището ми винаги се намираше на не повече от 20 минути път пеша. Сега по стечение на обстоятелствата, ми се налага да ползвам от време на време градските автобуси, и вече сериозно взех да се притеснявам за здравето и психиката си...
Заставайки на спирката, заедно с голямата тълпа хора, започваш да чакаш някакво голямо возило, което се очаква да побере целия този народ. Изведнъж проблясват лъчи по предното стъкло на автобуса и всички се юрват напред. Пред теб обаче, спира едно мини автобусче (вероятно малкото на автобуса), което на всичкото отгоре вече е пълно, че дори има и правостоящи. Така. Качваш се и се хващаш здраво за каквото можеш. Здраво! Оказва се, че колкото и здраво да се държиш, никога не е достатъчно... Возенето в шуменски градски автобус може да реши доста проблеми, като разбиване на камъни в бъбреците, отслабване на принципа на онези масажи с вибриращите ленти (мисля че това дори ще е по-ефективно), или пък ако имате някой зъб за вадене, то той може и сам да падне. Само че има и някои проблеми, като това, че може да се удариш в тавана по време на подскоците, да се пльоснеш по очи, или такива чисто женски проблеми – ако имаш силикон, 100% ще се пръсне, пък и да нямаш, усещането не е много приятно... :X Въпреки че признавам, че на мъжете сигурно им е приятна гледка...
Тази вечер, освен всичко това, имах и друга екстра – една изнервена, връщаща се от работа, голяма и ядосана лелка, която очевидно не знаеше за това чудесно откритие - дезодорантът. Толкова се беше засилила да слиза, че се нареди до вратата две спирки преди нейната, разпервайки мощна ръка над главата ми, към перилото, за което и аз се бях хванала. Зачудих се не ме ли видя тая жена...? Както и да еее... Още преди да стигнем спирката женицата реши, че чантата ми тооооолкова й пречи да слезе, че едва не ме наби, след като ми каза да се мръдна навътре, а аз не го направих, защото в същия момент шофьорът наби спирачки и някак не ми се искаше да си обирам карантиите от пода... Женището се изстреля навън със скоростта на светлината, още мърморейки си нещо под носа. Реших да не казвам нищо и само се усмихнах. Хубаво, че никой не може да ми чете мислите... Определено съм щастлива за едно - че през всичките години в Шумен, съм се возила в градския само 3 пъти. Алелуя!
Знам, че ви наговорих куп „хубави“ неща за шуменския градски транспорт, но все пак си има и нещо положително. Кондукторите са толкова разсеяни, че понякога, ама само понякога, забравят да те таксуват. Това пък беше добре дошло за новата ми придобивка, увеличаваща колекцията... :P
